Хари!Хари!Хари,събоди се!
Момче с тъмна рошава коса,уморен вид и мълниевиден белег на челото се събуждаше.Името му беше Хари Потър.За годините и ръста си то бе възслабо,но излъчваше силен дух и енергия.Тои не бе обикновен.Не,беше твърде различен от човек,с названието "обикновен".Притежаваше магиоснически умения,но ори и за магиосникбе твърде различен от останалите в своя свят.
Сега,тои се изправяше от леглото в стая,обляна от топлите ласки на слънцето.Посегна към кръглите си очила,за да види кои го буди,нои без тях добре познаваше гласа на наи-добрата си приятелка-Хърмаяни.
-Добро утро,Хърмаяни,кога пристигна?-попита тои и изправи възглавницата си,за да му е по-удобно.
-В 3 часа през ноща,а ти?-усмихна се лъчезарно и го огледа,за да потърси неизбежните промени в него,които бързият разтеж бе сътворил.
-Вчера.Ще будиш само мен ли си дошла...
Но не успя да довърши.В стаята се разнесе познатото благоухание на цветя и Хари се извърна към вратата.Там,променена повече от всякога стоеше Джини Уизли.Беше израстла още повече,косата и приблясваше на слънцвто като яркочервен буен огън,а очите и излъчваха топлина,радост и обич.Бе облечена в къса плесирана пола на шотландски карета в зелено,червено и жълто със синджирче по последна мода,блуза с къс ръкав,кантове бяха образували малки вълнички,с бели гуменки и три-четвърти чорапи в шарките на полата и.В косата и бе прикрепена диадема В цветовете надрехите и като в края и имаше няколко цветчета с листенца,направени от маниста.
Та се приближи и седна на края на леглото на Хари.Усмихна му се и след като даде знак на Хърмаяни да се отдалечи за малко му заговори:
-Здрасти Хари.Първо радвам се да те видя отново,и второ,скроих малко номерче,как да събера Рон и Хърмаяни...
-Какво!Значи и ти си забелязала.Постоянносе ревнуват и почват да ми лазят по нервите...
-И не само на теб!Слушай...
Десет минути-по късно Хари се бе облякъл,а Джини доведе Хърмаяни.Обясни и,че неможали да сабудят Рон.(Преди това Хари му бе направил една малка магиика).
-Та казваш,че единственият начин да го събудим е като го шокираме?-изрече бавно и ясно Хърмаяни.
-Да,но аз и Хари вечежпробвахме с какво ли не.Обикновенно в тези случаи деиства само едно нещо,би трябвало да знаеш...
-Моля!Ама вие...вие искате аз...,аз да го...ЦЕЛУНА?-Попита тя и се втрещи.
-Хърмаяни,няма друг начин,и ако не искащ да изпуснем пикника...
-Чакайте малко!Защо аз?Защо да не е някои от вас?възнегодува тя.
-Джини му е сестра,а аз...е,можем само да кажем,че си падам по друг член на семеиството.Хаиде,Хърмаяни,моля т,престани.Ако искащ дори ще излезем навън...
-Добре де,добре.Но вие двамата -Вън.
След като те излязоха,тя затвори вратата.Бе немислимо,трябваще да има и друг начин...Но тя бе чела достатъчно книги,за да знае,че се самозаблождава.
Приближи се до Рон.Седна на края на леглото и се загледа в него.Все още не беще убедена,може би ако първо го целунеше по бузата...ами да,и от това можеше да се получи...
Броени секунди по-късно тя се изправи,пламнала цялата и с цвят на косата Джини върху лицето си.Тя погледна Рон с надежда и безпокоиство.Изглежда се насяваше и това да е било достатъчно.
Но момчето само обърна глава и продължи да спи.Явно тя нямаше друг избор,а може би така щеше да разбере...
Няколко момента тя почувства неописуема тръпка.Беше прекрасно,невероятно,направо...удивително.
Момчето се обърна,усмихна се и сънено премигна.
-Благодаря,Хърмаяни...-изговори тои и отново затвори очите си .Миг,два,три...и...
-Хърмаяни!-Рон се бе изправил и сега се блещеше на среща и-Ама,ама какво...?
Тя стоеще и не говореше,само взираше в него.Бе онемяла.
Без да обели и дума Хърмаяни стана,отиде до прозореца и се загледа,уж за да види има ли някой на двора.
-Хърмаяни,ще ми обясниш ли какво се случи?-попита Рон и отиде при нея.
-Ами...Хари и Джини ме помолиха...казаха,чесамо така мога да те сабудя и аз...е,нататък мисля,че знаеш историята-отвърна му тя.
-Аха.Добре-казатой,но изглеждаше някак разочарован.
Обърна се и отиде да се облича.Неочаквано Хърмаяни се обърна към него.
-Виж Рон,не мога повече така.Разбери ме,прикривах се,но доколкото виждам не е савсем добре-щом Хари и Джини разбраха...
-Хармаяни,моля те няма нищо,не е нужно да ми обясняваш...
-Не,Рон,ще говорим.Крайно време е да говорим и ти ще ме изслушаш.
-Добре тогава.Слушам те.-но не се обърна,а отиде и седна на леглото.
-Добре.Е...от къде да почна?Слушай,аз винаги си натяквах,че чувствата ми към теб са били само приятелски и нищо повече,но разбрах истината...и не мога повече така...не знам дали и ти не чувстваш същото,но...ако не е така не се притеснявай да ми кажеш,и...е,може би ще успеем да запазим прият...
Тя бе прекъсната,защото Рон стана,приближи се до нея и я целуна!За миг се почувства на върха,но после дойде съмнието...
-Рон,не мога и така...откъде да знам,да съм сигурна,че ме обичаш,а това не е поредната ти авантюра.След Лавендър просто не съм сигурна...
-Хърмаяни,какво трябва да направя според теб още,за да ти докажа?-попита я той с нежност като я гледаше все така близко в очите.
-Искам само да го кажеш...една дума и ще ти повярвам...-отвърна тя и издържа погледа му.
-ОБИЧАМ ТЕ!Това ли искаше,е добре-ОБИЧАМ ТЕ!-каза отново и очите му изказваха любов.
И докато се осъзнае,Хърмаяни го прегърна с толкова обич и го целуна по-щастлива от всякога!...
-Е,май подейства-обърна се Хари към Джини.