Беше късно през нощта, когато младият аврор Хари Потър се разхождаше из града. Изведнъж чу жена да вика:
- Помощ! Помощ! Волдемор се опитва да ме убие! Помощ! Някой! Моля ви!!!
Хари веднага се притече на помощ, извади си магическата пръчка и викна:
- Екпелиармус! - и пръчката на Волдемор изхвърча от ръцете му. - Ще си платиш за това, Волдемор! Изпращам те до края на живота ти в Азкабан. Да, ще те пратя при дименторите! А сега, приятни сънища. Вцепени се!
- Как мога да ви отблагодаря, господине? Кой сте вие?
- Хари, Хари Потър. А вие млада госпожице?
- Аз съм Чо, Чо Чан.
- Каня ви на среща. Ако наистина искате да ми се отблагодарите, приемете поканата.
- С удоволствие!
- Какво ще кажеш утре в седем пред трите метли?
- Дадено. Довиждане, Хари!
- Довиждане Чо!
Хари се върна вкъщи, площад Гримолд № 12 и си легна да спи.
На сутринта се събуди. Беше събота и не трябваше да работи днес. Стана, закуси и се сети за срещата. Погледна часовника си и видя че остават още ДЕСЕТ ЧАСА до нея! Какво щеше да прави през това време!
***
Все пак най-сетне бе станало шест и половина и Хари се приготви за срещата си с Чо, купи цветя и зачака Среднощния Рицар да го заведе до Хогсмийд.
Триетажният автобус за секунди бе отвел Хари до Хогсмийд. Отиде до Трите метли и там го чакаше красавицата Чо Чан.
Влязоха в заведението и седнаха на една от масите. Поръчаха си по нещо и се заговориха.
Прекарваха си страхотно, когато всички чуха някой да вика отвън:
- ВОЛДЕМОР Е ИЗБЯГАЛ ОТ АЗКАБАН! ПАЗЕТЕ СЕ, ТОЙ Е ТУК, В ХОГСМИЙД!!! БЯГАЙТЕ!!!
- Не се безпокой, Чо, аз ще го спра! - каза Хари на Чо и излезе.
- Е, Волдемор, срещаме се отново! - какво искаш сега?
- Отмъщение! Ще те убия за това, което ми причини! АВАДА КЕДАВРА!
Хари в този момент извика:
-Експелиармус!
Лъчите светлина, зелена и червена се срещнаха във въздуха и образуваха златиста нишка, свързваща пръчките на Хари и Волдемор. Той се уплаши:
- Как, как е възможно да се случи отново! Защо избрах тази пръчка!
- Не магьосника избира пръчката! Тя избира него!- каза Хари, съсредоточи се и мънистата, които току що бяха се появили по нишката влязоха в пръчката на Волдемор. Някоя птица започна да пее. Само фениксът имаше такава красива песен. Хари я беше чувал само три пъти.
От пръчката на Волдемор излязоха няколко мъгъли, които Хари не познаваше, а после Седрик, Бърта Джоркинс, един старец, майка му и баща му. Хари ги видя за втори път през живота си. Искаше му се да останат за по-дълго, но точно в този момент трябваше да прекъсне нишката.
Златистата нишка се прекъсна.
Клетката от светлина изчезна.
Песента на феникса заглъхна...
Преди Волдемор да направи нещо Хари извика:
- Докато единият е съществува, другият не може да живее! Това е пророчеството! АВАДА КЕДАВРААА!
Хари бе убил Волдемор. Само така можеше да свърши всичко. Пророчеството се оказа вярно.
***
Хари и Чо започнали да излизат често и накрая:
- Чо, ще се омъжиш ли за мен?
- ДА!
И заживели щастливо до края на живота си. А какво станало през това време с Рой и Хърмаяни? Е не съм като онези хора дето пишат фенфикшъни-романи.
THE END