Бяха в час по трансфигурация и всички мълчаха.Професор Макгонагол им беше възложила съчинение,за часа,”Как можем да променяме външния си вид”.Всички пишеха(естествено най-напреднала беше Хърмаяни),но Хари забеляза,че Рон не обръща голяма внимание на съчинението.Гледаше особено отнесено и притеснено и,ако Хари не грешеше,постоянно хвърляше погледи към Хърмаяни.В началото си помисли,че се опитва да препише нещо от нея,ала нито веднъж не поглеждаше към пергамента й.След като приятелят му беше извадил от чантата си малко листче пергамент и го загледа притеснено,Хари го попита тихо:
-Какво става?За какво ти е това?-и хвърли поглед към листа в ръката му.
-О…Ами нищо!-отвърна Рон и се изчерви.
Обърна се и се постара никой да не вижда какво пише.Хари вече окончателно се отказа от опитите да си спомни нещо за начините за промяна на външния вид и се опита да прочете какво пише на хартийката момчето.Първо не можеше да види,а и Рон явно се чудеше какво точно да напише,но после успя да прочете думите “Обичам те!”.Но за какво ставаше въпрос?После видя,че Рон бутна листа в ръката на Хърмаяни,която се сепна и спря с писането.Погледна Рон въпросително,който с поглед й каза да го отвори.Тя го стори и по лицето й се изписа изненада,но и щастие.След това Рон прошепна думите от листа и се наведе и й каза още нещо,за което Хари можеше само да гадае.
След това Хърмаяни се обърна с грейнало лице към Рон и го прегърна.Той я дръпна от себе си и я целуна.
Вече никой не пишеше,но и никой не казваше нищо.Всички изглеждаха стъписани,а Лавендър Браун изглеждаше така сякаш ще си разплаче.
След няколко дълги мига те се отделиха един от друг,изглеждаха стреснати,но и неописуемо щастливи.Хърмаяни извърна поглед към строгата професор Макгонагол и явно се страхуваше какво ще каже тя.
-Най-сетне!-рече учителката и изведнъж лицето й се озари с мила усмивка.
Много от учениците се засмяха,някои дори изракопляскаха.Макгонагол се обърна,явно беше решила точно сега да не вижда нищо.Всички довършиха съчиненията си,Хърмаяни написа кратко заключение и след десетина минути би звънеца.Всички оставиха съчиненията си на бюрото.След Хари,дойде редът на Рон,който не беше написал нищо.
-Господин Уизли,донесете ми съчинението си следващия път-каза Макгонагол на смаяния Рон.-Мисля,че този час имахте по-важни неща,за които да мислите.
Рон й благодари и тръгна след приятеля си.А в следващата седмица не се отделяше от Хърмаяни.