13 глава
Дойде денят на бала. Всички хогуортци се вълнуваха – не бяха присъствали на кой знае колко балове. Драко също се вълнуваше. Понеже предната му мантия му беше омаляла, през ваканцията си беше купил нова – тъмно синя. Май и Хари беше с нова мантия – неговата беше много тъмно зелена. И така, всички ученици от Хогуортс се скупчиха в залата, където бяха посрещнати в първия си ден тук. Драко се озърташе за Джини. Изведнъж някой го докосна нежно по рамото. Зад младежа стоеше Джини в пълния си блясък – тя беше вързала косата си на висока опашка. Имаше малко брокат по очите и беше с алена мантия, хармонизираща с косата и. Цялостният ефект порази Драко.
- Ами...много си хубава, Джини. – каза той и улови ръката и.
- Благодаря ти. – усмихна се момичето.
Всъщност почти всички бяха по двойки. Хърмаяни седеше самотна и се оглеждаше тъжно. Но явно никой не и обръщаше внимание. Вратите в дъното се отвориха и учениците влязоха. Залата беше много променена – масите ги нямаше и просттранството изглеждаше много. В дъното на масата на учителите имаше подиум. На него стояха група вещици. Те всички бяха облечени с мъгълски дрехи – имаха широки дънки, тесни суитчъри и шапки с козирки на които пишеше Мюзик Рулс!. И когато всички дойдоха, групата подхвана първата песен – беше бърза и ритмична. Мина още една подобна и после дойде една нежна песен. Но в началото и вратите се отворифа широко и в залата влезе...Рон. Да – Драко го позна и не беше само той. Всички познати на червенокоското го поздравиха. Той обаче се затича към Хърмаяни и я поведе към дансинга. Двамата бързо влязоха в ритъма и си зашепнаха нещо. Драко се почуди малко, но си каза, че няма време по това. Той нежно поведе Джини по дансинга. Сега двамата бяха толкова близо – както при първата им среща под брезата. Не проговориха до края на песента – момчето имаше чувството, че може вечно да танцува. Макар, че не беше го правил до сега някакси сърцето му подсказваше какво да прави. Чувството беше толкова завладяващо – за миг момчето му се стори, че чува шепота на звездите. След края на песента отвсякъде полетяха бурни аплодисменти. Всички се насочиха към столовете, които бяха се появили в дъното на залата. С крайчеца на окото си Драко видя, че Хърмаяни и Рон излизат от залата. Но това не беше важно. Двамата с Джини седнаха и момичето каза:
- Благодаря ти.
- За какво? – учуди се момчето.
- За прекрасния танц. За миг ми се стори, че чувам звездите. Сякаш направо латяхме.
- Хм. И на мен ми се стори същото. Искаш ли да излезем? В тази суматоха никой няма да ни усети.
- Добре.
Двамата се измъкнаха тихо и отидоха до любимия им камък – беше празно. Те седнаха един срещу друг и Драко каза тихо:
- Имам една идея. Дай си ръцете, моля те.
Джини подаде ръцете си, леко учудена. Драко за миг се вгледа в тях – малки и изящни. Той долепи дланите си до нейните и вдигна ръцете им на нивото на лицата им.
- Не е ли красиво? – попита тихо той. Сърцето му говореше вместо него.
- Прекрасно е. Драко...не съм срещала такъв като теб преди.
Червенокоската се наведе напред и нежно събори момчето по гръб. После нежно го целуна по устните. Драко отговори на целувката. Той почна да я гали по косата, по лицето. Наоколо нямаше никой. Само птичките пееха някаква приятна и нежна песен. Джини обви ръцете си около Драко и двамата се пртърколиха на тревата – мека и нежна, като пухено легло. Тревицата ги приканваше и милваше като нежна ръка. Само небето и луната бяха свидетели на избухването на тези крити досега чувства...Двамата влюбени се отдадоха напълно един на друг – душите им се сляха в едно, двамата се целуваха и милваха нежно...
**********************
На другия ден на закуска Хърмаяни изглеждаше много щастлива. Когато Хари я попита за причината, тя само се усмихна загадъчно. Драко обаче се сети за причината.
- Рон нали? – попита тихо той, защото Мартина пак бе започнала да слухти.
- Да... – отвърна замечтано момичето.
- А-а-а-а, значи той е бил изненадата. Така ли е? – усмихна се Хари.
- Честно казано, за миг се уплаших, че няма да дойде. Толкова се е променил – не мога да го позная. Снощи си говорихме дълго... – Момичето все още говореше замечтано. Като видяха, че не могат да откопчат нищо повече от нея, момчетата довършиха закуската си в мълчание.
**********************
След като се прибраха в купето си, Драко и Хари завариха на леглата си купчина подаръци.
- Вярно бе! Нали е Коледа днес.Честита Коледа, Хари! Ето ти подаръка от мен. – Драко отвори куфара си и подаде опакования подарък към приятеля си.
А после се зае да разопакова собствените си подаръци. От майка си и баща си получи огромна кутия с лакомства. При мисълта за семейството си, нещо жегна момчето в сърцето. Постара се да си внуши, че всичко е наред. От Хари беше получил шапка с емблемата на “Съри Снейкс” – любимия отбор на Драко.
- Откъде знаеш, че са ми любимия отбор? – попита той съквартиранта си.
- Не питай, за да не те лъжат. Благодаря за несесера за поддържане на пръчка – определено имах нужда от такова нещо.
- Радвам се, че ти хареса.
Малфой продължи да разопакова подаръците си – от Хърмаяни беше получил книга – Магически създания по света. Имаше много хубави цветни илюстрации. А подаръка на Джини беше направо зашеметяващ. Беше снимка в зелена рамка. Но не рамката беше важна – на снимката бяха Драко и Джини – те се бяха прегърнали и махаха весело. О време на време се споглеждаха весело и търкаха носовете си един в друг. Драко задумка по стената на купето. При тях влезе Джини и го попита весело:
- Какво има?
- От къде я имаш тази снимка? – Драко и подаде снимката с треперещи ръце. – Не си спомням да сме се снимали...
- О... – Джини се натъжи – мислах, че ще ти хареса...
- Джини – великолепна е! Никога не съм има по хубав коледен подарък! – каза Драко. – Джини, как да ти се отблагодаря...
- Не се размеквай, не си от захар, захарче! – засмя се Джини. – Продължавай си с подаръците.
С тези думи момичето се върна в купето си. Драко постави внимателно снимката на куфара си. За всеки случай я омагьоса с магия за нечупливост. Постоя, загледан в образа си и продъжи да разопакова подаръците си. Получи и още много хубави неща. След като поразчисти хартията, забеляза и едно малко подаръче. Беше опаковано в черна хартия. Нямаше надпис. Заинтригувано, момчето разкъса хартията и извади малка кутийка. От нея се показа още една кутия и после още една. Тъкмо щеше да се откаже и в последна та кутийка видя бележка. Беше от черен пергамент. Като я разтвори видя блещукащ бял надпис – Значи все пак го нарави а? Говоря за снощи. Подпис – Панси. Драко се вцепени. Извади яростно пръчката си и изгори бележката и кутийките, все едно го пареха по пръстите. Вдъхна дълбоко въздух и се замисли – откъде ли Панси знаеше за миналата вечер? Та тя беше на хиляди километри оттук. В паметта му се проясни едно име – Мартина Сандс. Тя ги е шпионирала...Нещата ставаха сложни. Трябваше да са много предпазливи с Джини. Изминалата вечер беше великолепна и прекрасна, но щом Мартина г и наблюдаваше...”Стегни се! Кой ще им повярва?! Та нали Сандс е приятелка на Панси.” – тази мисъл го поуспокои. И тъкмо тогава Джни се втурна като дива котка в купето и събори младежа на леглото му.
- Хей, какво става? – попита недоумяващо той.
В отговор момичето го зазпрегръща и разцелува. Най-накрая каза просълзена:
- Подаръка ти е съвършен. Ще ми го сложиш ли?
Явно говореше за подаръка си. Драко и беше избрал сребърен пръстен. На него беше изобразен феникс, койно беше разперил крила. Очите му бяха от яркосини скъпоценни камъни. Момчето се усмихна и каза:
- С удоволствие.
Той нежно взе пръстена и го сложи на безименния пръст на дясната ръка на Джини. Тя се усмихна и каза:
- Ти не спираш да ме изненадваш. Мога ли да остана при теб. Хари не го мяркам никъде.
И наистина Хари не се виждаше никакъв. Джини се сви на леглото до Малфой и се сгуши в младежа. Той я прегърна и и прошепна на ухото:
- Честита ни Коледа, миличка.
**********************
Следващите дни минаха малко по-кротко. Драко успя да разкрие случката с бележката на Джини. Момичето беше доста стреснато.
- И ти мислиш, че Сандс...
- Ни шпионира? Да. Няма друго обяснение. Поне не се сещам за друг... – каза примирено момчето.
- Това е лошо. Но не искам да стане като последния ни ден в Хогуортс! – пророни червенокоската съкрушена.
- Спокойно. Само ще я караме малко по-кротко. Все ще измислим нещо – успокои я Малфой.
- Но нали ще идем заедно на посещението?
- Да, разбира се! – отговори уверено Драко.
14 глава
Ето че дойде и денят, в който щяха да идат на посещение в близкото мъгълско селище. За да няма повече изненади, Драко се беше хванал предната вечер на прочете книжката.упътване. В нея пишеше, че близкия град се казва Дюселдорф – до него можеше да се стигне, като се тръгне нагоре по реката. Тя пък се казвала Рейн и била много известна в Германия. В книжката имаше и карта, която показваше местоположението ти в града. В момента тя беше празна, защото Драко не бе в територията на града. В указанието също се казваше всички да са с мъгълски дрехи иначе мъгълите щели да станат подозрителни. Затова на двадесет и седми младежът стана рано, за да се подготви. Първо прерови куфара си за да се облече като мъгъл. Добре, че имаше относителни познания в тази област. Обу си любимите дънки и си сложи зеления тесен пуловер с избродирана змия. Това беше подарък от леля му Белатрикс. При мисълта за нея съвестта на момчето отново го загриза но той си внуши, че нищо не е ставало. “Така – първа част от мисията е готова” – помисли си Драко. После натика по джобовете си повече пари – в книжката пишеше, че ще обменят парите си в единствената магьосническа банка в околността, а той не знаеше колко ще му трябват – изобщо момчето не беше запознато с мъгълщината. След като приключи и с това начинание вече беше готов за разходката. За страничния наблюдател това може би ще се стори странно – толкова време за две наглед глупави неща. Но за Малфой това не беше така. Дори избирането на облекло му отне повече време отколкото предполагаше. След като се справи и с двете неща, които си беше наумил младежът седна кротко на леглото си и за да убие времето заразглежда снимката си с Джини. Наистина не си спомняше кога се бяха снимали. Но пък фототото си го биваше – малките Драко и Джини бяха щастливи и се смееха. След малко време стана и Хари. Той се прозина и каза:
- А-а-а-а-х! Добро утро, човече? Защо си се нагласил така?
- Ами нали ще ходим в мъгълски град, а и аз не съм добре запознат с мъгълското облекло. Та си рекох... – промърмори слидеринеца.
- Да се нагласиш. Ясно. – при тези думи Хари стана, облее се надве-натри и си оправи леглото. Драко винаги се чудеше как приятелят му от Грифиндор може да си избере облеклото с такова нехайство и пак да изглежда добре. Затова прочисти гърло:
- Кхъ-кхъ...Хари...
- Кажи, Драко. – отвърна неясно Хари, докато си решеше защото косата му беше още по-щръкнала отпреди.
- Как успяваш да се облечеш толкова небрежно и пак...
Хари успя да схване напълно ситуацията. Обърна се и каза с усмивка:
- Не се безпокой, Джини ще те хареса.
- Не съм сигурен, че изглеждам като мъгъл... – остана недоверчив слидеринецът.
- Колкото и да не ти се вярва, това е по последна мода. Явно все пак имаш някакъв вътрешен усет.
**********************
По-късно учениците от Хогуортс и учениците от пети, шести и седми курс на Ритер се бяха скупчили на широката морава пред портите на замъка. Дойде и директорът им. Тй се прокашля, за да въдвори тишина и каза:
- Запомнете: Тези посещения са голяма привилегия. Никой не иска да си има разправии с Министерството, нали? Добре, можете да тръгвате. По четирима човека на летекод.
- Заедно ще бъдем, нали? – попита Хърмаяни.
- Ами да. Но къде е Рон? – зачуди се Джини.
Хърмаяни погледна учудено приятелката си и каза:
- Рон си тръгна рано сутринта след бала. Професор Дъмбълдор му разреши да дойде само за бала.
- Хайде да тръгваме. – подкани Драко като усети, че напрежението се увеличи.
Четиримата приятели се докоснаха до опаковката от шоколад/ Кристоф – просто неустоим!/ и се озоваха в просторно помещение. И докато се окопитят до тях долетя малка феичка, светеща в .яркорозово.
- Вие ли сте учениците от Ритер? – попита човечето с писклив глас.
- Може да се каже. – отвърна Хари, разглеждайки феичката.
- Последвайте ме. – заяви феичката.
Явно при всички останали бяха долетели феички в различни цветове. Затова компанийката последва розовата фея до касите в дъното. Там всеки обмени парите, които си беше взел. След като приключиха, феичката ги изпрати до външната врата и си отлетя обратно. Като излязоха на слънце, Хари смутолеви, че ще потърси Ема и офейка, а до Хърмаяни се приближи чалнатата приятелка на Джини – Луна. Двете момичета тръгнаха по мъгълската улица и Драко и Джини останаха сами.
- Е? Какво ще правим сега? – попита Джини.
- Да си извадим картите.
Двамата извадиха указанията си и се вгледаха в тях. На празния лист се показа голяма карта. С червено беше обозначена банката а двете зелени точици бяха Драко и Джини. Малфой и червенокоската тръгнаха да обикалят града. Спираха се на най-различни места. Малко затруднение беше, че всичко бе написано на немски. Целия следобед беше много забавен. Двамата си купиха най-различни сувенири. Драко си купи малка книга, озаглавена”Световно известни футболисти на Германия” а Джини – комплект от огледало, четка и гребен за коса направени от/така поне гласеше надписа/ китова кост. Сякаш този следобед премина особено. Като се спряха да пият по едно кафе в заведение, близо до банката Джини каза:
- Знаеш ли, Драко, този следобед е по-различен от другите ни срещи.
- Да, наистина. – съгласи се момчето.
- Искам да кажа ... – започна Джини – че не излизаме като...гаджета...а просто като най.добри приятели. – завърши тя тихо.
- Нима това не е важно?
- Важно е, разбира се...но чак сега го осъзнавам. – каза момичето замислено.
Двамата допиха кафето си в мълчание. На влизане в банката, червенокоската се усмихна на Малфой:
- Впрочем, този пуловер ти стои наистина добре. Трябва да го носиш по-често.
- О, ами благодаря ти... – заекна момчето.
Двамата влязоха в банката. Вече вички се бяха събрали. Липсвали само трима ученика от Ритер. Драко и Джини се промъкнаха до Хари и Хърмаяни, които си говореха тихо.
- Да сме изпуснали нещо интересно? – попита нехайно Джини.
- Не, нищо. – провлачи Хари.
- Ей, Хари – няма ли да ни кажеш нещичко за твоята Ема? – подхвърли Драко.
- Ами...какво да ти кажа...няма нищо за казване. – смутолеви грифиндорецът.
Тримата му приятели се разсмяха а Хари се изчерви. Нямаше време за повече думи защото феичката им донесе летекода. За миг всички се озоваха там, откъдето бяха тръгнали – широката морава на замъка Ритер. Учениците от Ритер се прибраха в замъка, а хогуортци се насочиха към влака. Всички оживено обсъждаха страхотния ден. Драко, Хари, Джини и Хърмаяни се настаниха в купето на момчетата. Приятелите си разглеждаха сувенирите. Хари си беше купил няколко картички с красив изглед на града и книга, подобна на тази на Драко – “За футбола на Германия”. Явно този футбол беше много известен в Германия. Хърмаяни си беше купила няколко книги – “История на Германия”, “Дневник на една вещица” и “Особености на германската култура”.
- Защо си накупила всичко това? – попита Хари озадачен.
- Но виж само колко е интересно! – възкликна момичето. – Ето тази – показа тя “Дневник на една вещица” – съдържа интересни факти за магьосничеството, погледнато от мъгълска гледна точка и...
- Да, добре...сигурен съм, че е интересно. – прекъсна я Хари.
- Много ми е интересно – започна Драко – какво е това футбол.
- О, това една игра, подобна на куидича. Само че играчите са двадесет и двама – по единадесет на всеки отбор – и се играе само с една топка. Целта е да я вкараш във вратата. – обясни простичко Хари. – Това сигурно е най-популярният мъгълски спорт.
Грифиндорецът не успя да продължи, защото на стъклото се почука. Джини стана и отвори прозореца. В купето влетя една малка совичка. Очевидно много труд и е коствало, защото писмото беше тежко.
- Пигуиджън! – възкликна Джини.
Момичето взе писмото и пусна совичката върху клетката на совата на Хари. Хедуиг не одобряваше това и хладно извърна очи на друга страна. Джини се тръшна до Драко и зачете. С всеки изминал ред тя пребледняваше все повече и повече. Накрая, бяла като призрак тя каза с треперещ глас:
- Хари...Хърмаяни...можете ли да идете в нашето купе. Трябва да говоря с Драко. – момичето изглеждаше така, все едно всеки момент ще се разплаче.
Хърмаяни стана светкавично и изтика и Хари към купето на момичетата. Джини подаде писмото на Малфой и се сви до него. Момчето взе листа и зачете:
Скъпа Джини, пише ти Рон. Първо искам да те попитам как си със здравето. Ако нещо ти има, пиши ми. Много съм разочарован, че на онзи бал беше с Малфой. Ако още не ти е направил нещо, сигурно е въпрос на време. Този гадняр няма да се спре пред нищо, за да ти навреди. Веднага го зарежи! Нима по света не останаха момчета, че тръгна с тази отрепка? Не те разбирам, сестричке. Да тръгнеш с Майкъл Корнър, с Дийн но с Малфой – наистина съм шокиран. Ако те е страх да се разделите, помоли Хърмаяни да го държи надалеч. Писах за това и на наш’те. Няма да крия, че мама е много разтревожена а татко е бесен. Двамата категорично отказват да имат нещо общо с Малфойеви! Цялото ни семейство е изненадано от твоя избор. Така че сега трябва да избираш: или честта на семейството ни или Малфой. Не си и помислям за миг, че можеш да избереш второто. Чакам отговора ти. Твой брат:
Рон
Драко прочете цялото писмо на един дъх. В гърлото му беше заседнала горчива буца. Момчето подаде безмълвно листа на Джини. Тя го взе и го смачка на топка. С един замах на магическата си пръчка го изгори и дори пепел не остана. Слидеринецът каза с болка в гласа:
- Е...боя се, че всичко свърши. Съжалявам, че съм пример за такова зло в очите на семейството ти. – гласът му потрепери и заглъхна. Буцата в гърлото му сякаш се уголеми и му пречеше да диша.
- Ти шегуваш ли се? – извика Джини. – Няма да стане по тяхното. Ей сега ще им пиша.
- Джини, недей...те са ти семейство – и са част от живота ти.
- Но сега и ти си част от живота ми. – Джини се сгуши в обятията на Драко. – Не искам да се разделим, не искам, не искам! – прошепна настойчиво момичето.
- Наистина ли? – Драко беше покъртен от тази проява. Никой в целия му живот не беше проявил толкова обич и привързаност към него.
- Ще измислим нещо.. Заедно притежаваме най-голямата сила.