Ето настъпи и 30 август.Утре Хари трябваше да отиде на училище за последната си година в "Хогуортс".През изминалия месец момчето беше отново у семейство Уизли.Там всички скърбяха за неотдавнашната смърт на може би най-добрия директор на всички времена Албус Дъмбълдор.Не че Хари не си прекара весело просто сякаш над къщата тегнеше една тъга.Една много силна тъга.Вече когато сядаха на масата първия тост винаги беше за Дъмбълдор.И така всяка вечер.Дори тази последна вечер всички седнаха около разнебитената кухненска маса и с тих глас промълвиха:За Албус Дъмбълдор.Казаха си наздраве и продължиха вечерята без да продумат.Хари си легна необичайно рано към 9:30,защото тази вечер беше особено важна за него.Той трябваше да реши дали към 11 утре да отиде на гара Кингс Крос или да поеме към Годрикс Холоу за да посети гробовете на майка си и баща си.А оттам да тръгне да дири останалите хоркрукси и да унищожи Лорд Волдемор,а може би и Сивиръс Снейп.На следващата сутрин той се събуди и тъкмо отиваше да съобщи на сем.Уизли решението си когато една сова почука на прозореца на стаята му.Той тихо го отвори и отвърза пергамента прикрепен на крака й.Там пишеше:

До Хари Потър
Хралупата

Уважаеми г-н Потър,
Пише ви Корнелиус Фъдж.Ако не знаете аз съм доста добър оклумант.Ако наистина искате да се борите срещу тъмните сили оклумантиката би ви била доста полезна защото повечето смъртожадни са добри легилиманти а безсловесните проклятия са според мен най успешния начин да се борите срещу тях.Предлагам ви уроци тъй като аз и може би още много хора виждаме във вас една искра на надеждата че този-който-не-бива-да-се-назовава ще умре.Ако приемате уроците ми отговорете ПО ТАЗИ СОВА.