Хари се събуди от силна болка в белега. Разтри челото си, леко пръхтейки. Какво пак бе станало с Волдемор? Защо го болеше за втори път тази нощ? Спомни си, че някъде към 3 сутринта се бе събудил със странното чувство, че нещо не е наред. Отмятайки балдахиновите завеси ,Хари видя, че леглата на Рон и останалите са празни. Стреснато погледна часовника си-10.30!!!Закъсняваше за Билкология с хафълпавци! Облече се като светкавица, взе магическата си пръчка и изхвърча през дупката на портрета. Бе толкова стреснат, че никой не го е събудил за училище, че не забеляза хилядите странни неща около себе си.
Като начало общата стая на Грифиндор бе необичайно празна и тиха.Пък и Дебелата Дама не беше на картината си. Никъде по коридора на срещна нито един дух- бродник, а госпожа Норис го мерна за секунда необичайно настръхнала. Козината и беше побеляла, като от силен шок. Голямата Порта зееше широко отворена, а няколко от свещниците бяха на земята. Снега на двора бе придобил
зелен цвят.
Хари отвори вратата на Трета Оранжерия, но в нея нямаше никой. Просто никой. Реши, че мястото е сменено и изтича към другите 4 оранжерии, но те бяха празни.Стреснат Хари се затича обратно към замъка,да не б да са в библиотеката. Чак сега му направи впечатление тишината, мракът и тихите стенания, които озвучаваха коридора на първия етаж.Огледа се-нищо. Но притеснението, че закъснява за час, го накара да се втурне към библиотеката.Бутна тежката стъклена рата и замря на място - книгите бяха изпопадали от лавиците, рафтовете бяха преобърнати, навсякъде имаше разлято мастило, а завесите на прозорците, с които мадам Пинс така се гордееше, бяха разкъсани и видяха на няколко нищожни ивички. С неприятното чувство, че нещо не е наред, придружено от силна болка в белега, Хари изхвърча от библиотеката и извади магическата си пръчка.
Реши да отиде при директора. Дъмбълдор щеше да знае защо е така…Но се сети- Дъмбълдор не беше директор вече. Очите му се замъглиха и той изтри сълзите с наметалото си. Наистина трудно преодоляваше неговата загуба .Не можеше да си представи ,че ще отиде при макгонъгол и ще я попита за всичко това. Все пак с нея никога не бе поддържал същите отношения, както с Дъмбълдор. Но нямаше на кой друг да се довери…
ЗЗатича се към кабинета на директорката,но усети,че нешо го възпира. Спря и се ослуша- тихо хлипане се чуваше от близката класна стая. Хари вдигна пръчката си и ритна вратата.Чу се изпищяване. Колин Крийви лежеше на пода,притискайки коляното си с една ръка.
-Хари!-зарадва се момчето.-Помислих,че пак идват онези…
-Какво става,Колин?Защо няма никой в замъка?Какво ти е?-Хари бомбардира момчето с въпрос ,но изведнъж спря,забелязвайки,че от Колин тече кръв като от чучур чешма.-Това Сектусемпра ли е?-тихо попита той.
-Ами един рус смъртожаден май това каза…-промълви момчето и изстена.-Хари,той се върна!
-Колин,отивай в болничното крило.Мадам Помпфри ще се погрижи за това.-Хари помогна на момчето да се изправи,но Колин се строполи на земята.
-Хари,зарежи..намери ги!Всички са в опастност….
-Колин…
-ТРЪГВАЙ!
Хари се обърна. Тъкмо бе направил няколко крачки към вратата, когато нещо тежко се строполи на земята. Обърна се светкавично и видя как русокосо момче, на чийто врат, както винаги, виси Фотоапаратът му, лежи на земята със затворени очи. Около него бавно се образуваше голяма локва кръв. Отпуснатото му тяло подсказваше края на мъченията му.
-КОЛИН!
Хари стисна юмрук и се затича. Искаше да избяга от този кошмар,да намери приятелите си…Сърцето му биеше лудо, докато обикаляше по коридорите. Сега нищо не му обягваше. Тишината го влудяваше. Тичаше без пососка,просто искаше да намери Рон и Хърмаяни и да се махат от тук. Зави към подземията и спря стреснат. Дребно създание с уши,големи колкото сателитни антени, и изпъкнали зелени очи, обикновено живи, го гледаше .Хари се втурна и ,като не знаеше какво да прави, гушна домашното духче и усети как сърцето му се свива…
-Хари Потър дошъл да спаси Доби…Но Доби вече не може да бъде спасен. Доби чакал час, само за да види Хари Потър и да му каже какво става, и Хари Потър дошъл.
На Хари сърце не му даваше да говори.Щеше да зареве с глас,като малко бебе.Духчето също кървеше. Отново сектусемпра. Откога смъртожадните искаха да предизвикат болка…И то такава болка…
-Хари Потър да се пази,да внимава,за Доби той е всичко.Но е всичко и за света.Хари Потър,сър, ТОЙ се завърна,сър.Но Хари Потър може да го спре. И Хари Потър да спаси своя Уизъл. И момичето с Уизъл да спаси Хари Потър.
Главата на духчето клюмна назад. Хари извика от болката, внезапно вселила се в сърцето му:
-ДОБИ!
Малкото телце изстина. Хари се подпря на стената.Тресеше се от болка…Доби…защо Доби?Спомни си първата среща с това същество, към което се бе привързал .То го следеше в живия плет преди цели 5 години и оттогава винаги бе до Хари и вингаи го расмивше.А сега това никога нямаше да стане.Никой никога нямаше да го нарече „сър”,никой вече нямаше да впери големите си зелени очи в неговите и да кима с глава,никой нямаше да тича към първата попаднала му ваза и да удря главата си в нея….Сети се,че тогава и Уинки сигурно…И Хърмаяни би убила всеки, ако знаеше това..
-Хърмаяниииииии!Рон!
Умът му заработи трескаво. Уизъл. Така наричаше Доби Рон.И момичето с него трябваше да е Хърмаяни…Затича се към кабиета на Снейп,най-близкият кабинет на учител тук.Там вече не преподаваше Снейп ,а Слъгхорн. Но това бе добре за Хари-ако видеше Снейп, последният вече нямаше да е жив…Все още стискайки тялото на духчето,хари нахлу в кабинета на Слъгхорн и видя най-странотоо,както му се стори,нещо на света:Слъгхорн имаше час.
-Пофесоре,навън става нещо.Има много мъртви.Като от проклятие.Ала са покрити с кръв.Колин Крийви и духчето Доби са мъртви…Намерих ги…
Слъгхорн се втурна към Хари и момчето му подаде безжизненото телце на духчето.Учениците го гледаха странно и Хари реши,че наистина изглежда така.Целият бе изцапан с кръвта на Доби,по лицето му бе избила пот и нахлуваше в часа им,за да разваи тишината и спокойствието на къкрещия котел и да съобщи нещо ужасно.
-Хари…..идвай с мен.Ученици,прибирайте се веднага в общите стаи!
Хари тръгна след професора,леко пдтичквайки.Лицето на Слъгхорн бе придобило зеленикав цвят.Гадеше му се.Вървяха към кабинета на директорката.Хари разбра това точно на завоя зад грозилището. Хари усети, че това е трябвало да стори още в началото.Но тогава нямаше да види Доби.А духчето го бе чакало цял час,само за да го види.Цял час мъчения,цял час…
Тих шепот прекъсна мислите на Хари:
-СЕКТУСЕМПРА!
Слъгхорн падна на колене,от тялото му шуртеше кръв.Очите му се извъртяха нагоре и той запищя….Хари не знаеше какво да прави.Не знаеше контра прклятието…Опита се да си спомни какво бе направил Снейп миналата година,когато самият Хари бе използвал това заклинание(не знаеше какво прави то) срещу малфой,но паметта му не изникна нищо.
-Професоре,паролата!Кажете ми паролата!Ще повикам директорката!
Но болката на Слъгхорн бе толкова силна,че той не можеше да проговори.Зави като куче и Хари запуши ушите си.Надяваше се,че шума ще накаран Макгонъгол да излезе от кабинета си, че тя ще му помогне… Но уви.Като не знаеше какво да прави, Хари се затича към кабинета на Тонкс, който бе най-близко. От тази година тя преподаваше защита срещу черните изкуства и можеше да му помогне. И щеше да извика всички от ордена..Да!

Заобиколи една статуя на крилат дракон и се озова лице в лице с Парвати Патил. Зарадван на всяко човешко същество, което не бе унищожено от проклятие, той се втурна и я прегърна. Момичето явно го прие добре, защото само разроши косата му и лекичко се отскубна. Засмя се на вида му, явно не разбираща какво става:
-Да не си колил петлите на Хагрид? Той нали отиде по работа в Хогсмийд.
Хари я погледна изненадано и се стъписа. Никой ли не усещаше какво става!
-НЕ!Току-що попаднах на Колин Крийви, мъртъв. Преди малко се сблъсках с Доби, домашното духче. А пред очите ми унищожиха Слъгхорн.
-Хари, какви ги…..
-Парвати, казвай бързо къде са другите?
-Незнам, аз също ги търся. Закъснях за час по Билкология ,но не мога д ги намеря.
-И не попадна на нищо странно?- уплашено попита Хари.
-Не, като изключим Болничното крило. Вратата зее отворена и няма никой. Леглата се преобърнати.
-Същата бъркотия е и в библиотеката -обобщи Хари .-А Мадам Помпфри?
-Имаше бележка: „Напускам!”.
-ЖЕСТОКО!ВСИЧКИ СА ИЗЧЕЗНАЛИ!-развика се Хари гневно.
-Ей,успокой се…
-Успокой се? Попадам на Колин, който едва диша и ми съобщава, че нещо не е наред. След малко Доби умира в ръцете ми, изчаквал е да ме види ,а Професор Слъгхорн загива пред кабинета на Макгонъгол. Сега ти ми разправяш да се успокоя. КАК?
Парвати го гледаше изплашена. Вдигна магическата си пръчка, прошепна :”Очисти!” и кръвта по дрехите на Хари се махна. Като не знаеше какво друго да направи, Хари я хвана за ръка и я повлече със себе си.По - добре беше, ако двамата търсят всички останали. Поне нямаше сам да посреща мъката при срещата с мъртъвците..И с кръвта. Най-вече обаче със страха, който ги обземаше след всяка втора крачка.
-Хари?-боязлива поде Парвати.
-Кажи.
-Защо вратата на Голямата Зала е залостена?
Хари рязко се завъртя и зяпна от удивление. Наистина! Врата към Голямата Зала бе залостена с големи тежки окови. Парвати се приближи към тях и насочи магическата си пръчка:”Алохомора!”. Нищо не се получи. Допря ухо до вратата и повика Хари с пръст,като му даде знак да пази тишина.
Отвътре се чуваше същото скимтене,,каквото издаваше Доби.В началото Хари реши,че всичи домашни духчета са се затворили сами в Залата,но после се сети,че те нямат магически сили. Отдалечи се от вратата и седна на стълбишето.Отправи поглед към Парвати,която седеше с ухо,долепено на вратата,и слушаше в захлас.
-Какво ще правим?-попита я той.
Тя само вдигна рамене и продължи да слуша. Хари се изнерви. Дръпна я за ръката и тя му отправи укорителен поглед.
-Гледай си работата!-прошепна през зъби.
-Какво ти става? –ядоса се Хари и на свой ред долепи ухо до вратата.
Стори му се,че ще умре от радост.От вътре се чуваха човешки гласове. Замисли се-учителите…хм…къде ли бяха?Не успя да различи нито един глас. Тогава се сепна -може вътре да се бяха барикадирали смъртожадните. А това, дето скимтеше, можеше да са…
-Заложници..-изхриптя Хари.
-Какво?-прошепна Парвати.
-Те са взели заложници-прошепна Хари и я дръпна настрана.-Отиваме да намерим някой учител.
-Хари, не мисля ,че..
-Да имаш по-добра идея? Как ще се справим с куп смъртожадни и Волдемор накуп?!
-Ти-Знаеш-Кой е тук?-очите на Парвати се уголемиха.
-А ти как мислиш? Кой стои зад всичко това? Заради кой измират хора?
-Аз….
-Идваш ли или оставаш да слушаш как ги изтезават?
-Те ги изтезават?-очите на момичето щяха да изскочат от орбитите си.
Сякаш в потвърждение на тези думи се чу писък –висок, пронизителен писък ,който едва не спука тъпанчетата им.
Парвати запуши ушите си с пръсти и кимна на Хари. Двамата се затичаха колкото се можеше по-далеко от Голяма Зала. Когато се отдалечиха достатъчно, Хари попита:
-Има ли някой ученик от нашия курс? Срещала ли си?- Парвати поклати глава.
-Но от по-малките видях две момичета..Едно русо с много рошава коса…Другото го мярнах за секунда. Май тръгнаха към къщата на Хагрид.
Хари не чакаше още да му се обяснява. Затича се към малката къща на пазача на дивеча. Чу стъпките на Парвати и усети, че тя пак е с токчета. За пореден път го изнерви нейната несъобразителност. Ами ако се наложеше да бягат по-бързо? Ако се наложеше да си спасяват живота? Хари бе сигурен, че ще се наложи…Знаеше го още когато се събуди.. Докосна белега си с пръст за секунда и усети непоносима болка.
Хари отвори вратата на къщата на Хагрид и бутна Парвати да побърза. Навря се след нея в малката къщичка и се обърна.
-ЛУНА?ДЖИНИ?ВИЕ КАКВО ПРАВИТЕ ТУК?
Русото момиче имаше наниз от коркови тапи около врата си, а пръчката му беше зад ухото. Другото имаше по-нормален вид- права червена коса и много лунички.
-Каквото и вие. Крием се- обясни Джини и дръпна Хари за ръката.-Седни.
Той послушно се подчини.
-Ама…-Парвати заекна от изумление.-Вие не видяхте ли…не чухте ли….Голямата Зала….
-Ами нищо такова не сме видели. Какво всъщност е станало там? И защо ме гледате като паднала от Марс? Какво е станало?-Джини ги погледна уплашено и Хари усети как звярът отново се събужда(виж книга 6)
-Луна? Нищо ли не си видяла?-стреснато с е обърна към нея момчето.
-Не. Нищичко. Ама на вас какво ви има?
-Слушай сега, закъснях за…
Да разкаже всичко му отне около 5 минути, защото Луна и Джини го спираха и го караха да повтаря ,а на моменти дори Парвати искаше обяснение. След като чуха цялата история, четиримата останах в тишината ,нарушаваха само от скимтенето на Фанг.
-Ама….Волдемор…О, я стига, Парвати- скара се Джини, защото Парвати издаде нещо средно между квичене и лаене,-не е тук, нали?
-Ами…сутринта ме боля белега….
-Хари, това нищо не означава вече. Нали белега те боли, когато Волдемор изпитва …
-…омраза- довърши Хари и се усмихна тъжно.-Да, точно затова. Но ме боли и когато е наблизо.
Луна стана и отиде до прозореца. Хари проследи с поглед как косата и се люшва наляво надясно и като не знаеше како друго да направи, погали Фанг зад ушите.
Постояха така около десетина минутки, без да говорят. Всеки искаше да зададе стотици въпроси, но просто не знаеше как. Защото, колкото и да не искаха да вярват, Волдемор най-сетне се беше завърнал в училището и сега всичко зависеше от тях самите. От тях самите и от стореното от тях. Но това само ги натъжаваше още и още.
Хари се изправи и реши да поеме нещата в сви ръце.
-Виже, тук сме се събрали 4 от ВОДА. Можем ли да извикаме някой от останалите?Просто с онези галеони…Ала…някой да знае да прави Протеева магия?
-Хари!-Парвати се засмя.-Не ни е нужна Протеева магия!
-Как така не ни е нужна?нали Хърмаяни обясни,че с нея ще променям да…
-Имаме нужда от Нужната стая!-прекъсна го Парвати.
На Хари му се прииска да я разцелува, но се задоволи да я дари с една наистина гигантска усмивка.
-Парвати, ти си гений!