На следващата сутрин Хари стана късно. Цяла нощ беше мислил кой е мистериозния Р.А.Б. Нямаше никакъв апетит от седмици и имаше неспокойни сънища, в които тимата с Хърмаяни и Рон се сражават с Волдемор и неговите смъртожадни. Всяка вечер сънуваше, че е достигнат от Петификус Тоталус и е принуден да гледа как изтезават и най-накрая убиват приятелите му. Във главата му се въртеше една мисъл, че Р.А.Б. може да не е сам, а да са трима, но не искаше да споделя това с Хърмаяни. След като прекара един час в килера на Привит Драйв номер четири реши да напише еднакви писма до Рон и Хърмаяни, в които пишеше: След изпитите по магипортиране ще отидем до гроба на майка ми и баща ми, а после ще тръгнем по широкия свят да търсим хоркруксите. Ако сте с мен изпратете ми писмо и ще се уговорим къде да е срещата.
***
След един месец Хари и Рон се срещнаха на изпитите по магипортиране. И двамата го взеха и се почерпиха с един бирен шеик. Това
беше първият радостен миг, когото Хари беше имал от много време насам. Този миг стана още по-хубав, когато Хърмаяни дойде по чиста случайност в същата сладкарница и съобщи:
-Хари, можем да тръгваме. Помолих родителите на Рон дали може да тръгнем веднага и ми позволиха!
Вече много радостни изпиха по още една чаша бирен шеик и тръгнаха по широкия свят...
Първо отидоха до гробовете на Лили и Джеймс Потър. Хари коленичи и започна:
-Мамо,тате, предстои ми да се сражавам с Волдемор много ожесточено и каквото и да стане няма да се предам. Ще отмъстя за вас и всички негови жертви! Вие не се предадохте и не избягахте. Сега Волдемор ще си плати!!!
Хари се изправи и измагьоса с магическата си пръчка красиви цветя, които положи на гробовете на майка си и баща си. С едно замахване увехналите цветя изчезнаха. Сетне каза:
-Да тръгваме. Предполагам, че някой от хоркруксите е в къщата на Риддъл, а друг в “Боргин и Бъркс”. Нямам представа за останалите. Чака ни работа.Хайде!
Тръгнаха към Привит драйв номер четири, за да вземат всичко необходимо…
След като взеха всичко отидоха до щабквартирата на Ордена на Феникса. Щяха да пренощуват и на другия ден да се магипортират в Продънения Котел. Искаха да провеят в “Боргин и Бъркс” и да се отправят към къщата на Риддъл. Когато стигнаха в щабквартирата слязоха в кухнята да хапнат и след това си легнаха.
Хари събуди Рон и Хърмаяни и им каза:
-Хайде ставайте! Закуската е готова. Приготвил съм всичко.
Закусиха и излязоха на площада Гримолд, за да се магипортират. Нямаше никого и те се магипортираха без проблеми. След като влязоха в Диагон-али се заметнаха с мантията невидимка, която трябваше да носят клекнали, за да са закрити напълно. Тръгнаха към Мракон-али. Стигнаха до “Боргин и Бъркс” и погледнаха вътре. Там имаше трима мъже и господин Боргин. Хари сложи разтегателните уши и чу:
-Да, Боргин, господарят каза да вземеш чашата на Хелга Хафълпаф и да я пазиш иначе ще те убие.
Смъртожадните излязоха и сега беше ред на Хари. Той каза:
-Рон, влез вътре и отвлечи вниманието на Боргин, а ние с Хърмаяни ще слезем долу и ще вземем чашата.
Планът успя, защото Боргин още не беше сложил никакви защити. Когато взеха чашата отидоха горе, но Боргин препречваше пътя. Насмалко да ги разкрият, но Рон отново отвлече вниманието на продавача. Хари и Хърмаяни се измъкнаха, а след малко тримата с Рон бяха вън. Бързо се покриха с мантията и тръгнаха към “Продънения котел”. Там се магипортираха на площад Гримолд. Влязоха в щабквартирата и смъкнаха мантията невидимка. Хари заговори пръв:
-Сега само трябва да счупим чашата.
Той вдигна чашата и я огледа. Без съмнение това беше предмета принадлежал на Хелга Хафълпаф. Той вдигна чашата още по-високо и я запрати с всичка сила към земята. Тя се счупи.
-Още едно късче от душата на Волдемор е унищожено. Сега отиваме в къщата на Риддъл, за да проверим за хоркрукси…