Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 18.04.2006 от Kat

Глава 3
Хралупата
-Всъщност обожавам да пътувам по магьосническия начин – обясняваше Дъдли Дърсли на племенника си Джеймс Потър, докато се ровеше за нещо в килера под стълбището – Нещо повече: откакто получих разрешение за включване на камината ни към магьосническата мрежа, всеки ден ходя на работа през нея.
Дъдли работеше като консултант в Отдела за отношенията с мъгълите на Министерството на магията.
-Бет, куфара! – провикна се той, изваждайки огромен кожен куфар – Гледай да оставиш малко място на нас с майка ти! – добави той.
-Това момиче. – възкликна леля Клаудия, излизайки от кухнята с някакъв кекс в ръце – Не събра в пътна чанта багажа си за две седмици. Можете ли да си представите как ще успее да се приготви за Хогуортс?
-Тихо, че идва – скастри я Дъдли.
-Не сте ли й казали още? – попита Лили, седейки върху собствения си куфар, след като Бет се беше качила обратно в стаята си.
-Не. Нека първо пристигне писмото – отвърна Клаудия.
-Но нали самият Директор е потвърдил? – настоя Лили.
-Да, но все пак. – каза Дъдли, затваряйки килера.
-А той всъщност защо идва при татко? – попита Лили.
-Кой знае! – отвърнаха в хор Дъдли и Клаудия, и веднага се изнизаха кой, накъдето свари – тя обратно в кухнята уж, че е забравила нещо, той към двора.
Останали сами Лили и Джеймс се спогледаха.
-Усещаш ли нещо гнило? – попита Лили. – Имам чувството, че не ни казват всичко.
-О, да – отвърна Джеймс и забърза след чичо си.
Тази сутрин, измит и спретнат (въпреки, че вече бе успял да се натъркаля с брат си Хари надолу по стълбите) Джеймс можеше да се каже, че е почти копие на баща си. Зелените му очи гледаха не през кръгли очила, но изпод навъсените му вежди, черната му коса по същия начин не можеше да се среше, но затова пък бе оставена да стърчи, накъдето си иска. Не толкова кльощав като баща си на неговата възраст, дванайсетгодишният Джеймс имаше и твърде сериозно на моменти изражение, нещо, което май все пак бе взел от майка си.
В тази хубава сутрин цялата къща се приготваше за заминаване. Дъдли вече беше в отпуска, което за Дърсли значеше две седмици почивка, а за Потър дълго гостуване на баба и дядо в Хралупата.
-Защо не изпратим поне багажа по магическия начин? – питаше Джеймс, докато с Дъдли товареха чанти и куфари в ремъркето на новия му лъскав мини-ван.
-И какво ще кажат съседите? – каза чичо му – Толкова много хора без никакъв багаж.
-Джеймс, внимавай с това! – скара се Лили, излизайки от къщата, като имаше предвид продълговат пакет, увит в хартия. Беше метлата й.
-Спокойно, нищо няма да й направя – отвърна момчето и я метна при останалия багаж.
Метлата на Лили й бе подарък от майка й и баща й за влизането й в отбора по куидич на дом Грифиндор през втората година. Тя беше много добър играч и даже с двете си спечелени купи заплашваше да надмине баща си в бъдеще. “Да, ама той е бил капитан!” – оспорваха Моли и Джеймс, които открито завиждаха на сестра си, най-вече защото можеше и да не се намери място за тях в отбора. “И без това ще станете прекалено много Уизли!” – успокояваше ги леля Клаудия, като имаше предвид и братовчедка им Хърмаяни, която също играеше за дома им. “Ние сме Потър!” – отвръщаха близнаците. “Да, но сте от клана Уизли!”
Тя, а и не само, наричаше сбора от всички деца, внуци, снахи и т.н. на Артър и Моли Уизли, вкл. самите тях – кланът Уизли. Целият клан се събираше всеки август в Хралупата. На традиционната си среща те отпразнуваха годишнини, рождени дни, кръщенета или просто прекарваха малко време всички заедно. Спомняха си и тези, които вече ги нямаше. Често към клана се присъединяваха няколко семейни приятели: Нимфадора Тонкс и Ремус Лупин, Изабел ДеЛакур със съпруга и децата си, Драко и Нарциус Малфой, Луна Ловгуд и синът й Джеси.
След като целият багаж най-сетне бе натоварен, всички хлапета - събрани, и Клаудия се появи с бебето в ръце, Хари зае мястото до това на шофьора, където се настани Дъдли.
-Е, деца, очаква ни едно вълнуващо пътуване! – обяви той, запалвайки двигателя.
-Най-вълнуващото в живота ми – иронично отбеляза Лили.
-И най-дългото – намуси се Моли.
-Големи сте мрънкала – обади се Джини стискайки жабчето си в ръце. Бяха успели някак-си да го намерят.
-Махни тая жаба оттук, и без това е тясно – скара се Джеймс.
-Престанете веднага! – изкрещя Клаудия и всички говорещи млъкнаха.
Пет часа по-късно, в горещия задушен следобед, последвал горещата задушна утрин, мини-ванът на Дъдли най-после, след спиране за обяд, няколко по нужда и две заради сбиване, благодарение на едно незабелязано от никого освен Клаудия и Лили магипортиране на цялата кола, къщата на сем. Уизли изникна в далечината.
Обляни от жарките лъчи на клонящото на запад слънце, мини-ванът и множеството му пътници заслизаха по слкона към самотната постройка, стърчаща в малка долина, обградена с вековни дървета.
Хралупата се беше разраснала във всички посоки от добавяните кули, стаи, прозорци. Изглеждаше доста различно от времето, когато Хари идваше тук през ваканциите при приятеля си Рон. Сега голяма част от клана живееше там – Бил и Фльор с децата си, ергенът Чарли, съпругата на Пърси със сина им, Фред и Анджелина, които след дълго пребиваване на Диагон-Али, изчакваха в Хралупата построяването на новия си дом, както и малката Джини.
Минавайки покрай близкия хълм Хари се загледа в самотна могила насред поляните, на която стърчеше дебелият ствол на стар бук с огромна зелена корона. Под бука искряха от слънчевите лъчи един до друг два бели камъка, покрити с цветя – гробовете на Джини и Джордж. Хари осъзна, че не само той е обърнал взора си натам – децата му гледаха със сълзи в очите, а малката Джини леко похлипваше.
Мини-ванът заслиза в долчинката и могилата се скри зад хълма от погледа им. Наближавайки към къщата, на предната веранда се очертаха фигурите на две жени, седнали в столове с високи облегалки. Те гледаха пйзажа и отпиваха малки глътки чай от чашите си. Едната имаше къдрава бухлата коса, другата – руса, права и кръгло лице. Поглеждайки над чашата си Хърмаяни, забеляза приближаващата кола.
-Луна, виж! – каза тя.
-Трябва да е Хари. Най-после. – отвърна Луна.
Те оставиха чашите на кръглата масичка и станаха, за да посрещнат пристигащите.
Щом колата спря, отвътре като китайски фойерверки изхвръкнаха абсолютно всички освен Хари и Дъдли. Лили веднага се завтече да прегърне любимата си леля Хърмаяни, а Дъдли, Хари и Клаудия се здрависаха с наизлезлите от къщата Фред, Бил, Чарли и г-н Уизли.
-Къде е Рон? – питаше Клаудия, докато прегръщаше Хърмаяни.
-Превързва ръката на Джон - падна от дървото. Ей, сега ще дойде – каза г-н Уизли – А, ето го!
-Ей, Хари – провикна се Рон, с малкия си син в ръце, излизайки от къщата – Най-после дойдохте. Да не сте се преместили на края на света без да ни кажете?
-Здрасти, Рон – поздрави го Хари.
-Хайде всички, да ви покажем стаите, че става време за вечеря – подканиха тълпата Луна и Хърмаяни.
След вечеря, докато останалите пиеха кафето си, а Фльор и Хърмаяни се лигавеха с бебето Дърсли, Рон се присъедини към Хари, който умислено съзерцаваше пламъците в камината.
-Как си, приятелю? – каза той, сядайки на люлеещия се стол до Хари.
-Добре. – отвърна му той без да отделя поглед.
-Не ми изглеждаш добре. Малко са ти потънали гимиите. – каза Рон и замълча. После изведнъж изрече: – Виж, Хари, тя ми беше сестра, обичах я и страдам за смъртта й. Разбирам те, човече, но вече е достатъчно – не можеш да страдаш цял живот, това няма да я върне.
Хари вдигна глава и погледна натам, където гледаше Рон – движещият се портрет на Джини над камината, откъдето тя им се усмихваше лъчезарно.
-Говориш като истинска куидична звезда, Рон. – усмихна се горчиво Хари – Но не можеш да ме разбереш. Ти имаш Хърмаяни, а аз вече нямам Джини.
-Момчета, искате ли още пудинг? – присъедини се г-жа Уизли към разговора им.
-Не, мамо, благодаря. – отвърна Рон.
-Току-що пристигна сова от Драко Малфой. - продължи тя - Утре ще доведе Нарциус. Пише да ти предам, Хари, че имаш още една вечер да си помислиш, защото иска окончателния ти отговор. Не пише за какво.
-Благодаря, г-жо Уизли. – каза Хари, докато Рон гледаше с отворена уста.
-Окончателния ти отговор? – попита той – За какво?
-Снейп беше вкъщи – отвърна Хари.
-За какво? – попита Рон.
-Не се прави, че не знаеш. Клаудия със сигурност е писала на Хърмаяни и тя ти е казала.
-Не съм – оправда се приближилата се Хърмаяни.
-Знаела си! – възкликна Рон.
-Да, добре. Както и да е. – засрича тя. – Какво смяташ да правиш, Хари?
-Да прави с кое? – излизаше Рон от кожата си.
-О, Рон! – възкликна Хърмаяни – Снейп иска от него да поеме ЗСЧИ в Хогуортс. Сега разбра ли?
-Ще ставаш учител в Хогуортс? – попита Рон шепнешком.
-Ами... – започна Хари.
-Още не е сигурен, не разбираш ли! – възкликна Хърмаяни преди Хари да довърши – Или вече си решил?
-Ами... – отново започна Хари.
-Какво има да решава? Да се върне в Хогуортс? Обратно в училище? Това е невероятна възможност! Разбира се, че приема. Нали? – избухна Рон.
-Ами... – за пореден път започна Хари.
-Но там постоянно ще му напомня миналото. Ще му напомня Джини, Дъмбълдор, Хагрид, времето, когато ходехме на училище. В Хогуортс е пълно със спомени. – каза Хърмаяни.
-Всъщност... – понечи да каже нещо Хари.
-Не е вярно, Хърмаяни! – прекъсна го Рон – В Хогуортс беше най-хубавото ни време заедно. Хари обожаваше да е в училище!
-Ами... – пак опита да се намеси Хари, докато, привлечените от разгорещяващия се спор, Фред и Анджелина си правеха весели физиономии зад гърбовете им.
-Но нас вече ни няма там! – възкликна Хърмаяни.
-Ти май му завиждаш! – отвърна Рон.
-За Бога, Рон! Не съм казала, че не искам Хари да се връща в Хогуортс. По-добре ще е, отколкото да прекара живота си в кухнята на Дърсли!
-Ами тогава? – попита Рон.
-Тогава... – започна Хари, развеселен от шепнешком подметнатия коментар на Фред за тихия и спокоен семеен живот – ...мисля, че е най-добре да ви оставя да се карате, а аз отивам да си лягам.
-А ще ни кажеш ли какво си решил? – помоли се Рон.
-Да – отвърна Хари преди да си тръгне – Можете да ме наричайте Професоре!
-О, да! – изкефи се Рон.
-Браво! – добави Хърмаяни многозначително.




Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

36 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.