Хари се събуди, но някакси всичко бе странно-сякаш гледаше през други очи.
Разгледа се и разбра че е феникс, но какво значеше това?Дали той не беше в сън или… той наистина бе зоомаг-логично нали Сириус се бе превръщал в куче, но защо точно във феникс?Дали това бе свързано с Фоукс вив втори курс в подземията?Ами да можеше и така да е, но Дъмбълдор не му бе казал това.Е, все пак той нямаше тази възможност защото бе умрял също както и Сириус тогава той се разгневи.Помисли си колко би бил хубав живота без Волдемор-мака му, баща му, Сириус, Дъмбълдор щяха да са живи.Тогава той почувства че бече тялото му вече не е толкова леко и той пада.Чак сега разбра-за да бъдеш феникс, дори ми за да се преобразиж във феникс е нужно да обичаш.Тогава той си спомнинай приятния миг и се почувства щастлив и с чисто сърце.Сега той разбра за силата да обичш за която Дъмбълдор бе казал „Ти имаш сила, каквато Волдемор никога не е имал-да обичш.”Тогава чу силен писък спусна се надолу, а там лежаха Рон и Хърмаяни.Рон бе ранен, а Хармаяни-все едно бе понесла хиляди проклятия „Круциатус” .Тогава Хари зърна човека който най-много мразеше – Волдемор.Тогава момчето (преобразено във феникс се спусна) и го обгрди в клетка както и в четвърти курс.Тогава от пръчката на Онзи-който-не-бива-да-се-назовава изкочиха оште по-вече ехота, но там не присъстваха неговите родители.И преди да се замисли покрай него прилетя някъкъв предмет.Той различи медальона с капачето, който беше хорктукс.Ами да всички хоркрукси идваха насам.И както със Дъмбълдор бяха предполагали те бяха 7.Щом влязоха в кръга те избухнаха и много тъмна черна нишка литна към главата на Волдемор.Хари разбра-това беше тъмната му душа.Тогава Волдемор извика и момчето разбра, че той трябваше покаже малко обич, но тъй като нямаше такава клетката около Волдемор се затваряше и в един момент се чу поразителен вик и от волдемор остана само мантията и магическата пръчка.Той бе умрял заради собствената си сила-умразата.
Топла ръка го докосна по гърба той се обърна и загуби ъма и дума-та там стояха всички загинали-Лили и Джеимс Потър, Сириус, Дъмбълдор.
-Но как?-попита Хари.
-Виш Хари-мъдро рече Дъмбълдор-нали ти обясних за ехото на Седрк баща ти и майка ти онази нощ…
-Да но вие не сте ехо нали?-попита обнадеждено Хари.
-Не Хари-допълни Джеймс.-нали това ехо някой трябва да го издава?Волдемор просто ни пращаше в друг свят, но не ни убиваше.
-Нямаше време само ни мъчеше но не ни уби-допълни Лили.
Тогава Хари ги прегърна всичките.Радваше се че изторичта за „момчето, което оживя” приключи добре.