Глава трета-Най-неочакваното....

Щом тримата слезнаха,пред очите им се откри такава гледка-
кухнята на сем. Уизли бе преобразена в купонджийски терен.Навсякъде имаше огромни балони,а масата бе затрупана с подараците на Хари,които той бе забравил на двора.Само едно нещо му липсваше-Джини. Никъде не я видя.
-Госпожо Уизли,много Ви благодаря за празненството!-благодари момчето,а госпожа Уизли го прегърна.-А къде е Джини?
-О,тя е при някаква приятелка.Май се казваше Лора Лабгет.
-Имате предвид Луна Лъвгуд?
-Ммм,да!Е,Хари,ела на двора!-Каза жената,а на Хари му стана тъжно ,че няма да види Джини.
Излезе на двора,където видя Рон да спори с Фред и някаква стара жена,облечена с червена мантия.Имаше огнена коса и бе пълничка.Хари я бе виждал на една снимка-бабата на Рон,какво ли правеше на рожденият ден на Хари и той се сети,че може да е дошла за сватбата на Флоьр и Бил.
Потърси с поглед Хърмаяни,защото нямаше желание да стои с бабата на Рон,но беше късно:
-О,това да не е рожденика,а?-попита един лигав глас.Хари се обърна се и видя жена на40.Беше красива-с черна коса,изпито лице,кафеви очи,висока и слабичка.
-Аз съм Флоренция Хор.Приятно ми е.-тя протегна ръка и се усмихна.Тази усмивка го стопли отвътре.Хари пое ръката й.-Е,аз имам работа.Синът ми-Дейвид,каза че е предал подарака.Довиждане!
-Ддовиждане.-каза неуверено момчето.
Жената се отдалече и Хари пак потърси Хърмаяни,защото Рон и баба му гледаха към
Хари.Той не видя момичето,но разгледа двора.В средата имаше голяма маса с храна и много столове,но никой не седеше-
повечето хора,които Хари рядко бе виждал,танцуваха до измагьосаната сцена,на която пееше едно момиче,колкото Хари,но бе като близначка на Фльор.Момичето пееше омагьосващо.То беше облечено с яркорозова мантия и се спря на Хари,който не можеше да откъсне поглед от нея.
Хари се оттърси и свали поглед от нея.Видя бухналата коса на Хърмаяни до едно дърво.
Момчето се доближи и съзря,че тя обсъжда нещо разпалено с Хор.Момичето каза едно"Чао,Дейвид!" и отиде да Хари.
-За какво си говорихте?-попита момчето,като видя усмивката по лицето на момичето.
-А,нищо.-каза отнесено то и те отидоха да танцуват , след като намериха Рон.

* * * * * * * * * *

Хари си легна,доволен от купона.Реши да не дава картата на Фльор.
Но и други мисли тревожихо момчето-Хоркруксите.Трябваше да ги намери.Помисли,че картата е свързана някакси и утре щеше да изкопчи информация за Хамурапи от Хърмаяни.Хари не беше казвл на Рон,но той много харесваше Хърмаяни,но не искаше да разрушава приятелството между тях тримата.Хари понякога си мислеше,че и тя го харесва,като нещо повече от приятел,но все пак се страхуваше да й признае.А и тя бе в опастност,защото е приятелка на Хари,а ако му стане гадже,пък и Роналд...
Той нямаше да проговори на Хари,за това той бе сигурен.
-ТРЯС!
Чу се женски писък...
Хари излезе от мислите си и стана.Рон вече бе на крака.В стаята им влезе господин Уизли...