Но от това че Волдемор си беше отишъл не му стана по-добре.Белатрикс Лестранж беше убила най-добрия му приятел и това че вече нямаше Лорд Волдемор не можеше да му го върне.Как щеше Хари да каже на семейство Уизли и Хърмаяни(тя беше момичето на Рон).Момчето не знаеше от тук нататък какво ще прави.Реши 1-во да отиде в щаб квартирата на Ордена.Къщата на площад,,Гримолд’’ отново беше станала щаб квартира.Хари се магипортира точно пред входа с трупа на Рон в ръце,но силите му вече го напускаха и той изпадна в безсъзнание още преди дори да е успял да стигне до вратата.Не знаеше колко време е бил в това състояние,но когато се събуди видя че се намира в стаята която бяха делили с Рон през ваканцията.Вътре нямаше никого.Хари стана,облече се но установи че това му е трудно-сякаш беше пропътувал километри пеша.След това слезе в кухнята,тя обаче беше пълна.Вътре бяха Лудоокия,Тонкс,Лупин,семейство Уизли и (Хари до присви по лъжичката)Хърмаяни.Тя изглеждаше като призрак,беше бяла като тебешир и сякаш не виждаше нищо и никого.Стоеше в един ъгъл на стаята и си мърмореше нешто под носа.Госпожа Уизли хлипаше на рамото на господин Уизли.Но Хари забеляза че няма сълзи.Почувства се виновен.Покашля се за да оповести че е там.Всички извърнаха погледи към него.
-Добре ли си Хари?-Попита Тонкс.-Какво...какво се лслучи оназо нощ?Разкажи ни.
Хари намери сили само да поклати глава.Седна и погледна с отвращение закуската пред него.
-Хари миличък хапни поне малко.-Подкани го гоепожа Уизли угрижено.-Трябват ти сили.
Но Хари бутна чинията и си пое дълбоко дъх.
-Няма го.-Каза.-Волдемор го няма вече.-Тези думи бяха последвани от гробна тишина.
-Как...как така го няма вече?-Заекна Тонкс-очевидно не можеше да повярва.
Хари им разказа каквото знаеше и затвори очи.Сега вече всяка дума му причиняваше силна болка.Не искаше да повярва че Рон си е отишъл завинаги.
-Хари?-Тих гладец от входната врата накара момчето да подскочи.Беше Джини.-Може ли да поговорим?
Той само кимна,стана и излезе следван от Джини.
-Аз...-Хари не знаеше какво да каже.-Много съжалявам Джини.Нямаше да издържи точно тя да го упреква за смъртта на Рон.Но тя не каза нищо само го пргърна и го целуна по бузата.
-Не те виня Хари.Благодаря ти че донесе трупа му-за последно сбогом.-Тя се разплака и отново го прегърна.
-Благодаря ти.-Беше ред на Хари да я целуне.
-Това е едно прекрасно ново начало.И този път Хари няма да те пусна да си отидеш.-Закани се момичето.
-А аз няма да си отида.-Подсмихна се горчиво той.-От тук нататък ни очакват само хубави моменти.А очите му се наляха със сълзи при спомена за шестте прекрасни години прекарани с Рон и Хърмаяни в ,,Хогуортс’’.