Хари се въртеше неспокойно в леглото си на Привит драив.Поредният му сън за това как бива убит от Волдемор бе прекъснат от гърлен глас.Точно над лицето му.
-Ставай,момче!Дошли са да те вземат!Проклет да си ,ставаи!-Над него се беше надвесил Вуйчо Върнан.-Побързай!
Хари се усети за какво му се говори и изхвърча от леглото.Хукна по пижама надолу по стълбището,за да се убеди ,че това не е лоша шега.Беше 8 сутринта на 31 юли-рожденият ден на Хари.Той навършваше пълнолетие.
-О,Хари!
На прага стояха г-н Уизли и г-жа Уизли,която му се нахварли да го прегръща .
-Моли,ще го задушиш!Обади се съпругът и весело и намигна на Хари.
-Здавейте г-жо Уизли и аз се радвам да ви видя.-Изграчи Хари весело.
-Момчето ми изглеждаш ужасно слаб.
-Хари,радвам се да те видя!Господин Уизли стисна дланта му.-Хайде върви да се облечеш и да си нагласиш куфара,че няма време.-Нали не си помислил, че сме те забравили?
-Не.-Излъга Хари-Разбира се че не.-И той изтича в стаята си.
Истината бе че никой не му беше пратил нито едно писмо през изминалите две седмици.Хари се чувстваше сам и забравен от всички.А може би го обвиняваха за смъртта на Дъмбълдор.Той отдавна беше подготвил куфара си и Хедуиг стоеше затворена в клетката си.Беше решил днес да напусне сам домът в който бе живял толкова време и да тръгне да търси другите хоркрукси.Освен това не беше получил писмо от Хогуортс-явно беше затворен.Мястото кадето Хари се чувстваше най-щастлив.Той изрече "Локомотор куфар" ,взе клетката с полярната си сова и излезе от вече празната стая без дори да погледне назад,страхуваше се да не се върне отново в нея някой ден."Никога повече!"-каза си на ум ,слизаики.
-Хаиде момчето ми.-подкани го госпожа Уизли.-Сбогувай се с роднините си.
-Няма нужда,наистина.Отвърна безразлично той.
-Щом така смяташ.Подкрепи го господин Уизли.-Честит рожден ден,Хари!
***Следва продължение***