24 глава
Цветове и размазани образи се мятаха пред очите на Малфой. Както винаги, това свърши за няколко секунди. Заради неочакваното приземяване, момчето залитна назад и се блъсна в Хари, който също беше пристигнал сега. Двете момчета обаче успяха да запазят равновесие. Силната болка подсказа на слидеринеца, че куфара му се е приземил върху крака му. Той го премести с мъка до леглото и каза замаяно:
- Е, здрасти Хари.
- Здравей и на теб. – промърмори Хари, докато влачеше своя куфар.
Двете момчета се настаниха на леглата си и се увлякоха да си разказват как са прекарали ваканциите си. Драко разбра, че Хари не е очарован.
- Беше леко скучно – каза с досада той. – Рон и Хърмаяни поне успяха да се възползват, нали не са се виждали. Знаеш ли, Хогуортс ми липсва...
- И на мен. Тук се чувствам някак...не на място.
- Да, нали? А до кога сме тук?
- Три седмици преди края на третия срок в Хогуортс ще ни пратят обратно. – прегледа малката книжка слидеринеца.
- Но няма да правим изпити, нали? – отбеляза с леко безпокойство Хари.
- Не, разбира се! Та ние сме отсъствали цяла година, как ще правим изпити? Е, освен Хърмаяни, но тя...
- ...знае всичко. – довърши Хари.
Двете момчета се спогледаха и се засмяха. Покрай купето им минаваха други ученици – ходеха си на гости, поздравяваха се, радваха се все едно не се бяха виждали цяла година. Изведнъж вратата на купето се отвори но там не засатана нито Джини, нито Хърмаяни. Беше Мартина. Тя се ухили ехидно и каза:
- Драко, миличък. От кога не сме се виждали...откакто ти дойдох на гости, нали?
- Махай се, Мартина. – Драко скочи на крака и стисна пръчката си в джоба.
- Защо си толкова груб? – Мартина се направи на шокирана.
- Защото се налага. Сега се махни за да не те махна аз. – момчето едвам сдържаше гнева си.
Усмивката на Мартина помръкна. Тя изгледа равнодушно слидеринеца, хвърли злобен поглед на Хари и тръшна вратата. Драко се просна на леглото. Отдавна не се беше ядосвал така. Хари го изгледа учудено.
- На гости? – попита той.
- Мартина и майка и ни дойдоха на гости у дома. Беше ужасно. Добре, че си тръгнаха рано. – обясни Малфой. – Оттогава Мартина се държи много странно. Така или иначе, мразя я.
Двете момчета помълчаха малко. Хари каза:
- Искаш ли да извикаме момичетата да поиграем на карти?
- Добре. – отговори Драко. Помисли си, че играта ще го отвлече от въпроса, който го занимаваше – Защо Мартина се държи толкова странно?
- Здрасти, Драко. – гласът на Хърмаяни го откъсна от мислите му.
Момчето се изправи, за да се ръкува с Хърмаяни.
- Здравей, Хърмаяни. Здрасти, Джини.
Този път беше ред на Драко да бъде в една двойка с Хърмаяни. Двамата успяха да победят, макар и с много малко. Провървя им, защото при последното раздаване Отличникът се провикна:
- Всички по купетата! Светлините изгасват след половин час! Всички по купетата!
- Е, това е за нас.- обади се Джини, хвърляйки картите си.
- Да, хайде. Лека нощ, момчета. – заяви Хърмаяни, излизайки от купето.
Джини я последва. На вратата тя се обърна и каза:
- Лека нощ!
След като момичето излезе, Хари каза:
- Щом ще гасят скоро, предлагам да си обличаме пижамите и да си лягаме.
- Да, добре... – съгласи се Драко.
Двамата се преоблякоха мълчаливо и се пъхнаха в леглата си. Скоро светлините угаснаха.
- Лека нощ, Хари.
- Лека нощ.
Драко се обърна на другата страна, надявайки се да заспи. Но въпросът за Мартина отново се завъртя в главата му. Момчето трудно заспа а и засънува твърде объркани сънища. Първо се озова до едно поточе. Той вървеше покрай него и търсеше нещо, но какво? Видя един малък дървен мост – на него се бяха облегнали две фигури и си говореха, гледайки отраженията си. След като се приближи, момчето ги позна – това бяха самият той и Джини. Двамата изглеждаха щастливи – целуваха се. Целуваха се и се смееха. От другата страна на моста имаше още едно момиче – Мартина. Тя беше приседнала на перилата и плачеше горчиво. Така и се пада – помисли си Драко. Но изведнъж сънят се промени. Мостът започна да се вкаменява и уголемява. Поточето придойде и се превърна в голяма черна бушуваща река. Небето се покри с облаци и заваля проливен дъжд. Драко, който доскоро беше вървял покрай поточето сега беше възседнал кон, който беше черен като катран. Самият той се беше променил – сега беше по-голям, на около двадесет и пет. Косата му беше, както когато беше до пети курс – съвършено зализана назад. Върху главата си той носеше качулка, а черното му наметало се усукваше и въртеше от извилия се силен вятър. Възрастният Малфой наблюдаваше безстрасно как шестнадесетгодишния му образ сега се целува страстно с Мартина а Джини плачеше горчиво, докато тичаше към близката усойна гора. Дъждът все още валеше като из ведро, но никой това не го притесняваше – мокри до кости, шестнадесетгодишните Драко и Мартина продължаваха да се целуват още по-страстно а Джини вече не се виждаше, загубена в шубраците. Възрастният Драко се усмихна доволно и препусна с коня си към гората. Но внезапно една гръмотевица тресна точно пред него. Конят се уплаши а Драко пропадна в тъмнината назад...
- НЕЕЕЕЕ! – извика той и се изправи.
Беше в леглото си – сух и все още на шестнадесет. Наколо не се виждаше нищо от съня му – никакви гори и поточета. Момчето просто беше сънувало кошмар.
- Какво има? – промърмори Хари сънено.
- Нищо, нищо... – успокои го слидеринецът. – Спи си.
Малфой легна обратно надявайки се, че никой друг не го е чул да вика. Успя да заспи, този път без да сънува нищо. Или поне не помнеше.
*********************
Малфой се събуди рано. Слънцето още не беше изгряло. Момчето обаче се преоблече бързо и се зае да си оправя леглото. Скоро се събуди и Хари.
- А, Драко, вече си станал...Добро утро!
- Добро утро и на теб. – поздрави слидеринеца.
Той си седна на леглото и се загледа в изгрева. Замисли се за снощния сън – дали беше просто кошмар или имаше някакво значение?
- Много си мълчалив – обади се Хари. – За разлика от снощи...
- Какво снощи? – попита уж спокойно Драко.
- Много бълнуваше. – обясни Хари. – Ама страшно много. Да не си подготвяш някаква реч?
- Бълнувал съм?Не...не си спомням...
- Ами не знам дали си спомняш, но доста говореше. Нищо не ти се разбираше плюс това.
- Аха. – успя само да каже слидеринеца.
Значи пак е сънувал. Но какво? Опита се да си припомни. “Първо съня с поточето и мостчето. Аз и Джини, а по нататък – Мартина. После съня се промени, това го помня. Станах по-голям но сегашния ми образ смени момичето. Джини плачеше и отиде към гората. Опитах се да я настигна и паднах от коня. После...” си мислеше момчето. А после? Драко затвори очи и се опита да си спомни. Той падна от коня после...Неясни картини се разбъркваха и танцуваха пред очите му. “Спрете!” извика той наум. Картините и цветовете сякаш го послушаха и ззапочнаха да се избистрят и подреждат. Драко си спомни какво е станало – Джини му беше помогнала да стане. Лицето и беше смъртнобледо – все едно е призрак. Колкото и да се опитваше да си спомни нанатък, Малфой не успя. Той отвори очи тъкмо навреме, защото Хари каза:
- Хей, помислих си, че си заспал. Ставай, че дойде време за закуска.
- Да, добре... – каза разсеяно слидеринеца и последва приятеля си до замъка.
На закуска също не говореше много. Напразно Хърмаяни и Хари се опитваха да го разсеят – снощният сън още не го беше оставил на мира. Сякаш отдалече чуваше, че Хари и Хърмаяни си говорят:
- Ама какво му е? – попита с недоумение момичето.
- Не знам. Снощи явно е сънувал кошмари, пък и много бълнува. Цяла сутрин не продума и думица.- обясни Хари.
- Ох, това не ми харесва. Сигурно Мартина има пръст в тая работа...
- Остави го, ще се оправи. – заяви Хари.
В часовете на Драко също му беше трудно да се съсредоточи. За щастие, учителите не забелязаха.
25 глава
През следобеда Драко отиде сам на любимия камък. Надяваше се да го оставят сам с мислите му. Момчето се настани на камъка и се загледа в отражението си във водата. Водният Драко също гледаше с мрачни очи, а физиономията му беше много сериозна. Сякаш друго отражение снощи се бе целувало с Джини в спокойното поточе... Слидеринецът хвана едно камъче и го метна по образа си. Водата се развълнува и покипя, но после пак се успокои и отражението на Малфой отново се разпозна. Момчето сякаш не искаше да се гледа – метна и друго камъче по себе си. Водата реагираше по същия начин – първо се вълнуваше но после се успокояваше и отражението на Драко всеки път беше все по мрачно. Но нали това бе само сън? Защо той се самообвиняваше? Мисълта, че макар и на сън, бе целувал Мартина, го отвращаваше.
- Хей, по-спокойно. Ще направиш островче. – обади се мек приятен глас.
Драко дори не си направи труда да се обърне. Водата се беше успокоила и той можеше да наблюдава там какво става. Някой нежно го прегърна през раменете. Момчето видя, че това е Джини. Кой знае защо, не му се говореше с нея.
- Джини, моля те – остави ме. Само днес. Искам да съм сам.
- Какво има? – Джини изглеждаше обезпокоена.
- Нищо особено. Моля те, остави ме...само днес.
- Добре, както искаш. Може ли да те целуна набързо?
- За теб – винаги.
Драко се извърна и целуна Джини. Меката и коса го погали по лицето. За миг момчето искаше да не я пуска да си отиде, но сънят му го спря.
- Чао, Драко. Да дойдеш за вечеря. – каза Джини и си тръгна.
- Да, добре...
Момчето постоя още време на камъка, хвърляйки камъни по отражението си. Не знаеше защо го прави, но това му носеше странно успокоение. Някой нежно го хвана за рамото и седна до него.
- Джини, помолих те нещо... – каза Драко раздразнено.
И тогава осъзна, че приятелката му не се мярка никъде. До него седеше Мартина и му се усмихваше. Очите и, обикновено студени, сега излъчваха някаква топлота – като тези на девойка, която вижда любимия си.
- А, Мартина. Каква...изненада. – пророни момчето.
- Здрасти Драко. Какво казваше?
- Нищо. Остави ме сам.
- Защо? Поне сега си по-мил. Значи пред другите се правиш на недостъпен. Но знаеш ли – колкото си по гневен и надменен, толкова си по-привлекателен...
- Не е вярно. Остави ме.
Драко се ядоса на себе си. Нямаше сили дори да прогони Мартина. Тя сега беше много близо до него. Драко видя във водата, че момичето го гледа изпитателно. Той се извърна и попита:
- Какво си ме зяпнала? Остави ме, моля те! – опита се да прозвучи застрашително, но се провали.
Сега Мартина беше още по-близо. Тя се прилепи до рамото му и го прегърна. Малфой се опита да я отскубне от себе си, но момичето сякаш имаше желязна прегръдка. Тя бавно го събори по гръб и заяви:
- Не, Драко. Не ми се съпротивлявай, знам, че и ти желаеш това...
Момичето не дочака отговор. Тя дръпна Малфой за косата и оголи шията му, целувайки го бавно. Целувката и беше като опарване на огъня – не точно неприятно, но особено чувство. Тя сякаш парализира момчето. Той се опитваше да се съпротивлява, но напразно. Мартина вече беше отметнала наметалото му и развързваше вратовръзката му. “Защо пък не?” обади се едно подло гласче в главата на Драко. Тъкмо когато щеше да дръпне Мартина към себе си от дъното на съзнанието му се изтръгна вик:
- НЕ!
- Какво не? – застина Мартина.
- Мартина, махай се... – заяви отнесено Драко, докато се обличаше. Незнайно бързо беше останал само по панталони. Мартина лежеше на камъка с разкопчана риза и леко разчорлена коса.
- Хареса ти, нали? – попита тя дяволито.
- Не, не ми хареса. – заяви Драко. – Пък и вече си имам Джини.
- Джини? Ако не се знаеше, че Уизли са чистокръвни, щях да я помисля за обикновено мъгълче... Признай си, Драко – хареса ти.
- Не, Мартина, беше ужасно. А сега ме остави, махай се, изчезни! – Драко вече викаше.
- Добре...но ти пак ще ме потърсиш. Ще молиш за още, ще видиш...
- Махай се! – извика Драко, изваждайки пръчката си.
Мартина не отговори, но се махна. Малфой се срути на камъка. Как можа да направи такова нещо? Спомена за снощния сън отново го обзе като придошла река. Това ли беше значението му? “Я стига – мен не ме бива за ясновидец!” опита се да се окуражи момчето. И все пак имаше натрапчиво чувство, че продължението предстои. Реши тази вечер да си спомни нанатък а ако може – да види края.
*********************
След вечеря Драко тръгна към влака сам. Джини обаче не се отказваше лесно. Тя го прегърна топло и облегна брадичката си на рамото му.
- Хей, още ли си ми сърдит?
За втори път Драко бе обзет от неустоимото желание да разкаже всичко на Джини. Но смелостта не му стигна и затова той и обясни простичко:
- Не, не ти се сърдя. Просто си мисля за татко. Обещават ти, утре всичко ще е наред.
Вече бяха стигнали пред купето на момчетата. За да успокои приятелката си, Малфой я прегърна сърдечно и я целуна.
- Лека нощ. Да ме сънуваш...
- Лека нощ, друго нямам какво да сънувам и без това.
Драко влезе в купето сам. Хари беше изостанал да говори с Ема. Слидеринецът се зачуди какво обяснение да измисли, че си е легнал рано. Не се сети нищо и започна да си преповтаря съня, за да не го забрави. Реши, че колкото повече мисли за него, по-голяма е вероятността да сънува нещо, свързано с него. Внезапен шум откъм вратата го откъсна от мислите му. Но не беше Хари – беше отново Мартина. Тя се настани без да пита до момчето и каза:
- Брей, много си се умислил. За следобеда ни ли мислиш?
- Кога ти и аз станахме ние? – попита вбесено Драко.
- От днес следобед. Знам, че ти хареса – усетих го.
- Мартина, не знам какви ги дрънкаш. Изобщо не ми хареса, освен това.
- О да, разбира се. Затова се усети толкова късно. – натърти момичето последната дума.
Сандс се наведе да целуне събеседника си, но той я отблъсна грубо. Момичето само го изгледа ехидно и посегна да обвие ръка през врата на Малфой, за да го придърпа към себе си. Този път той бе готов. С разко движение стисна китката на момичето, без да продума. Насили се да гледа очите и, които сега се бяха присвили от болката.
- Ох, боли! Пусни ме.
- Няма. – заяви Драко, стискайки още по-силно. – А ти ще ме оставиш ли на мира?
- Стига си дрънкал глупости, ние сме създадени един за друг! Ох, пусни ме!
Драко се направи, че не чува. Той стисна колкото е възможно повече китката на Мартина. Тя изхлипа от болка. Момчето поотпусна хватката и Сандс само това чакаше. Тя се изтръгна от пръстите на Малфой и с думите “Ще говорим пак!” избяга от купето. И тъкмо навреме – след няколко минути дойде Хари. Беше сам – явно бе съпровождал Ема до общата стая на дома им. Ухилен до уши, грифиндорецът не забеляза леко смръщеното чело на приятеля си. Вместо това каза:
- Хайде да си лягаме, искаш ли?
- Да, добре. – отвърна с облекчение Драко и се зае да се преоблича. Той почти не чуваше какво му говори Хари, само от време на време издаваше някакъв неопределен звук в отговор. Хари явно забеляза това и каза по-високо от обичайното:
- Какво ти има? Днес се държиш много странно.
- А-а-а, нищо ми няма. Просто днес не ми е ден, така казано.
- Ако има нещо, знаеш, че можеш да ми кажеш. – Хари не изпускаше от поглед Малфой.
Той забеляза това и се усмихна:
- Да, знам. Благодаря ти, един здрав сън ще оправи нещата.
- Ами...добре...лека нощ. – пожела Хари и си свали очилата.
Драко също се тикна между завивките. Мислейки усилено за съня си, той по стар навик се обърна на другата страна. Този път заспа по-лесно, но все още се страхуваше, че ще сънува друго. Сънят успя да го обори. Той пропадаше надолу бавно и леко...
Опита се да разтърси глава, но не успя. Усети проливен дъжд по лицето си. Някак си беше порастнал много бързо – сега бе на около двадесет и пет. До него седеше черен кон и пасеше кротко. Някъде назад бушуваше река – чуваше се как вълни се блъскат в каменен мост. Незнайно защо Драко почувства лек уплах и изненада. До него застана петнадесетгодишно момиче и му помогна да стане. Малфой я позна – това бе Джини. Но колко се беше променила! Лицето и бе бледо като призрак, а ръцете и бяха леденостудени. По лицето и, мокро от дъжда се стичаха сълзи, но момичето не издаваше нито звук. Драко и благодари за помощта, но Джини само кимна с глава. Малфой извади пръчката си и с магия изсуши седлото на коня. Метна се обратно, преди да го навали дъжда и се приближи до момичето.
- Какво има? – гласът му беше страшно студен, сякаш късчета лед се отронваха от устата му.
Джини отново не каза нищо. Тя само посочи земята отвъд моста, където две неясни фигури се мърдаха. Без да продума каквото и да било, Драко препусна нататък. Като се приближи той видя шестнадесетгодишните Мартина и...себе си. Двамата се търкаляха в мократа трева и се целуваха. Гробовен глас се обади зад конника:
- Лъжци.
- Моля? – обърна се Малфой. Той се бе досетил, че гласа е на Джини.
- Лъжци. – повтори момичето. – Но аз все още го обичам...
Тя се приближи и погали коня. Той само я изгледа с алените си очи и се наведе да пасе. Привлечен от гласа на Джини, шестнадесетгодишния Драко се приближи към себе си и момичето. Мократа му коса бе прилепнала по челото а ризата му бе полупрозрачна, напоена от водата.
- Кои сте вие? – попита младият Малфой.
- Мисля, че познаваш момичето. – озъби му се възрастната версия.
- Но...аз...Джини? Но нали ти беше там и... – младият Драко се обърна и застана лице в лице с Мартина. Тя му се ухили ехидно и го подмина. Премина моста и се изгуби в гората. Тогава младежът проумя цялата истина. Той направо се срина в краката на Джини и зарида неутешимо.
- Тя ме е омагьосала!Не, какво направих, какво направих...О, Джини – ще ми простиш ли някога?...
Момичето приклекна до сгърчения в краката и Драко. Тя го прегърна леко и го погали по главата. Младежът не спираше да плаче, но момичето му шепнеше нещо успокоително на ухото. Във всеки случай, вече не беше толкова бледа. На измъченото и лице дори се появи малка усмивчица. Но възрастният Драко не можеше да остане. Конят му вече се беше насочил към гората а в главата на Малфой се въртеше само една мисъл – да намери Мартина. И да я убие. Намери я до едно голямо езеро. Тя седеше на един камък и се решеше.
- Защо го направи? – попита Малфой с ледения си глас.
- Направих кое? И изобщо кой си ти? Свали си качулката.
- Защо се целуваше с онова момче? То вече има своята голяма любов. – конникът реши да не се издава.
- Нека си я има! Аз искам само да ги скарам. – тросна се момичето. Тя застана пред коня и се намуси – Свали си качулката, кой си ти?
- Ти не можеш да обичаш, Мартина. – каза Драко и бавно смъкна широката качулка, която покриваше и лицето му.
В очите на Мартина се появи ням ужас.
- Ти си ми познат...
- Не знам дали съм ти познат – прекъсна я Драко – но ти трябва да умреш.
Мартина изпищя. Обърна се и хукна да бяга. Но всичко бе напразно. Малфой извади пръчката си и ревна:
- АВАДА КЕДАВРА!
Блесна такава силна зелена светлина, че чак го заслепи. През потока успя да види как фигурана се свлече на земята. Драко смушка коня и отиде да види мъртвото тяло на Мартина. Когато стигна се наведе над нея – лицето и беше още розово. Беше се проснала като кукла по гръб. Конникът се наведе още. Внезапно мъртвото тяло се надигна и се вкопчи в коня. Животното се уплаши и се изправи на задните си крака а Драко пропадна надолу. Удари се в земята но се изправи бързо – тъкво навреме за да види, че трупът на Мартина се бореше с животното. Тя отвори устата си – зъбите и бяха се удължили неимоверно и Малфой внезапно изпита ужасно предчувсвствие. Конят още веднъж се изправи и вдигна главата си, все едно се молеше. Зъбите на Мартина се устремиха напред. Драко не искаше да става свидетел на тази сцена – обърна се на другата страна и...падна от леглото.