Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 16.04.2006 от Bellatrix Lestrange

17 глава

Драко и Джини седяха отново на своя любим камък. Двамата си говореха и се смееха. Момчето каза внезапно:
- Джини, ще се омъжиш ли за мен? – изстреля въпроса той.
- Драко, ти си луд! – стресна се Джини.
- Да, луд съм по теб.
- Стига, бъди сериозен. – засмя се момичето.
- Много съм сериозен. – отвърна нежно Малфой.
- Добре тогава. – ядоса се наужким Джини. – Да речем, че няма да го направя.
- Тогава ще скоча в реката. – при тези думи момчето се запъти към бушуващата вода, обхванат от някакво диво настроение.
- Драко – недей! – извика Джини.
- Ще го направя. – закани се слидеринецът.
Джини се изправи и го прегърна. Тя каза нежно:
- Да, добре. Ще се омъжа за теб. Но няма да е веднага.
- Добре, съгласен съм.. – каза момчето с усмивка и седна.
Джини седна до него и го притисна до себе си. Драко се загледа в небето – облачета се гонеха и от време на време закриваха слънцето. Беше толкова спокойно.
- О-о-о! – чу се стреснат глас.
Драко се извъртя и видя Хари и Ема да се отдалечават. Джини се провикна:
- Хей, Хари! Какво има?
- О, ами ние идвахме да си...поговорим но...ами...не искаме да ви притесняваме... – каза смутено Хари и с Ема продължиха да се отдалечават.
В това нямаше нищо смешно, но Драко и Джини се скъсаха от смях.
- Да си поговорим...Леле! – не можеше да си поеме дъх момичето.
- Е, поне няма да ни притесняват... – успокои я слидеринецът, все още през смях.
- Хей, виж колко е часа. – каза внезапно Джини. – Време е за вечеря.
Двамата се запътиха към замъка и се сляха с тълпата, която също отиваше на вечеря.
**********************
На вечерята беше много оживено. Драко седна до Хърмаяни, която беше с някакво каменно лице, а след малко към тях се присъедини и Хари. Той си сипа от овчарския пай и попита Хърмаяни:
- Е? Как вървят нещата с Рон?
- Ами...какво да ти кажа – писах му два пъти, но още не ми е отговорил. – въздъхна тежко момичето и се зае със своята вечеря.
Драко, който не искаше да се намесва в този разговор, ядеше безмълвно и си мислеше за изминалото им време тук. На другия ден щеше да е първи януари – дали щеше да е възможно да си организират някакво парти? Но директорът прекъсна мислите му. Мъжът се изправи и се прокашля. Шумът мигом утихна.
- Съжалявам, но трябва да ви прикъсна яденето. Искам да обявя, че довечера от девет часа ще има новогодишно тържество. Всички са поканени а почетни гости ще ни бъдат учениците от Хогуортс. Заедно ще посрещнем новата година. Надявам се, всички да се забавляват. Благодаря ви за внимането. Продължете да си ядете.
Директорът си седна и залата избухна в шепот. Всички трескаво обсъждаха плановете си за вечерта. Драко хвърли бегъл поглед към Хърмаяни – тя изглеждаше толкова тъжна. Обзе го гняв спрямо Рон – той беше голям егоист.
**********************
На връщане към влака, Джини настигна Драко и го попита:
- Е? Ще отидем ли?
- Да, защо не? Сигурно ще е хубаво – тези тук явно разбират от купон.
- Ха-ха, наистина. Искаш ли да поиграем на избухващи карти с останалите?
- Може. – усмихна се момчето. – Вече предвкусвам победата.
- Хей! – ядоса се на шега момичето.
Когато стигнаха във влака всички се настаниха във купето на момчетата. Хари беше без Ема този път, но пък Хърмаяни пожела да се включи. Компанията им си прекара един страхотен следобед в който момичетата спечелиха. Хари и Драко бяха направо стреснати:
- Те са задобрели много. – заекна Хари.
- Не знам...сигурно са ни омагьосали. – недоумяваше и слидеринецът.
- Ха, видяхте ли? – обади се победоносно Хърмаяни. През следобеда се беше разведрила малко.
Но когато всички започнаха да се приготвят за партито, момичето отново помръкна. Ема дойде да вземе Хари. Тъкмо излязоха и Хари подаде отново главата си. На лицето му грееше усмивка.
- Хей, Хърмаяни! Имаш изненада.
Хърмаяни и останалите в купето надникнаха навън и направо зяпнаха – в коридора на стъклото се беше облегнал Рон с усмивка, цъфнала на луничавото му лице. Беше си тикнал ръцете в джобовете на джинсите, но когато видя Хърмаяни ги протегна към нея да я прегърне. Момичето се хвърли в обятията му.
- О, Рон! Много си ми сърдит, знам. Трябваше да го изгоря това писмо. Аз обичам само теб, чуваш ли, само теб...
- Успокой се, Хърмаяни. – прекъсна потока от думи Рон. – Би трябвало ти да си ми сърдита, аз се държах като глупак. Ще ми простиш ли? – усмихна се смутено червенокоското.
- Не, аз съм виновна. Виктор не ме интересува, само теб обичам... – промълви Хърмаяни.
- Хей, вие двамата! – провикна се Драко, защото от останалите купето надничаха да видят какво става. – Хайде да тръгваме.
Шестимата се запътиха заедно към замъка.
**********************
Партито наистина беше страхотно. На входа на двойната врата една рицарска броня слагаше на всеки по една островръха шарена шапка. А Величайшата зала беше неузнаваема – сякаш имаше експлозия във фабрика за цветни бои – всичко преливаше и се сливаше в многобройне цветове. Полилеите бяха украсени с отговорящи им по големина гирлянди а зад подиума, където би трябвало да е масата на учителите имаше огромен плакат с надпис ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА! Масите отново ги нямаше и залата изглеждаше още по-голяма. Като стана точно девет часа отнякъде се чу оглушителен гръм. Изведнъж навсякъде се чу бърза и ритмична музика. Учениците – а и учителите – не чакаха втора покана. Всички се втурнаха да танцуват. Рон и Хърмаяни, Хари и Ема, Драко и Джини също взеха участие в общата веселба. След тази песен последва друга, още по-бърза. Песните се редяха една след друга само с малки почивки между тях. Десет минути преди полунощ обявиха последната песен. Тя беше много бавна и спокойна. Може би беше валс а може би не, каза си Драко. Това всъщност не бе важно. Двамат с Джини танцуваха както на коледния бал – нежно, без да усещат нищо друго. След като свърши и тази песен всички ръкопляскаха бурно. Оставаше около половин минута до полунощ. Всички заедно отброянаха последните секунди.
- Десет...девет...осем...седем...шест...пет...четири...три...две...едно...ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА! – ревнаха всички.
Директорът отвори една възголемичка бутилка шампанско и поля всички, които бяха близо до него. За нещастие, Драко и Джини също се намокриха.
- Хей! – извика изненадана Джини.
- Не се оплаквай, и аз съм в същото положение. – измърмори Малфой.
- Хайде да запалим фойерверките! – провикна се Синклер и излезе, последвам от тълпата.
Навън той измагьоса огромни фоейрверки в най-различни цветове. За край всеки се присъедини към дома си и в небето заблестяха гербовете на двете училища а около тях гербовете на домовете. Получи се една блестяща огромна плетеница от животни и цветове. Всички бяха изключително доволни от вечерта. На връщане към влака всеки оживено обсъждаше как си е прекарал. Драко попита:
- Е? Хареса ли ти, като изключим мокрия номер?
- О, да! Не си ми казвал, че можеш да танцуваш толкова добре. – възкликна Джини.
- Ами...и аз не знаех. – призна си момчето.
Двамата се засмяха дружно и прегърнати последваха тълпата към влака. Но явно на никой не му се спеше. До четири часа сутринта по коридора все още прехвърчаха ученици по пижами. Отличниците бяха безпомощни пред това затова се отказаха да въдворяват какъв то и да е ред. Джини и Хърмаяни обаче се прибраха в купето си. Хари и Драко също се прибраха в своето но останаха до късно да си говорят.
- Знаеш ли, радвам се за Хърмаяни. – заяви Хари.
- Да, всеки заслужава да бъде обичан. – призна Драко. – Аз обаче изкарах най-голям късмен от всички.
- Защо? – полюбопитства Хари.
- Ами защото беше твърде възможно Джини да си продължи да ме мрази заради... – заекна Малфой. – Ами сещаш си защо. Не ми се говори за това.
- Напълно те разбирам. Джини обаче те обича. В края на пети курс – нашия пети, нейния четвърти – тя много и се говореше за теб.
- Сериозно? – поинтересува се слидеринецът.
- Да. – потвърди Хари. – Обаче веднъж се изпусна ако мога така да кажа и оттогава сме сигурни, че те харесваше. – заяви съзаклятнически той.
- И какво каза? – любопитството загриза Драко.
- Ами... – понижи глас грифиндорцът – веднъж като си говорехме и Рон заяви, че не може да те понася и Джини му каза”Стига де! Ти просто не искаш да го опознаеш а той е толкова сладък, като се усмихне!”. – засмя се Хари.
- Сериозно? – попита Млафой.
- Олеле, взе че се изчерви. – подметна Хари.
- Не е вярно! – отсече Драко. Толкова ли си личеше?!
- Обаче не и казвай, че съм ти казал. Много ще ми се ядоса.
- Добре, няма. – обеща Малфой. – Лека нощ сега.
- Лека нощ.
Драко се обърна на другата страна, но в главата му не преставаше да се върти изречението на приятеля му - ”Стига де! Ти просто не искаш да го опознаеш а той е толкова сладък, като се усмихне!”. Накрая, приспиван от шепота на вятъра, Малфой заспа дълбоко.

18 глава

- Драко, ставай! Хайде, по-бързо!
Някой мушкаше момчето в ребрата. Малфой замята безпомощно с ръце и видя Хари, че се беше надвесил над него.
- А, Спяща красавице! Събуди се, Отличникът ще ни съобщава нещо.
- Оф, момент... – провлачи Драко и се протегна.
Все още сънен, той се зае да се облича. Нахлузи си първото, което му дойде пред погледа и заедно с Хари се запъти към купето на отличника. На около една крачка вече не можеха да помръднат. Отличникът излезе и зачете от един пергамент:
- Днес – втори Януари – в осем часа вечерта на учениците от Хогуортс ще бъдат раздадени летекоди за да се приберат по домовете си. – Отличникът махна по посока на купето си – и ще останат там до седми Януари.През това време на учениците не се разрешава да правят магии. На седми в седем часа вечерта учениците трябва да потеглят обратно към влака. Летекодите вече са настроени и никакви промени не могат да се извършат. Подпис:
Професор Дъмбълдор.
Отличникът нави пергамента и се провикна:
- Хари Потър, ела за момент. Останалите – започвайте да си опаковате багажа.
Хари се промъкна през оредяващата тълпа към Отличника. Той му каза нещо набързо и Хари кимна с усмивка. След като се върна Драко го попита:
- Какво има?
- А, нищо. – отвърна Хари. – Ще трябва да говоря с Рон, чао.
- Хей, Драко. – обади се Джини.
- Кажи, Джини.
- Трябва да ти кажа нещо. Ела. – момичето го въведе в купето на момчетата. С лошо предчувствие, Драко седна до Джини и я погледна внимателно. Червенокоската продължи:
- Е, явно ще трябва да се разделим за известно време. – каза тя с наведена глава.
- Да... – провлачи Малфой. – Ще ти пиша, обещавам.
- О, наистина ли? – развълнува се Джини.
- Да, че как иначе! – заяви сериозно слидеринецът. Той помилва приятелката си по косата и каза:
- Много ще ми липсваш, мила.
- И ти на мен. – прошепна момичето и се сгуши в Драко.
Изкашляне от вратата ги накара да се пуснат. Беше Хари. Той с усмивка каза:
- Съжалявам, че трябва да ви прекъсна но...
- Не се безпокой, тъкмо си тръгвах. – скочи Джини.
Тя се наведе обратно и целуна Драко по бузата. Намигна му и каза:
- И умната.
После си излезе. Двете момчета се захванаха да си редят багажа. След окло половин час мъчене Малфой попита:
- Можем ли да правим магии?
- Да, защо? – попита разсеяно Хари, докато си търсеше училищната вратовръзка.
- Опаковай! – махна с пръчата си Драко. Това явно подейства, защото целият му багаж се сгъна и подреди в куфара. Само снимката остана на масичката. Момчето я взе и я сложи в джоба на мантията си.
- Уха! – възкликна Хари занемял. – Да се пробвам ли и аз?
- Пробвай. – рече с усмивка Малфой.
Хари също опита заклинанието. Явно и при него подейства, но багажът му беше малко разхвърлян. Момчето въздъхна и поклати глава. Драко предпочете да скрие усмивката си и затова извади кутията с бонбоните. Двете момчето си прекараха славно време в ядене на бонбони. Скоро дойдоха и Рон и Хърмаяни и Джини. Когато влизаше Рон метна предупредителен поглед на слидеринеца и попита усмихнато:
- Хей, може ли да ги опитам?
- Вземете си всички! – подкани Драко. – сам няма да мога да ги изям.
До края на следобеда кутията беше почти празна. За всеки остана само по един бонбон. Драко си взе своя и каза внезапно:
- Вдигам тост! За новото начало между Грифиндор и Слидерин, съгласни ли сте?
- Да! – викнаха дружно останалите. Всеки извади бонбончето си и го изяде в мълчание. Джини погледна часовника си и каза:
- О, вече е седем без пет. Трябва да си вземем довиждане.
Всички се ръкуваха взаимно а Драко и Джини се прегърнаха. Всеки взе куфара си в едната ръка и летекода в другата. Внезапно дръпване зад пъпа подсказа на Драко, че вече пътува към дома си. След няколко секунди той се озова на колене пред стилната каменна пътечка пред дома си. Куфара падна до него. Момчето остана малко в това положение. След това стана, поотупа се от снега и си взе куфара. С бавни, малки крачки той се запъти към врата на имението “Малфой”. Пред портата той си пое дълбоко дъх и почука. След няколко минути вратата отвори майка му. Като видя сина си, тя извика от щастие и го прегърна силно. Двамата влязоха заедно, а куфара на Драко се носеше зад тях.

19 глава

Драко и майка му се запътиха към кухнята. На мочето му направи впечатление, че майка му е поотслабнала и е по-бледа. Като влязоха в кухнята двамата се настаниха на два стола и Нарциса започна да го разпитва:
- О, момчето ми. Толкова се радвам, че ще бъдем заедно няколко дни. Е? Как са разменните начала? И... – жената успокои тона си...твоята приятелка?
Драко се втурна да разказва на майка си за преживяванията си. През цялото време избягваше темата за Джини. Нарциса го слушаше усмихната.
- И накрая цялото небе беше в огромна заря, да я беше видяла само! Беше направо великолепно. Бяха изписани гербовете на двете училища а около тях гербовете на домовете на всеки. След десетина минути обаче се размиха но пак си беше много красиво. С Хари останахме до късно да си говорим за празненството. Той нали ти казах, че е гадже с някаква германка Ема и... – не спираше Драко.
Майка му го прекъсна нежно:
- Добре, сигурна съм, че е било страхотно. Но досега не чух нищо за малката госпожица Уизли.
Драко въздъхна и погр.ледна в светлите очи на майка си. В тях не се четеше нито упрек, нито погнуса. Само радост и изненада.
- Майко, тя е много добро момиче. Макар че е Уизли. Изобщо не си представяте каква е – толкова мила и нежна и...ами много я обичам. – каза момчето сериозно.
- О, миличкия ми, това е прекрасно. – каза Нарциса и погали сина си по главата. Топла майчинска ласка и загриженост се криеха в този жест. – Няма нужда да се срамуваш. Не съм ли ти разказвала как се запознахме с баща ти? – в очите на жената проблясна пламъче.
- Не, наистина. Разкажи ми. – помоли Драко.
- Хайде, по-късно. Сега си уморен. Иди да си починеш и да си разопаковаш багажа, а аз ще ти приготвя любимия сладкиш за утре.
- Добре, майко. Чудесна идея.
Слидеринецът хвана куфара си и го помъкна към вратата. Стигна до стаята си – тя беше такава, каквато си я спомняше в деня, преди да замине за Хогуортс. В дъното се помещаваше двойното легло с четири колони и копринен балдахин.То имаше много възглавници и бе покрито с кадифена зелена покривка за легло. До леглото имаше две нощни шкафчета. Вдясно се помещаваше гардероба, сега празен – с изключение на чаршафите и другите му “глупости за легло”, както казваше момчето, когато беше малко. Многото прозорци, покрити с тежки завеси не пропускаха мното слънчева светлина. Макар че беше в зима, в стаята беше топло и приятно, защото камината беше запалена. Пред камината стоеше познатото голямо канапе с малка стилна масичка пред него. До единия прозорец имаше бюро. На него стояха една мастилница, красиво орлово перо и малка купчина пергаменти. В шкафа под бюрото обикновено стояха учебниците на момчето. Полилеите по тавана си стояха неподвижни. Драко премина празното пространство и седна на леглото си. Идвади снимката, която Джини му беше подарила за Коледа и я постави внимателно на едното нощно шкафче. Прекалено изморен, за да си пълни гардероба, Момчето просто си извади пижамата и я облече. Тъкмо когато се пъхаше под завивките, влезе майка му по халат. Тя му се усмихна и каза:
- Дойдох да ти пожелая лека нощ. Както винаги, когато си си вкъщи. Жалко, че баща ти не е с нас...
- Да, наистина. Майко? – попита Драко.
- Кажи, миличък. – каза нежно Нарциса, присядайки на леглото.
- Можеш ли да ми разкажеш как се запознахте с татко? – попита тихо слидеринецът
- Ах, да не си осемгодишен, че да ти разказвам приказки? – засмя се нежно майка му. – Я се виж – порастна, има ш си приятелка...а, значи това е тя? – попита жената, като хвана внимателно снимката.
- Да, това е тя. – каза Драко, леко притеснен.
- Браво, момчето ми. Успокой се най-сетне – с баща ти те подкрепяме. А и изглежда много добро и умно момиче.
- Благодаря ти, майко. – каза Драко и прегърна майка си. – А сега ми разкажи как се запознахте с татко. – каза закачливо той.
- Ех, не мога да се измъкна. – придърпа Нарциса завивките, за да завие сина си. – Ами когато мен ме разпределяха, баща ти беше вече трети курс. И по случайност, аз седнах тъкмо до него. Беше много мил – предложи ми да ме разведе из замъка, да ми обясни всичко. Беше ми много добър приятел. Освен моите си дружки разбира се, но никога не съм се разбирала така добре с никой. Една вечер, когато бях вече пети курс решихме да излезем на нощна разходка с баща ти. Приседнахме до една бреза да поглдаме звездите...
- И? – попита настойчиво момчето. Той никога не беше чувал тази история.
- Ами баща ти ми призна, че ме обича. Аз също много го обичах. След като той завърши, продължихме да си пишем, да се виждаме през ваканциите. Когато бях на двайсет, той ми предложи... – каза замечтано жената.
- И? – продължи да настоява Драко.
- И за това ще научиш следващата вечер. Нали знаеш – приказка с продължение. – засмя се Нарциса. – А сега – заспивай.
Тя целуна сина си по бузата и излезе. Но Млафой остана буден. Беше покъртен и донякъде развеселен от разказа на майка си. С неговите родители никога не си бяха приказвали за такива неща. Колко беше ужасно, че баща му е в Азкабан! Драко съзнаваше, че Хари е виновен за това и би трябвало да го мрази от дън душа но просто не можеше. Унесен от мисли и спомени, слидеринецът скоро заспа.
**********************
Когато Драко се събуди, слънцето беше вече напекло. Момчето разтърка очите си и погледна часовника си – десет и двайсет. Малфой стана, облече се и си оправи леглото. Реши да иде да закусва, защото майка му беше ранобудна. Когато стигна до кухнята, той завари майка си да чете вестник.
- Здравей, майко. – поздрави момчето.
- Момчето ми, вече си станал. Чудесно. – усмихна се майка му.
Тя стана и замахна с пръчката си. На масата се появи закуска за двама – бекон с яйца и портокалов сок.
- О, любимото ми. – каза Драко и с апетит започна да яде.
Закусктата премина в мълчание. Всичките тези странни германски ястия бяха вкусни, но момчето вече бе почнало да мечтае за обикновена закуска. Макар че Джини му липсваше, слидеринецът беше доволен от тази възможност да се вии със майка си. Ако и баща му беше с тях...
- Драко, забравих да ти кажа. – обади се внезапно Нарциса. – Довечера на вечеря ще идват Мартина и майка и. Нали нямаш против?
- Мартина? – сърцето на Драко се качи в гърлото му. – Ами...добре. – довърши примирено той.
- Какво има? Не се ли разбирате? – попита нежно жената. – Тя винаги те е харесвала...
- Обясних ти вече а и на нея, че обичам Джини. – въздъхна момчето.
- Добре, добре. Но моля те – бъди поне любезен.
- Обещавам, майко.
- Това е моето момче! – възкликна щастливо Нарциса. – хайде да пием чай и да хапнем от сладкиша в двенвата, искаш ли?
- О, да. Нека аз занеса чая. – съгласи се с охота слидеринеца и пое чашите от майка си.
Следобеда беше много успокояващ. Драко и Нарциса пиеха чай и ядоха от сладкиша. Най-сетне момчето се почувства у дома си. С майка му си говореха весело край припукващата камина. Като стана седем без двадесет жената каза:
- Миличък, гостите ни скоро ще дойдат. Аз ще измагьосам вечерята а ти ако обичаш се...пооправи така, среши се и подробности.
- Да, добре. – каза Драко и отиде пред огледалото.
Не видя много за оправяне, затова само си приглади мантията. Харесваше косата си рошава и нехайна, затова не докосна гребена. Отида да види до къде беше подготовката на масата. Майка му беше почти готова – оставаше само да нареди чиниите. Драко се зае да вади прибори от шкафа – не можеше с магия, затова просто отвори шкафа и ги извади. Нареди ги набързо по масата. Всъщност, нямаше кой знае колко за нареждане, защото щяха да бъдат само четирима души.
- Благодаря ти. – каза разсеяно Нарциса, докато измагьосваше чинии.
- Няма защо. – каза с усмивка Драко.
Тогава на вратата се почука. Драко изтръпна – Мартина, може би най-големият му кошмар беше на вратата като някоя стара приятелка.
- Отвори, ако обичаш. – каза майка му.
- Да, добре. – пророни примирено момчето и се запъти към вратата. Преди да отвори, си пое дълбоко въздух. Разтвори вратата и пред очите му застанаха Мартина и майка и.



Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

39 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.