Беше седемнайстият рожден ден на Хари. Той току-що беше получил писмо от Министерството на магията, в което се казваше, че на Хари вече му е разрешено да прави магии и извън училището. Това беше зарадвало момчето, защото той още от първи курс мечтаеше да урочаса Дъдли и сега имаше сгоден случай да го направи.
Хари погледна часовника си и видя, че е времее за закуска. Семейство Дърсли се бяха зарадвали на новината, че Хари ще си замине завинаги точно в 12.00 часа на обяд, когато семейство Уизли щяха да дойдат да го вземат.
Не че Хари неможеше да се магипортира (предишния ден беше взел изпита), но той не знаеше къде точно щяха да отидат. В нито едно от писмата им не се споменаваше.
Хари пак погледна пак часовника, подсмихна се и насочи магическата си пръчка към него.
-Уингардиум Левиоза!
Часовникът се издигна във въздуха и Хари го накара да влети в стаята на Дъдли, замахна с пръчката си и будилникът зазвъня с все сили.
-ААААААААААА!!!
Дъдли на свой ред закрещя с все сили. Хари се ухили.
-Време е за ставане братовчеде!
-Добре, добре! Само не ме омагьосвай, моля те!
-Грешен отговор! Таранталегра!
Дъдли затанцува без да може да се контралира.
-ПОТЪР!!!
Беше вуйчо Върнън
-ОСТАВИ СИНА МИ!!!
-Защо? Левикорпус!
Дъдли увисна с главата надолу във въздуха.
-Аз исках само да си поиграя със своя мил братовчед. Нали Дъдли?
-Пусни ме долу, моля те!!!!!
-Пак грешен отговор. Агуаменти!
Хари обля Дъдли с фонтан ледена вода.
- Потър, ако не пуснеш сина ми...
- Хари! Добре че дойдохме по-рано! Какво правиш?
Беше Хърмаяни. Беше се магипортирала заедно с цялото семейство Уизли (без Джини, която още не можеше да се магипортира) в стаята на момчето, а г-жа Уизли замахна с пръчката си и багажът на Хари изчезна.
-Забавлявам се!
-Добре, няма значение! Вземи това! Няма време!
Тя подаде на Хари един чорап, той го хвана и изчезна. След него се магипортираха всички останали.
Никой не се сети за Дъдли, който още си висеше с главата надолу.