Джини не знаеше какво става.Не знаеше как,но беше сигурна...Хари беше в опасност!Но дали не е просто поредното опасение?Дали наистина любимият й беше лице в лице със смъртта или тя отново си внушаваше?
Не знаеше към кого да се обърне за помощ.Затича към кабинета на Макгонагол."Дано тя знае какво става!".Стигна грозилището и изведнъж си сети-не знаеше как е новата парола.Замисли трескаво.Последният,за когото тя знаеше да е влизал там беше учителката по прокоруване-професор Трелони.Обърна се и забърза към нейния кабинет.Без да почука,тя отвори рязко врата.Трелони държеше в ръце кристалното си кълбо и гледаше момичето учудено над него.
-Професоре,как е паролата за кабинета на директорката?-попита задъхана Джини.
-Но...какво?Паролата?
-Да!Паролата!Моля ви кажете я!По-бързо!Спешно е!
-Ами тя...как беше...Ааа!до колкото помня беше Благословена кръв.Странно,нали?-отговори учителката.
-Да...да...благодаря ви!-отвърна момичето без да слуша докатките на Трелони за паролата на директорката.
Обърна се и хукна към врата,но точно когато послегна към дръжката,чу грохота на счурено стъкло.Завъртя се и видя парчетата от кълбото в краката на пророчицата.Тя гледаше невиждащо някъде в далечината.Заговори,но гласът й не беше както обикновенно-тих и потайнствен,сега беше груб,пресеклив и задавен:

Черният Лорд е тук!
Той е тук за да убие своя вечен съперник...
Черният лорд е готов да го убие...
Само любовта ще спаси момчето...
Само любовта ще унищожи злото...
Само любовта...

Момичето,гледаше потресено.Трелони изведнъж се съвзе и каза:
-Ах,колко топло е тук,нали мила?
-Не,той не е момче.Той е мъж!
-Какво,миличка?Не те разбрах?-зачуди се професорът.
Джини обаче вече беше излязла на бегом от стаята и мислеше трескаво.
"Тук...Тук...Къде,по дяволите?Тук!Ами ако става въпрос за Хогуортс?"
Тичаше колкото й държат краката към двора...

Пук!Хари се появи пред портите на "Хогуортс" и затича към тях.Пук!Пук!До него изникнаха и двамата му приятели.Как беше заклинанието?Какво бе прошепнал просесор Дъмбълдор миналата година докато минава над оградата.Изведнъж се сети нещо и зашепна трескаво.Почувства,че е успял и сега само побутна вратата и тя се отвори.
-Хари,не може да е дошъл тук!Не е възможно!-промълви Хърмаяни,докато тичаше до него заедно с Рон.
-Напротив!Знам,че е тук...или ще бъде...
-Как така "или ще бъде"?-попита Рон.-Да не би отново да виждаш какво мисли той?
-Не.Не виждам какво мисли.Просто знам!
Разбра,че приятелите му се споглеждат.Може би го мислеха за луд...
-Сигурен ли си,Хари?-попита накрая Хърмаяни,която изглеждаше притеснена и объркана.-Все пак тук има толкова магьосници,а и аврори.Пък и как ще влезе?
-Незнам,как ще влезе.Не знам как ще предодолее аврорите,макар че не се съмнявам в това.Но да,Хърмаяни,сигурен съм.Той ще бъде тук.
Тичаше,колкото може по бързо.Ами ако беше закъснял?Ако Волдемор вече беше хванал някого като заложник?Учител?Някой от ВОДА?ДЖИНИ?Дори само от мисълта потръпна.Волдемор не можеше да знае...не можеше...
Вече бяха при къщичката на Хагрид.
-Но къде може да бъде според теб?-попита Рон.
-Не съм сигурен.Но трябва да е някъде тук.
Тримата се огледаха около себе си.Бяха до езерото...до Бялата гробница,в която почиваше Дъмбълдор.
-Тук няма никого,Хари.-каза тихо Хърмаяни.
-Добър вечер!-чу се висок и неимоверно студен глас.
Те се обърнаха и го видяха.Точно там,до гробницата минаваше Лорд Волдемор,с бледо лице като на змия и с червени очи с резки вместо зеници.Следваха го Снейп и...Драко Малфой.Той изглеждаше уплашен точно колкото Хърмаяни,но веднега си сложи познатото им до болка злорадо изражение.А Сивиръс Снейп си беше лепнал най-отвратителната подигравателна усмивка,с която го беше виждал Хари.
Хърмаяни залитна,Хари си помисли че ще припадне,и се подпря на Рон.Червенокосият младеж изглеждаше не по-малко стеснат.
-Виждам,че си довел и приятелите си,Хари.-продъжи Волдемор с насочена към него магическа пръчка.-Толкова по-добре.
Хари изпита ужасен вледеняващ го отвътре страх.Но той не се страхуваше за себе си.Страхуваше се за приятелите си,коите беше изложил на такава опасност.Гледаше Волдемор право в очите и също вдигна своята магическа пръчка.
-Значи все пак бях прав.-рече Хари на своя противник.-Ти си тук.
-Да.Тук съм.Но наистина ми е любопитно от къде разбра,че искам да те убия точно тук?
-Ами много просто-каза Хари без следа от страхи дори с леко загатната усмивка.-И аз исках да те убия точно тук.
Воледмор избухна в смях.
-Ти?Да ме убиеш?Вярвал ли си изобщо в тази глупост,Потър?Явно онова изперкало страче-и хвърли пълен с омраза поглед към гробницата-наистина ти е втълпило страшни глупости в главата.
-Защо не уби сам онова изперкало страрче,а?-каза с несекваща омраза в гласа Хари.-Защо прати него?-и хвърли на свой ред злостен поглед към Снейп.
-Първото,което искам да кажа е-хванете приятелите му-изкрещя Волдемор.
Още десетина смъртожадни се втурнаха за да хванат Рон и Хърмаяни.Момичето извика от болка.Рон се хвърли пред нея и като извика яростно едно проклятие събори няколко.Останалите обаче отидоха и ги обградиха.Всички се хилеха злобно.Хари ги огледа до един.Разпозна Ейвъри,Долохов,Грейбек,Рукууд,Краб старши и Белатрик Лестранж.
Този път Хари наистина не знаеше какво да прави.Погледна към приятелите си,после премести гневен,но и уплашен поглед, към Волдемор.
-Остави ги!-извика Хари.-Нали искаш мен!ООСТАВИ ГИ!
-О,разбира се,че искам теб.Но първо не мога да не доставя удоволствие на своите приятели.Обещах им да измъчват и да убият някого.Имате зелена светлина!-обърна се Черният лорд към последователите си.
-Петрификус Тоталус!-извика Рон и един от смъртожадните падна на земята.-Петрификус Тоталус!-втори.
-Импедимента!-включи се и Хърмаяни и падна трета фигура.
Грейбек явно не издържа на изкушението и не остана там.Затича към училището,училището пълно с млади магьосници и вещици.Явно беше готов да разкъса първото дете,което срещне.
Остана шестима смътожадни,като изключим Малфой и Снейп,които още не баха получили заповеди.Започнаха да хвърчат различни проклятия.Хари си помисли да помегне на приятелите си,но в същия миг Волдемор направи прозрачна златиста преграда,която ги огради.Не можеше нито да изпрати през нея просклятие,нито да мине през нея.
Беше в капан!
-О не,Хари!Ти ще останеш тук-каза ледено Черният Лорд.-С мен!
Рон и Хърмаяни праща заклинания по посока на смъртожадните и тичаха към дърветата."Само да не им се случи нещо!"-мислеше си Хари.После хвърли притеснен поглед към замъка.Дали някой беше спрял Грейбек?Той потрепери само при мисълта какво може да стане с приятелите му...с Джини!
В този миг видя,че Малфой сграбчва в гръб Хърмаяни.Тя изведнъж сякаш застина,но после отново започна да се съпротивлява.След миг тя падна на земята макар Хари да не видя да я отцелват със проклятие.Рон скочи и забравил всичко останало,го фрасна по лицето.
-Експелиармус!-икрещя Хари към Волдемор.
Човекът със змиеподобното лице само трепна с пръчката си и отхвърли проклятието.
-О не,Потър.Няма да стане!Авада...
Точно в този миг удно проклятие го събори.Но как?Как беше минало през преградата?Кой го беше пратил?Хари се извърна и видя...към него с вдигната вълшебна пръчка тичаше Джини!
-Джини!-извика той.-Недей!Не можеш да минеш през преградата!
Но точно докато изричаше тези думи момичето просто мина през нея,сякаш там нямаше нищо.
-Но как?-извика разярен Волдемор,който вече се бе надигнал от земята и сега вместо към Хари беше насочил пръчката си към Джини.-Как така премина през моята прокълната стена?О..Няма значение!Така или иначе вече си дошла,мила моя,нека те посрущнем както трябва!
Още преди Волдемор да е направил нещо Хари се втурна към Джини.Притисна я към себе си.Не биваше тя да умира!По-добре да умре той!И щом ще умира нека бъде в последен щастлив миг...
Погледна красивите очи на момичето.О,те наистина бяха прекрасни!Наведе се към нея и я целуна.Чу някак отдалече лудуния смях на своя противник.
-щом искаш!С един удар-два заека!Авада Кедавра!
Зелен лъч полетя към тях.Летеше сякаш цяла вечност...Цяла вечност,през която Хари отново чу песента на Фоукс...Цяла вечност,през която беше в прегръдките на любимата си...Цяла вечност,през която усещаше аромата на цветето-аромата на Джини...
Лъчът ги доближи.Още секунда и Хари щеше да е мъртъв...Изднъж фениксът се стрелна над тях и запърха бавно с криле.Около тях се беше образувал прозрачен розов пашкул,който ги обгърна.Зеленият лъч се длъсна в него,но не успя да премине.И не само не премина-той се обърна и полетя бързо към човека,който го беше изтрелял...Летеше към Черният Лорд!
Зеленият лъч се заби право в гърдите му.Той изглеждаше ужасен.Пада дълго към земята.После задавено каза с поглед вперен в звездите:
-Той беше прав...Дъмбълдор беше прав...Любовта ме победи!
И очите му се затвориха завинаги.Той умря!
Джини беше сгушена в Хари и гледаха недоумаващо,но щастливо трупа на най-силния Черен магьосник,който света беше виждал.
-И все пак Дъмбълдор беше прав!-промълви Хари.
Отнякъде дойдоха професор Макгонагол,следвана от Лупин,Тонкс и Слъгнорн.Те хванаха останалите смъртожадни(освен Малфой,защото Хърмаяни ги беше спряла.Каза,че той им е помогнал) и след това директорката се обърна към Хари:
-Истина ли е?Той мъртъв ли е?
-Да,професоре.Любовта победи Лорд Волдемор!
Рон и Хърмаяни се доближиха.Бяха прегърнати и въпреки раните лицата им грееха.
-всичко свърши!ЛОРД ВОЛДЕМОР Е МЪРТЪВ!-извика колко глас има Хари и отново целуна любимата си.Примерът му беше последван и от Рон и Хърмаяни,както и от Лун и Тонкс.
Най-сетне всичко беше приклюбчило!