Небето над гара Кингс Крос се смрачаваше.Полъхваше лек, хладен ветрец.Не се чуваше никакъв шум.Високите постройки наоколо хвърляха мрачни, зловещи сенки върху гарата.
Внезапно слабо бучене пропука мъртвешката тишина.Бученето се усили и скоро премина в рев.На хоризонта изникна аленият силует на влака „Хогуортс експрес”.Той се приближаваше и приближаваше, докато не спря плавно на гарата.Вратите се отвориха и оттам се изсипа поток от ученици, бързащи да намерят родителите си.Настана блъсканица; долавяха се смях и крясъци.Лека-полека магьосниците минаваха през бариерата и перонът се изпразваше.Скоро остана само малка група от четирима човека.Това бяха Хари, Рон, Хърмаяни и Джини.Те бяха свели глави един към друг и бързо говореха.
-Хари, виждаш ли някъде вуйчо ти и леля ти?-запита Джини.
-Няма ги и странното тук е...-започна Хари, но Хърмаяни го прекъсна.-Хайде, Хари, колкото по-бързо тръгнем да ги търсим-толкова по-добре.
Четиримата бързо минаха през бариерата, оттам през изхода на гарата и се озоваха на пуста улица.
-С метрото ли ще стигнем до Дърсли?-поинтересува се Рон, докато пресичаха.
-Да.-отвърна Хари.-Няма друг начин.
Запътиха се към станцията, като междувременно минаха напряко през малък парк.Всичко беше изключително тихо и безлюдно.С настъпването на нощта, сенките се удължаваха и изглеждаха толкова ужасяващи, че Хари потръпна.
-Всичко тук...цялата тази тишина...не е нормално.-промълви Джини.
И беше права.Наистина не беше в реда на нещата Лондон да бъде тих и спокоен, но и така зловещ...
Магьосниците мълчаливо извървяха останалото разстояние до метростанцията.Качиха се на влак, също така пуст, както целия град, и потеглиха.След известно време слязоха и продължиха пеша през тъмния парк, през площад Магнолия, улица Глициния и накрая се показаха на Привит Драйв.Улицата беше странно зловеща; нещо зло витаеше във въздуха...
Хари, Рон, Хърмаяни и Джини се спогледаха.Никой не пророни нито дума,но все пак се разбраха.Безшумни като котки, четиримата се прокраднаха нагоре към номер четири.Стигнаха градината на номер три и се свиха в храстите.
-Как ще влезем?-прошепна Хърмаяни
-Ще почакаме.-пошушна Хари.-Не знаем какво може да намерим вътре.
Изминаха няколко минути, изпълнени със зловеща тишина.И после-БАМ!През вратата на номер четири с гръм и трясък излязоха петима човека-високи, слаби, облечени в черни дрехи;лицата им бяха закрити от качулките, които падаха ниско.
-Ха!Дотук с мизерните мъгъли от тази къща!-кресна този, който бе най-близо до децата.
-Миличкият Потър, леля, вуйчо и братовчедчето вече ги няма...-чу се престорено лигавият глас на жена.
-Скоро и него няма да го има.-разхили се мъжът, който бе най-отдясно в групичката и в момента се намираше най-далече от Хари и приятелите му.
-Това ми напомня...Потър вече трябваше да се е прибрал, нали?-попита жената.
-Може влакът да се е забавил.Или пък...-предположи първият.
-Глупости, Рукууд!-прекъсна го жената.-„Хогуортс експрес” никога не закъснява! Мисля, че Потър е някъде тук.Хайде да го потърсим!
Щом чу тези думи, Хари изтръпна. „Трябва да има начин за спасение”-помисли си той.И внезапно в главата му изникна идеята-„Хърмаяни си взе изпита по магипортиране!”.Зарадван, Хари я побутна и й прошепна мисълта си.
-Добре.-пошушна тя.-Групово магипортиране.-и съобщи плана на Рон и Джини.-Хванете се за мен и се дръжте здраво!-напомни момичето.След това измъкна на предно място в съзнанието си Хралупата, съсредоточи се максимално и напрегна всяка част от тялото си, за да се магипортира там.После се завъртя...
Смъртожадните дочуха някакъв щум от храстите.
-Какво беше това?-възкликна Белатрикс Лестранж (защото иманно тя беше жената), и се втурна към храсталака.Останалите я последваха.
Претърсиха обстойно целия храст, както и всички останали храсти, храстчета и дървета, но нямаше и следа от Хари Потър.
-Досега е бил тук, но се е магипортирал.-оповести Рукууд.-На бас, че чух „ПУК” от храстите!
-Съгласна съм, но как ще го съобщим на господаря?-запита Бела.-Освен ако нямаме някакъв невероятен късмет, няма да излезем живи оттам!
-Каквото и да става, не можем да не се върнем.Така че нека не протакаме.-каза петият, непознат мъж.Другите се съгласиха, застанаха в кръг, след което се завъртяха и с леко ПУК изчезнаха.