Глава4-Покушението(фатални последствия)

Хари,господин Уизли и Рон слезнах в хола.Там на дивана седеше Хърмаяни и хлипаше,а на земята лежеше Джини заедно с г-жа Уизли.Съпругът й се надвеси над телата,каза им по едно заклинание и те се пробудиха.
-Какво ...-каза госпожа Уизли и отново припадна.Рон и Хари стояха като вцепенени и гледаха.
-Моли!Моли!Какво ви става викайте за помощ и си дръжте пръчките здраво!-изкреща им господин Уизли и двете момчета хукнаха,преди това чуха-Хърмаяни,какво стана?

Но отговора не стигна до тях.Хари веднага се сети за Хор...но болката в белега не му даваше да мисли.
-Хари!-чу да крещи Рон и след това припадна.

* * * * * * * * * *

Мрак.Тишина.
Хари си помисли,че вече не може да чува и вижда.Но някой влезе в стаята му.Това бяха
г-жа Уизли,Рон и Хърмаяни.
-Дали е в съзнание?-попита разстевожено Хърмаяни влезе.
-Да.-чу собственият си глас,но много по-различен.
Момичето веднага се хвърли на врата му.След това го прегърна и г-жа Уизли,остави поднос с храна и излезе,мълком.Но като затвори вратата Хари бе сигурен , че чу хлип.
-Какво стана?-попита Хари веднага.
-И на теб добро утро!-каза Рон и отиде да дръпне завесите.
-Какво стана вчера ?-попита отново.
-Миналият ден,имаш предвид.Един ден...-поправи го Рон.Но вратата се отвори.
-Здравейте.-каза едно начумерено момче.
Хари се вгледа малко и разпозна Хор.
-Здрасти.-отвърна с досада.
-Много съжелявам за Делакор.-промълви Хор.
-Как така?-попита Хари много изненадан.
-Миналият ден,Хари-започна Хърмаяни.-се връщаше Джини.Късно вечерта.Аз исках да я посрещна и слезнах долу с Фльор и госпожа Уизли.Точно когато дойде, някой беше влезнал в къщата и ни нападна.Аз се качих да извикам г-н Уизли и веднага слезнах долу.Там видях Джини и г-жа Уизли на земята-докато разказваша,по лицето й се стичаха сълзи и тя държеше ръката на Дейвид.- Фльор я нямаше,а когато Джини се свести,каза,че са искали от Фльор някаква карта...
Хари изпита огромна вина за случилото се, но не сподели с приятелите си,а се обърна и попита:
-Ами сватба?
-Няма да има докато не намерят Делакор-каза Дейвид,който вече прегръщаше плачещата Хърмаяни.
Хари видя как Рон излиза от стаята.При тази гледка дали и той не трябваше да направи същото?
-Ррон?-промълви Хърмаяни.-Дейвид,върви си.
-Добре.Довиждане!-каза той и си тръгна.
-Хари,намерих нещо за Хамурапи.За Хатер* Хамурапи...


Хатер-богиня на красотата(егип. мит.)