Беше прекрасна нощ,когато на вратата на сем.Дърсли се позвъни.
-ГОСПОДИ,СЕГА ПЪК КОЙ ЩЕ Е!ПО ТОВА ВРЕМЕ...КАК МОЖЕ! - развика се вуйчо Върнън и отвори врата всеки момент готов да се развика на този ,който звънеше... - КАКАВО ЗАБОГА??!!ТУУУУУП! - Отдолу се чу страшно тупкане на пода.Храи се вледени ,не знаеше какво може да уплаши или повали вуйчо Върнън про положенив,че той бе по-голям и от трима Харивци на веднъж.Хари се изправи и взе пръчката и очилата си от шкавчето,запъти се надолу по стълбите вдигна пръчката в готовност.Стръваше му се,че това не е случайно...
- Лумос! - прошепна той и пред него изникна доста висок и клйощав мъж със магйисническа мантия...
- Здравей, Хари, как си ?Разбрах, че тази вечер си имал рожден ден?Как прекара? - попита човека срещу него,явно бе магйосник щом знаеше такива неща за него.
- Здравейте,професоре...всъщност ...убиецо Снейп!!!!! - каза Храи с доста добре подчертан гняв в гласа,и отвръщение,което Снейп със сигурност усети. - Как спиш след като уби своят защитник,единственият човек,който някога ти е вярвал?Как се чустваш след ,като уби човека който ти подаде ръка,работа,сигурност,покрив над главата и прошка?????Сега и мен ли дойде да убичеш?
- Първо Потър - не ми дръж такъв тон да не ти го сваля с един тембър, второ - да... имам такива намерения,но не сега и тук, и трето - не аз ,а ти го уби със своята настоятелност да се правиш на гений и постоянно да си под светлината на прижекторите.Сега ако ме оставиш да довърша ,без да ме прекъснеш ,разбира се,ще те отведа на място където няма да ни безпокоят!!!!! - каза Снейп с такава нотка в гласа ,че на Храи му дойде наум да го убие веднага докато може.След секунди вече бяха на пусто поле без трева и без къщи или каквото и дабило.Само те двамата един срещу друг Храи си бе мечтал за това откакто видя как той убива Дъмбълдор.Те се погледаха ,Хари разбра,че Снейп му прилага легитимантика и му чете мислите,и се постара да си помисли всичко което бе натрупал през тези месеци.
- Да,прилагам легитимантика...знам ,че втози момент си мислиш всичко това ,което си мислиш за мен...САМО НЕ СИ МИСЛИ,ЧЕ СЪМ СТРАХЛИВЕЦ!НА ЗНАЕШ КАКВО СЪМ ПРЕЖИВЯЛ ПРЕЗ ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ ГОДИНИ!
- Така ли?Затова ли каза на Волдемор къде с мойте родители...амо разбира се щом си разбрал ,че Джеймс Потър ешастлив със своята мъгълокръван се решил да ме очистиш...за да сложиш край на този род!МРАЗИЛ СИ ТАТКО МИ И МАЙКА МИ!?...ЗАЩО? ЗАРАДИ ТЕЗИ ГЛУПАВИ ПОСТЪПКИ?СЯКАШ ДРУГИТЕ НЕ СА БИЛИ ТАКИВА???НИМА ТЕЗИ ИГРИЧКИ ЩЯХА ДА ТИ ПОПРЕЧТА ДА СТАНЕШ ПРОФЕСОР?НО ЗНАЕШ ЛИ ,И АЗ ТЕ МАЗЯ ЗАЩОТО ПРЕЗ ВСИЧКИТЕ ГОДИНИ ПРИ ТВОЕТО ОБУЧЕНИЕ МЕ УНИЖАВА ЗАРАДИ ТВОЯТЯ ПРИЩЯВКА!!!!!!!!
- НЕ МИ КРЕЩИ!!!!- викна Снейп с такава умраза в погледа ,каквато до сега гледаше в погледа на Хари - Знаеш ли колко пъти съм търпял "прищявките" на твойте безценни роднини?Колко пъути съм ти показвал какво мисля за теб а сега се правиш на изненадан?!
- Да!Знам какво си мослил за мен !Не търся съчувствие от теб,защото ъи нямаш чувстваЧНо знаете ли...през всичките тези години се учех от вашите грешки и не смятам отново да го повтарям...научих стратегията ви и знам как действате!Мислите ли,че през това време не съм научил легитимантиката?Ако си го мислите грешите!КРУЦИО!!!!!! - ала проклятието на Храи бе отбито от Снейп.
- Точно така Потър !Помниш ли какво ти казах при последната ни среща?Да се научиш да затваряш съзнанието си !
Храи отново и отново се опитваше да накара Снейп да изпита болка ,каквато тий му бе причинил,такава кавато смо той като че ли бе изпитвал,ала напразно..
- Значи това искаш......ТОГАВА ТАКА ДА БЪДЕ!!!!!!!!! - Храи си спомни какво му казваше Снейп по време на уоците му при нрго"...затвори съзнанието си,избистри ума си...".Той гледаше право в очите Снейп и по иражението му разбираше ,че напредва докато...пред нрги изникана картина с едно
момче.С черна и мазна коса,,тий се досети кой е това.Той като чели беше на 20 години,пред него стоеше мъж и жена .Жената с червена коса а мужът с черна и разрошена...това беха родителите на Храи.Сней ги гледаше през ъгъла на един магазин,лицето му бе начумерено и върху него бе изписан гняв.Той се запъти към тях и ги заговори.
- Здравей,Джеймс... - и протегна ръка да сдрависа с него алатой не я протегнаа я вкара в джоба си. - Здрвей Лили!Как сте днес?Да не би да измъчвате пак невинни хора?
- Здравй ,Снейп! - поздрави майката на Храи. -Изглеждаш....добре- тя явно се поколеба - не не досаждаме на хората .А ти?
- Не.Просто ви видях и реших да ви поздравя.- каза Снейп с леко разочаровние в гласа.Бащата на Хари се погледна Снейп след което прошепна на найка му нео на ухо и влезе в отсрещният магазин.
- Е...как вървят нещата с теб и него...явно добре.Исках да ти кажа,че съжалявам за...- И тогава Хари усети нещо силно в тила си ,отвори очи и видя Снейп,надвесил се над него с уплащено лице и насочена пръчка към него.Лицето му бе потно и уплашено,разярено като,че ли Хари бе направил нещо непростимо.
- КАКВО СИ ...МИСЛИШ...- викна Снейп.
- Какво означава този спомен???Ти си бил влюбен в майка ми ли????????- -попита Хари с недоразбрало лице.
