Хари беше объркан.Белегът го пробождаше.Какво да прави.Не можеше да победи Волдемор.Крещеше проклятия, но магьосникът ги избягваше умело.
-АВАДА КЕДАВРА!АВАДА КЕДАВРА!
-Губиш си времето, момче!Ти, Потър, залагаш на морала, като онзи мъдрец Дъмбълдор.Никога не ми е вярвал.А къде е сега?Лежи!Кой го уби.Снейп, онзи предател, който плати с живота си, заради измяната си към мене!Да мине на страната на доброто.А аз му предлагах свобода.И власт.Снейп беше глупак!Също като тебе.Защо не дойдеш на моя страна.Дъмбълдор вече го няма.Хайде момче заедно ще властваме.Ти и аз.Защо ти е враг като мен.
-Напразно говориш.Дори не те слушам.Трябва да те убия.Дължа го на себе си и на останалите-нали се сещаш-невинните ти жертви.
-Така значи, малкия?Заради родителите ти е.И Кръстника ти.Как беше.Сириус.Бела го уби, нали така?
-Да.-пророни Хари и вложи възможно най-много омраза в тази дума.
-Е не съм виновен аз.А родителите ти можеха да те оставят.Но не го направиха и това ми създаде много неприятности.Е казвай-с мен ли си или не.
-НИКОГА НЯМА ДА ПРЕМИНА НА ТВОЯ СТРАНА!-изкрещя хари.Изведнъж белегът го заболя ужасно.Сякаш някой беше допрял нажежено желязо до челото на момчето.Някъде далече чу смях-дълбок, безрадостен смях.И тогава...
-АВАДА КЕДАВРА!
Заклинанието замалко да го улучи, но той се дръпна в последния момент.Изправи се полюшвайки се.Стисна пръчката.Огледа се.Видя труповете на Лупин, Тонкс и Хърмаяни.Те бяха загинали в тази битка и сега той трябваше да я довърши.Знаеше какво трябва да направи.
-АВАДА КЕДАВРА!-изкрещяха заедно двамата заклети врагове.Хари не улучи.Волдемор победи.Зеленият лъч прониза момчето в гърдите.Той падна на земята.Някъде в далечината чу радостни възгласи.
-Убих го!
***
Волдемор се надвеси над тялото на Хари.На лицето му беше изписано дяволско щастие.И изведнъж от трупа ня момчето заструи ярка светлина.Волдемор закри очите си с ръка.Един елен изкочи от мястото където младият магьосник беше пронизан с проклятието.Той се вряза в тялото на Волдемор, който падна с вика:
-Неееееееееееееееее!!!
Еленът Затича в лек тръс из помещението и се изпари.
***
Хари се събуди невероятно свеж и спокоен.От него струеше светлина.Беше на нещо като пътно разклонение.Единят път беше сив, а другият светеше в бяла, успокоителна светлина.Сега хари разбра за какво е говорел Почтибезглавия Ник преди 2 години.Знаеше, че трябва да мине по белия път.Когато пое по него го обза щастие.Вървя много, но не усети умора.Най накрая стигна до една врата.Бутна я.Знаеше, че ще се отвори.Там го чакаха Дъмбълдор, Сириус, Лили и Джеймс, Лупин и Тонкс и всичките му мъртви приятели.Те го гледаха и му се усмихнаха.Хари погледна надолу.Подът беше огледален.Момчето отмести косата си от челото, но не видя това което очакваше.Нямаше го мълниевидния знак, с който го беше белязал Волдемор преди 17 години.На челото на Хари веше нямаше белег.