Хари Потър и 7-те хоркрукса
1 глава Срещата


Беше лятна нощ. Всичко беше потъмняло и заспало.
В ,,Хогуортс” бе тихо.Чуваше се шум единствено от стъпките на човек, който влизаше в училището за магии. Той се запътваше към кабинета на директора.Застана пред каменното грозилище и прошепна няколко заклинания и то отскочи в страни.Човекът се изкачи по каменните стълби и нахълта в кабинета. Там нямаше никой.Чу се стар глас от дъното на стаята.
- Добър вечер, Том!-човекът се обърна и съзря брадат старец с изпотени очила, който седеше в една картина. На нея беше написано Албус Дъмбълдор . Той се усмихваше и
стоеше спокоен в портрета си.
- Значи е вярно! Ти си мъртъв.-прошепна Волдемор.
- Не забравяй ,Том, обноските . Макар и да не съществувам .
Волдемор се възмути.
- Дошъл съм да поговорим...
- Том, искам да ти кажа, че ще се разкайваш за злините си. Хари ще те убие.
- Няма!- гласът на Волдемор се бе променил. Не бе така твърд. Беше по-умекнал.
- Още владееш оклумантика.
- Ха-ха! Естествено Дъмбълдор!
- За какво си тук, Том?
- На е ли ясно?!
- Мечът на Грифиндор?
- Не. Но това не ми пречи да го взема.
- Кажи ми кои са хоркруксите, Том!
- Е, ти ги знаеш.
- Какво криеш на Роина Рейвънклоу , Том?
- Диадема!
- А къде се намира?
- Няма да ти кажа!
- Защо?
- Това е тайна. Ако ти кажа още нещо ще изпортиш на Потър!
- А, аз за какво те питам за да му помогна!
- Хмм. Лошо. Но няма да ти кажа нищо за последният хокрукс. Моят приятел тоест смъртожаден Сивиръс Снейп...
- Знам. Тъжно. Съжалявам, Том, но нашият малък разговор трябва да прикоючи. В продължение на една секунда двамата мъже се гледаха. Изведнъж Дъмадълдор изчезна. Волдемор тропна ядосано е крак и си тръгна.

2 глава Пълнолетие

По същото това време далеч, далеч, много далеч от училище ,,Хогуортс” не можеше да заспи. Тази нощ след 2 минути той щеше да стане пълнолетен. Беше 12 без 15 преди полунощ. Хари се помъчи да заспи, но не успя тъй като го мъчеше мисълта, че Лупин ще дойде да го вземе и как ли ще го посрещнат в ,,Хралупата”. В главата ме се мътеха страшни спомени за трагичната смърт на Дъмбълдор... Оставаха още 3 минути до рожденният му ден. Нещо изтрака.
- Кой е...? Кой е тук попита с разтреперан глас Хари. Минаха се тези 3 последни минути и на вратата му се почука и в стаята влетяха Тонкс, Лупин и Хагрид. те носеха една огромна торта цялата в шоколад. Макар и доста фалшиво изпяха Happy Burthday .
- Честит Рожден ден Хари!- поздравиха го и тримата.
- О, много рано! Благодаря! Отиваме ли в Хралупата?
- Ами всъщност не! Имаме една изненада за теб!- каза Лупин. Понеже вече си пълнолетен и можеш да се магипортираш ще те заведем на едно по приятно място.
- Да не би да е ...- Хари още не бе изрекъл до край въпросът си и всичко пред него се замъгли за секунда и те се озоваха в една позната за него къща - домът на Сириус .
- Изненадаааа!- извикаха цяла група хора. Към него се завтекоха по един, по двамаи носеха купища подаръци.- Хари! Как се радвам да те видя!- извика Хърмаяни и му връчи голям красивоопакован пакет.