Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 16.04.2006 от Bellatrix Lestrange

22 глава

На другата сутрин момчето се събуди много рано – слънцето тъкмо изгряваше. Той се обърна внимателно и видя, че до него е празно. За миг се уплаши, че всичко е било само сън, но до ушите му долетя напевен гласец:
- О, ти се събуди. – каза Джини усмихнато.
- Кога стана? – изправи се Драко.
- Преди около половин час. Как спа? – попита Джини, сядайки до Малфой.
- С такъв ангел до себе си – направо перфектно! – ухили се момчето.
- Ама че си и ти! – засмя се червенокоската и прегърна приятеля си.
- А сега ще те оставя да се облечеш. – усмихна се тя и се настани на канапето.
Драко се ухили. Скочи безшумно от леглото и на пръсти стигна до канапето. Мълниеносно закри лицето на Джини и каза:
- Ха-ха-ха! Сега попадна в коварния ми план!
- Коварен план? Какъв план? – уплаши се момичето.
- Бързо кажи, че ме обичаш или ще си изпатиш.
Джини, с все още покрити очи, се разхили и каза:
- Имаш ли нещо против ако ти кажа, че адски много те обичам?
- Не. – засмя се и младият Малфой.
- Сега ме пусни и върви да се обличаш. – заяви наставнически момичето.
- Слушам!
Драко си взе дрехите и отиде зад паравана. Преоблече се набързо и когато минаваше край паравана пред него се изпречи Джини.
- Готов ли си? – попита тя.
- Да. Хайде да вървим да закусваме.
Двамата се запътиха към кухнята. Там вече бяха бащата и майката на Драко. Те закусваха и весело си приказваха нещо.
- Вече сте станали? Ранобудници. Ей сега ще ви сипя закуската. – усмихна се жената.
- Добро утро, момчето ми. Добро утро, Джини. – поздрави и Луциус, докато си осоляваше бърканите яйца.
- Добро утро. – поздравиха в хор Драко и червенокоската и се настаниха на масата.
Нарциса взе две чинии и им сипа закуска. Подаде им по една вилица и си седна отново на мястото.
- Благодаря Ви. – каза учтиво Джини и се зае със закуската.
- Благодаря ти, майко. – усмихна се Драко и се зае със своята порция.
Закуската премина в мълчание. Дали защото на никой не му се говореше или защото на никой не му хрумваше какво да каже, младият Малфой не знаеше. Пък и не го интересуваше особено. След като всички приключиха със закуската и Нарциса махна с пръчката си, за да запрати съдовете в мивката, Луциус попита:
- Е, Драко? Запозна ли вече гостенката ни с къщата?
- Не съм още, татко. – призна си момчето. – Мислех да го направя след закуска.
- Отлична идея! – включи се и майката на Драко.
- Да, майко. Джини, ела да те разведа. – обърна се момчето към червенокоската.
- О, благодаря ти. – усмихна се тя и го последва.
Почти цялата сутрин Драко развеждаше Джини из къщата. Подмина само спалнята на родителите си, защото и нео не го допускаха там. След обиколката се спряха във всекидневната. На Драко му хрумна идея.
- Джини, та аз още не съм ти показал нашия малък парк. Искаш ли да помоля майка ми да ни даде храна и да си направим пикник?
- Това е добра идея. – съгласи се и момичето.
Родителите на Драко също одобриха идеята. За няколко мига Нарциса приготви една коншица, в която имаше най-различни храни и лакомства. Драко в едната си ръка взе кошницата а с другата хвана Джини под ръка и каза:
- Последвай ме.
Той поведе момичето през къщата и двамата скоро се озоваха в малкия парк, който имаше дори и горичка с поточе. Наоколо пееха птички и дори на момчето, което не разбираше много от романтика, реши, че градината им е прекрасно място за пикник. Двамата с Джини се настаниха край поточето и се заеха с лакомствата на майката на Драко. Но въпроса му от миналата вечер все още го дълбаеше и не след дълго той напомни на Джини за това.
- Кажи ми сега, каква е тази история с Мартина и Цабини. Обеща ми.
- Да, аз държа на обещанията си. Слушай ме внимателно. Не ме прекъсвай, макар че на някои места звучи объркано. – каза съзаклятнически момичето.
- Млъквам. – каза Драко и направи мимика, все едно си закопчава устата.
- Слушай сега. Няма да ти казвам откъде, но разбрах, че Цабини е лудо влюбен в Мартина. Тя обаче не знаеше. Но постепенно те се сприятелиха, ако помниш. Дори сядаха заедно. Веднъж били сами в общата стая и се разприказвали за любовта. Цабини не можел повече да се сдържи и се обяснил в любов на Мартина. Тя обаче не били особено очарована – изсмяла му се в лицето и се прибрала в спалнята си. Цабини бил съкрушен и съсипан, но продължил да обича Мартина. Приятелството им се изгубило, но той тайничко се заглеждал по нея винаги, когато имал възможност. Слуцайно веднъж минавал покрай Забранената гора и чул писък. Затичал се и видял Мартина на земята примряла от ужас а около ния стоял един тестрол. Мартина не е виждала смъртта и затова не вижда тестролите. Цабини обаче видял създанието и го прогонил. Според традицията в рода на Мартина, тя трябва да бъде вярна и добра приятелка на този, който я е спасил от голяма беда докато на нея не и су отдаде възможност да му върне услугата. Но Цабини е силен магьосник и до сега Мартина трябва да му бъде вярна. Тъй като Цабини ти е приятел, той не би одобрил Мартина да се държи така с теб. И така вече повече от три години на Мартина не и се отдава възможност да върне услугата на Блейз и да бъде свободна. Макар и подла, тя държи на родовите си традиции. – Джини завърши разказа си, загледана в поточето.
- Значи...това било... – пророни Драко. – А защо Мартина е била в гората?
- Виж, това не знам. – каза Джини.
Двамата помълчаха известно време. Драко извади от кошницата пакета със сандвичите и каза:
- Хайде да хапнем. Стига сме мислили за Мартина.
- Добре. – съгласи се момичето и си взе един сандвич.
Остатъка от следобеда премина много по-весело. След като изядоха храната двамата по стар обичай се сборичкаха и този път Драко излезе по-силният.
- Ха, пак победих! Откажи се – аз съм по-силен. – засмя се момчето.
- Ще видим това. – отвърна засмяна Джини. Опита се да се изтръгне от хватката на слидеринеца, но не успя и заяви примирено:
- Добре де, по-силен си. Сега ме пусни, става ли?
Драко я пусна и се хвана в капана – Джини се изправи и като котка го повали на земята. Обаче загуби равновесие и като повлече момчето, двамата цопнаха в потока.
- Ау! – извика Драко, вече мокър до кости.
- Ох, извинявай! – веднага съжали Джини, като махаше мокрите кичури коса от лицето си.
- Ха-ха-ха! – засмя се момчето.
Смехът му зарази и червенокоската. И както си лежаха в потока, двамата се смееха до сълзи. Добре, че беше плитко. Скоро обаче им стана студено и се измъкнаха. Мокри до врата, Драко и Джини влезнаха с наведени глави в къщата, но все още подхилквайки се. Щом стигнаха до кухнята, Нарциса се изуми и попита:
- Какво сте правили вие двамата?
- Спънах се. – промърмори Драко, стараейки се да прикрие усмивката.
- Добре, ами защо и Джини е мокра? – попита насмешливо жената.
- Без да искам я повлякох след себе си. – не повиши тон момчето.
- Ох, както и да е. Бързо се подсушете и се преоблечете. Луди за връзване, луди...
След като се исушиха и се преоблякоха, Драко и Джини отидоха в стаята на момчето. Седнаха пред камината и се загледаха в пламъците. Нарциса беше я беше запалила, за да не настинат. Джини заяви:
- Не трябваше да лъжеш майка си.
- Аз не съм лъгал. Просто...икономисах истината. – отвърна младият Малфой.
- Не е така. – каза сериозно момичето.
- Така е. Нека не спорим. Дай да те прегърна.
Джини мълчаливо се притисна до Драко. Колко беше хубаво всичко – навън се сипеше ситен снежец а в стаята беше топло и приятно. Слидеринецът каза:
- Знаеш ли, за това ще има да се разказва дълго.
- За кое? – недоумяваше момичето.
- Пикник през зимата. Представям си физиономиите на другите, като им кажем.
- А защо да им казваме? Нека бъде нашата малка тайна. – нехайно каза Джини и се обърна към Драко.
Момчето се загледа в големите, искрящи очи на приятелка та си. Той я погали по косата и каза нежно:
- Джини...
- Какво има?
- Не мога да си представя живота ми без теб.
- Благодаря ти. – отвърна тихо момичето.
Драко се наведе и нежно целуна Джини. Двамата се изтегнаха пред камината. Джини се заигра с косата на слидеринеца. Той попита:
- Какво правиш?
- Плета ти плитчици. – отвърна дяволито момичето.
- Моля? Драко стана и се затича към огледалото. И наистина – вече половината му коса беше сплетена на ситни плитчици. Цялостният ефект беше поразяващо смешен. Драко се обърна драматично към червенокоската и попита:
- Джини? Това ли заслужавам? Направи ме на маймуна!
- Ха-ха-ха...много ти отива, да те наплета така за да се покажеш на Хари и останалите! – заливаше се от смях момичето.
В този момент вратата се отвори и влезе майката на Драко.
- Милички, искате ли... – тя не можа да довърши, защото е взря по-внимателно в косата на сина си.
Младият Малфой се нацупи и каза:
- Нито дума. Сега и панелки ще ми вържат.
- Искаш ли? – попита закачливо Джини от канапето.
- Не. Кажи, майко. – опита се да прозвучи любезно момчето.
- Просто исках да попитам дали искате чай. – отвърна Нарциса, все още поразена от новата вънщност на момчето си.
- Джини – искаме ли чай? – обърна се Драко към червенокоската.
- Ами...добре, благодаря. – каза с усмивка момичето.
- Да, желаем чай. – отвърна артистично Драко на въпроса на майка си.
- Да, добре. Ще донеса и бисквитки.
Жената излизи от стаята, но по коридора отекна смеха и. Драко се обърна към Джини и каза:
- Сега ме разплети, моля те!
- Добре, добре. Ела тук. – отвърна през смях момичето.
Тя извади гребен от чантичката си и се зае да разплете плитките. След около половин минута косата на момчето си беше нормална, само...
- Джини, накъдрих се! – възнегодува той.
- Чакай малко, де! Ей сега... – отвърна момичето. – И...готово!
Драко се погледна в огледалото – да, така си беше наред. Джини въздъхна.
- Какво има? – попита той, сядайки до нея.
- Ах, колко ти отиваше така. И с панделки пък щеше да си... – започна Джини, но не успя да довърши. Малфой се обиди наужким и я загъделичка.
- Хей, спри! Спри, моля ти се! – пищеше през смях момичето.
- Ще ме плегеш ли пак? – отвърна уж заплашително Драко.
- Няма, няма...обещавам! Спри... – хилеше се червенокоската.
Момчето престата и прегърна приятелката си.
- Това да се чува. – усмихна се той. – Сега е мой ред – ще те подстрижа!
- Моля? – изплаши се червенокоската, машинално прибирайки косата си.
- Само се шегувам. –усмихна се Малфой. – Виждаш ли, ти си по-жестока!
- Съжалявам, Ваше милосърдие! – дръпна се Джини и се нацупи.
- О, не ми се сърди! – прегърна я през раменете момчето.
- Аз на теб не мога да ти е сърдя. – засмя се червенокоската и се облегна назад, върху рамото на Драко.

23 глава

Следобедът беше сравнително спокоен. От страх да не нацапат всичко в радиус от два метра, Драко и Джини се държаха изключително благовъзпитано. Джини разказа на Драко за прекарването и у тях.
- Не беше кой знае колко забавно. – каза намусено тя. – Рон и Хърмаяни все си търсеха спокойно местенце да се гушкат а Хари все нещо беше нацупен. За щастие, мама и татко се държаха човешки. На татко все му се щеше да попита повече за...нас...но мама му шъткаше, така че каквото правим си го знаем само ние.
- Ами Фред и Джордж? – сети се Драко за братята близнаци на червенокоската.
- Те са много заети с шегобийницата. Работата им върви и вече са натрупали купища галеони. А ти имаш ли вече планове за бъдещето?
- Ами... – заекна младият Малфой.
Откакто откри, че е влюбен в Джини целият му свят се преобърна и разбърка така, че вече не беше сигурен в много неща. Момичето усети, че нещо тревожи слидеринеца и каза успокоително:
- Няма значение, не трябваше да питам. А сега – да вдигнем тост! – усмихна се окуражително тя.
- Добре. За нас! – вдигна тържествено чашата си Драко а това стана трудно, защото го досмеша а трябваше да държи стабилно чашата си с чай.
- За нас! – вдигна и своята чаша Джини.
Двамата изпиха мълчаливо останала течност от чашите си.
- Още чай? – попита Драко.
- Не, благодаря ти. Изпих толкова много, че ако ме метнеш през прозореца ще стана чаена бомбичка.
- Ха-ха-ха! Пишеш се доброволка ли? – иронично подметна момчето.
- Не и не бих си помислила дори! – възкликна Джини, завързвайки косата си.
- Ох, както си започнала, по добре да си скрия косата! – усмихна се Драко.
- Не, спокойно. Но ако много настояваш можем да ти измислим някоя прическа...
- Може би не. Така си ми е добре.
Драко се надигна от канапето и взе подноса. Джини му помогна с чашите и двамата отнесоха съдовете в кухнята. След като се върнаха в стаята на Драко, с Джини се разприказваха за Хогуортс. Явно и на двамата им беше мъчно за тайните коридори, учителите и дори уроците. Като стана късно, двамата се преоблякоха и си легнаха. Но не им се спеше и Джини прошепна:
- Този следобед бе много особен.
- Защо? – поинтересува се Драко, оправяйки възглавницата си.
- Може би за пръв път си бъбрим не като двойка ами като най-добри приятели.
- А ние не сме ли? Най-добри приятели де? – попита момчето.
- Ти как мислиш? – погледна го червенокоската.
- Не знам. Не съм сигурен дали първо трябва да станеш най-добър приятел на някой от противоположния пол и чак след това да станете двойка или е обратното. – призна си Малфой.
- Познавам момичета, които имат сериозна връзка, но гаджето им не е най-добрият им приятел. – заяви сериозно червенокоската.
- За теб не знам как стоят нещата, но за мен си най-добра приятелка. – прошепна Драко.
- Ами Краб и Гойл? – полюбопитства Джини.
- Аз вече не споделям техния свят, забрави ли? Нот да се оправя с тях... – прозина се момчето.
- О, на бебо му се спинка? – захихика червенокоската.
- Стига! В боя с възглавници съм най-добрият! – заяви Малфой.
- Да видим. – отвърна Джини и приготви възглавницата си.
Действително Драко бе много добър, макар че не беше тренирал този така наречен спорт. Двамата с Джини си размениха доста удари, дори разделиха стаята на бойно поле. Джини се прикри зад леглото а Драко – зад канапето. В стаята на момчето имаше много възглавници, които послужиха за снаряди, но до по-открита схватка не се стигна. Драко тъкмо се чудеше защо приятелката му не се показва толкова време, когато някой го потупа по рамото.
- Изненада! – ухили се червенокоската и му нанесе силен удар.
- А-а-а! Умирам от засада! – хвана се за сърцето драматично Малфой.
Той се тръшна на канапето и едва сдържайки усмивката си, пророни тъжно:
- Но Джини, защо? Какво съм ти сторил, за да ме нападаш от засада? Ти не играеш честно...
- Напротив, ти просто не се оглеждаш зад гърба си. – погали го по главата момичето.
Тя го целуна по челото и седна до слидеринеца на края на канапето. Погледна го ухилена и му каза:
- Желае ли ранения да се пренесе до леглото, че да му е по-удобно. На медицинската сестра ще и е малко трудно да го мъкне.
- С удоволствие. Но медицинската сестра ще продължи ли да се грижи за ранения?
- Разбира се.
Драко се надигна и се повлачи едвам едвам към леглото си. Тръшна се отгоре и заяви:
- Каква лечителница – болните сами да се оправят.
- Знаеш, че не ни е разрешено да правим магии. Иначе с удоволствие бих те пренесла аз. – каза Джини, оправяйки завивките.
- Колко мило.
- Всичко за Драчко-Закачко! – усмихна се момичето, лягайки до “ранения”.
- Стига, Джини! Какво ти става днес? – нацупи се Малфой.
- Просто съм щастлива, че сме заедно. Макар и за кратко, толкова ми липсваше... – сгуши се в Драко момичето.
Момчето я прегърна и страсто я целуна. Джини от своя страна само го целуна по бузата и прошепна “Лека нощ, време е за сън”. Тя се извъртя на другата страна и замря. Драко остана още малко буден. Той се наслаждаваше на дългите коси на момичето, в които се отразяваха лунни лъчи. Малки сребристи отблясъци си играеха по стените и тавана. “Замъка може да е старшен, но пък е с някаква мистична красота нощем” помисли си момчето. Но нали все пак бе собствения му дом. Драко прегърна Джини и също се унесе в сън.
*********************
На другия ден бащата на Драко трябваше да си тръгва. На закуска той спомена това.
- О, жалко, наистина. – натъжи се Нарциса. – Днес ти, утре Драко и Джини...пак оставам сама. Толкова е хубаво, когато в къщата е пълно.
- Знам, мила, но до днес ме пуснаха. Нали ги знаеш – ако се забавя, ще си помислят кой знае какво... – провлачи господин Малфой.
- Хубаво е, че поне се видяхме. – опита се да разведри обстановката Драко, докато си наливаше още портокалов сок.
- Така е. – съгласи се баща му. – Поне се видяхме.
До края на закуската никой не проговори. Чак когато Нарциса махна с пръчката си, за да измие чиниите, Луциус се изправи и каза:
- Е, аз да тръгвам.
- Толкова рано? – стресна се Драко. – Не мислех, че...
- Такива са правилата, момчето ми. – отвърна с уморена усмивка бащата.
- Ще те изпратим. – включи се в разговора Нарциса.
Тя, Драко и Джини придружиха Луциус до вратата. Той се прегърна с жена си, потупа Драко по рамото и се ръкува с Джини.
- Беше ми приятно, надявам се да се видим скоро. – каза той и излезе.
Чу се леко изфучаване. Нарциса въздъхна. Драко погледна лицето на майка си и видя тъгата в очите и. Той я прегърна силно, защото се чувстваше почти по същия начин. Майка му го погали по главата и каза:
- Трябва да си силен, момчето ми.
- Знам.
Момчето пусна майка си и заби поглед в земята. След малко каза на Джини:
- Хайде...да идем да си приберем багажа.
- Ами, добре. – съгласи се момичето и го последва.
Следобедът премина в мълчаливо подреждане. Явно и на Джини не и се говореше – не че имаше някоя тема за обсъждане. Чак в късния следобед багажът им беше готов.
- Е, аз съм готова. – обади се Джини.
- И аз! – възкликна Драко, затваряйки огромния куфар.
- Тъкмо навреме – шест и двадесет.
- Аха...искаш ли да изиграем една игра на избухващи карти? – опита се да разсее неловката тишина Драко.
- Добре.
Драко извади картите от бюрото си и двамата с Джини се настаниха пред камината. Червенокоската пак поведе в резултата. Когато стана седем без пет, вратата се отвори и влезе Нарциса.
- Милички, седем без пет е. Да не си изпуснете летекодите.
- Да, добре. – каза Драко и прибра картите. – Трябва да се сбогуваме...
Той изтича през малкото разстояние и прегърна майка си. Тя го целуна по челото и каза:
- Имаш очите на баща си.
- Какво общо има това? – изуми се слидеринеца.
- Исках да ти кажа. Е, миличък, много се радвам, че се видяхме. И с теб също, Джини. – ръкува се жената с червенокоската, която се беше приближила за да си вземе довиждане.
Драко и Джини хванаха в едната си ръка куфарите а в другата – летекодите. И тъкмо навреме – след няколко секунди момчето усети познато дръпване зад пъпа. Последната сцена, която видя, беше майка му, която излизаше от стаята.



Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

37 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.