Беше тъмна и студена лятна майска вечер. Хари Потър се прибираше след като бе унищожил и последния хоркруск. Той бе тежко ранен от защитите, които бяха поставени от Лорд Волдемор. Магипортира се в Хогсмин и забърза към заведението на мадам Розмерта.
-Хари!- извика някой името му отзад. Беше Снейп. Каква приятна изненеда. Мислех, че си в замъка при твой ...
-Ах ти! Сноп зелена светлина изкочи от пръчката на Хари. Снейп, който не бе очаквал това, политна назад и избегна на косъм смъртоносното проклятие.
-Акцио пръчка. Е Свинивръс последни думи.
-Да Потър! Виж Хогуортс! Над замъка проблясваше черния знак. От много време насам той не бе изпитвал такъв страх. Не, защото бе в компанията на смъртожаден или, затото Волдемор можеше да дойде. а защото някой негов приятел можеше да е мъртав.
-Да не би да те е страх, Поти от черния Лорд, а?- Каза Снейп.
-Круцио!- извика Хари. Проклятието уцели Снейп право в корема. Тои се сви на кълбо и се разпищя сякаш някой го режеше с нож. Инкарцерус- си каза наум Хари. Дълги стоманини въжета се обвиха около Снейп. Свинивръс ти ще умреш в агония, както и твоя господар.
-Нима ще победиш черния Лорд? Ти си целия в рани и губиш много кръв! Ха, ха, ха, моля ти се не пе разсмивай!
-О, да ще го направя и след като го убия ти ще умреш в агония, сам, без приятели-каза Хари. Ти никога не си знаел значението на тази дума.
Хари тръгна към замака с колкото му сила бе останала, надявайки се, че неговите приятели Рон и Хърмаяни и неговата любов Джини са в безопасност. Стигна до портата, която бе отворена, мина през нея и зърна как Хагрид се бие с Малфой, Белатрикс, Нарциса, Амико и Ейвари.
Авада Кедавра!- извика Хари. Снопът зелена светлина уцели Белатрикс. Тя изхвърча на трийсет метра от предишното си място. Още преди да са се обърнали смъртожадните, Хари направи втора магия, но безословно. Тя събори всички без Хагрид и Ейвъри.
-Хари!? Какво правиш тука, къде си ходил, откога използваш непростими проклятия и къде научи такива мощни магии?
Единстен стоеше Ейвъри, който се приготвяше да отправи проклятие към Хагрид.
-Вцепени се!- извика Хари. Отиде при Ейвъри
и каза:
-Ренервате. След това попита - Тук ли е Волдемор?
Да -отвърна Ейвъри.
-Майко мила( завайка се Хагрид).
Хари се обърна. Поради желанието да помогне на Харид момчето не бе забелязало битката край замъка. Там се бореха част от хората на министерството на магията и ордена на Феникса срещу армията на Волдемор. Хари мина на бегом към входната зала, за да намери черния Лорд. Волдемор се говеше да убие
Джини!
-Авада кедавра!Внезапно Хари съживи едно от каменните грозилища и го премести пред Джини. Статуята се натроши на парчета.
-Хари, каква приятна изненада!? - каза Волдемор. Момчето долови лек страх в гласа му.Пречиш ми момче от самото начало! Умри!
Авада кедавра!
Хари залегна и магията премина над него.
-Авада кедавра!-извикаха едновременно двамата една и съща магия. Двата снопа срещнаха тези, за които бяха насочени. Волдемор бе останал жив, но виеше като ранено куче, ала Хари бе останал прав. Всички, които се биеха пред входа на замъка, спряха и започнаха да си шепнат.
-Ти остана жив, защото си могъщ магьосник, но и аз останах жив, защото имам сила, кояти ти никога не си притежавал.
-И коя е, Потър!- попита Волдемор с омраза.
-Том Мерсволуко Ридъл, ти не можеш да обичаш. Тази сила ме спаси толкова много пъти.Авада кедавра!
Блесна зелена светлина. Волдемор падна на земята. Той бе мъртав. Всичко свърши. Подръжниците на Волдемор бягаха във всички посоки.
-Хари!- Джини го прегърна. Обичам те!
-Аз теб също.


ГОДИНА ПО-КЪСНО

Хари и Джини се ожениха, както и Рон и Хърмаяни. Всики се върнаха към нормалния си живот. Всики смъртожадни бяха хванати. Хари и Джини си родиха две деца, а Рон и Хърмаяни три. Пророчесвото бе изпълнено. Доброто победи. The END