Глава 4
Сови, Нарциси и Лилии
...продължение
Артър, големият син на Бил и Фльор, беше първият наследник на рода Уизли. Бъдещият шестокурсник се славеше сред съучениците си (и най-вече сред съученичките) като най-готиното момче в училището. Всички момичета в Хогуортс бяха луди по него по видими причини-бе взел изящните черти и финес на майка си, и мъжествеността и грубоватостта на баща си. Във фен-клуба му тайно се бе присъединила и Джанет, най-добрата приятелка на Лили. Привсе славата си Артър съвсем не се възползваше от популярността си, защото него го интересуваше едно единствено момиче – Пеги Стюърт, природената сестра на Нарциус от втория брак на майка му.
Нарсиус, от своя страна, беше доста различен от Артър, въпреки че двамата бяха добри приятели от деца. Нещо повече – младият Малфой нямаше нищо общо с баща си на същата възраст. Любезен с всички, ученолюбив и прилежен, никой не намираше у най-изявения сред рейвънклоуци, каквато и да е прилика с родителите му. Това спроед Хърмаяни, която не изпитваше добри чувства към бившата си съученичка и съпруга на Драко, Панси Паркинсън-Томпсън, се дължеше на факта, че Нарциус винаги оставал на заден план, подритван между родителите си, не бе успял да прихване лошото влияние на никой от тях. Хърмаяни всъщност се радваше, защото виждаше как с навлизането в пубертета, това, което беше детско приятелство между момчето и дъщеря й, прерастваше в нещо повече. Нещо, което се бе случило и на нея.
Колкото и различни да бяха един спрямо друг самите Нарциус и Хърмаяни-мл. (защото тя беше истинска дивачка, чудовищно напомняща за чичовците си Фред и Джордж в училищните им години, с характерите на майка си и леля си Джини в едно), отдалеч си личеше, че те се допълват по някакъв странен, почти магически начин.
-Защо те тормози Хърмаяни? – попита Артър, докато двамата с Нарциус се готвеха да поиграят малко куидич с Моли, Джеймс, Фред, Бил, Чарли и Ник.
-Иска да й кажа нещо, което баща ми ми каза за г-н Потър. – отвърна му Нарциус.
-Така ли? Вярно, че има нещо в тая история. – възкликна Артър, видимо заинтригуван.
-Да, но обещах да не казвам на никого. Така, че и на теб няма да кажа – добави Нарциус.
-Че аз какво съм казал! – отвърна Артър, докато политаше на метлата си – Между другото Лили и Грей ще ни убият, че играем без тях.
-Голяма работа – обади се Моли – Нека помагат в кухнята.
Когато свършиха с играта обядът беше готов и всички насядаха около масите, които преди малко бяха долетяли в двора, водени от магическите пръчки на г-жа Уизли и снахите й. Държейки бебето си на ръце Клаудия се озърташе дали всичките й деца са тук.
-Къде е Младши? – попита тя, регистрирайки единствения изчезнал.
-Видях го да тича нагоре по стълбите – обади се Роуз, дъщерята на Фред, тъмнокожо момиченце малко по-голямо от Джини.
-Аз ще отида, лельо Клаудия – каза Лили, ставайки от масата.
Тя намери Хари да плаче, свит зад вратата на стаята си.
-Хари, какво има, защо плачеш? – попита го тя – Хайде идвай, сядаме да ядем.
-Не искам! – отвърна рижото луначаво момченце.
-Какво става? Защо плачеш? – попита отново сестра му.
-Искам мама да се върне.
-О, Хари – възкликна Лили и седна до него – Мама я няма отдавна, малкия.
-Знам – каза детето – Но сега и татко ще си отиде.
-Как така? – учуди се Лили – Какво искаш да кажеш?
-Чух го да говори с чичо Драко. – каза Хари и погледна сестра си със сълзи в очите зад кръглите очила. – Идва в твоето училище, ще ви бъде учител.
-Какво? – опули се Лили – Татко учител? Ама...
-Той ще си тръгне, както мама. И ще ме остави сам при леля и чичо.
-Няма, Хари, не плачи. Или ще те вземе с него, или ще останеш тук с Джини. - успокои го тя.
-Наистина ли? - попита братчето й.
-Да. Хайде не плачи, всичко ще бъде наред.
-Обещаваш ли? - искаше да е сигурен малкият Хари.
-Ще спреш ли да плачеш – момченцето кимна и Лили се усмихна – Тогава обещавам. – добави тя, изтри сълзите му и го поведе за ръка надолу към двора.
Когато седнаха на масата, Лили дочу коментара на Клаудия пред Луна и Хърмаяни:
-Тя е единствената, която успява да намери път към него.
След обяда Драко Малфой се сбогува и се магипортира някъде далеч. Помагайки за разчистването, Лили си мислеше за казаното от малкия Хари и че сега разбира каква е работата с учебниците по ЗСЧИ.
След като цял ден се бе дразнила от опитите на братовчедка си Хърмаяни да научи нещо от Нарциус (защото той видимо знаеше от баща си, че именно Хари Потър е новия учител по Защита) и от историите за върколаци, пълни луни и тъмни горски лесове, които останалите й братовчеди измисляха, след вечеря тя реши да говори с баща си.
-Кога смяташе да ни кажеш? – попита тя, като се приближи до Хари, който седеше сам на верандата.
-Какво да ви кажа? – попита той.
-Когато те видим да сядаш на учителската маса или когато влезеш да водиш първия ни час? – отговори Лили.
-Сега разбирам. - отвърна Хари спокойно - Откъде знаеш?
-Намерих Хари да плаче, защото те е чул да говориш с професор Малфой. Как да ти викаме сега с Моли и Джеймс? Професоре?
-Лили... – започна Хари.
-Спокойно, не съм им казала – прекъсна го тя. – И не ми пука особено. Искам само да знам какво ще стане с брат ми?
-Седни – подкани я той. Тя изпълни и го загледа изпитателно с големите си зелени очи. – Дъдли и Клаудия нямат нищо против да остане при тях.
-Значи няма да го вземеш с теб?
-Малък е за Хогуортс, трябва да ходи в обикновено училище.
-Глупости – възкликна Лили – Той иска да остане тук.
-Не съм говорил с баба ти и дядо ти. – отвърна Хари.
-Ами какво чакаш? – попита Лили.
-Добре ще говоря с тях щом Хари иска да остане. – каза баща й и Лили доволна стана да си ходи – Лили, - спря я Хари – Не се ли радваш, че ще бъда в Хогуортс?
Дъщеря му го погледна и отговори:
-Ще видим!
След като тя се прибра в къщата, Хари остана замислен на верандата. Само неговата Джини да знаеше колко му липсва сега.