Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 19.05.2006 от Kat

Глава 5
Завръщането на Доби
На следващата сутрин в Хралупата кипеше услена подготовка за похода.
-Сигурна ли си, че не ти се идва? – питаше Дъдли дъщеря си Бет, която още му се сърдеше, както и на мащехата си, че не са й казали, че е магьосница.
-Сигурна съм! – отвърна тя.
-Ще изтървеш купона! – каза й Артър, който при други обстоятелства би бил единственият, който можеше да я накара.
-Голяма работа!
-Ще бъде велико! – каза Джеймс на сестра си Моли, докато пълнеха раниците си с храна.
-Татко, ти няма ли да дойдеш? – попита тя баща си, защото забеляза, че той е облякъл пътническата си мантия.
-Не – побърза да отвърне Клаудия – Той има малко друга работа, нали, Хари?
-Да, точно така – каза Хари.
-Тук има нещо странно – прошепна Хърмаяни-мл. на Лили. Тя все още не беше успяла да накара Нарциус да й каже.
-Няма нищо странно. – отвърна й Лили – Татко си има любовница.
Шегичката накара минаващият зад тях Нарциус да се засмее, но Хърмаяни не разбра нищо ново от цялата работа.
Скоро всички бяха готови и експедицията тръгна. Останали в къщата Клаудия и Хърмаяни сервираха сутрешния чай.
-Тръгваш ли, Хари? – попита Клаудия.
-Да, отивам да се срещна със Снейп в Хогуортс.
-Оправи работата с учебниците, за да можем с Клаудия да отидем до Диагон-али, докато децата ги няма. – каза Хърмаяни.
-Ще се погрижа – отвърна той – Снощи говорих с г-н и г-жа Уизли. – намери за нужно да им съобщи.
-Така ли? – попита Клаудия – За какво?
-Лили ме помоли – започна Хари – да ги попитам дали Младши може да остане тук.
-Но нали щеше да дойде с нас с Дъдли? – сепна се Клаудия.
-Да, но явно не това иска той. – отвърна Хари - Лили го е намерила да плаче зад врата на спалнята, чул ни е да говорим с Малфой.
-Разбирам – каза тя.
-Съгласни ли са г-н и г-жа Уизли? – попита Хърмаяни.
-Да, дори се зарадваха.
-Значи всичко е решено! Остава само учебниците – засмя се Хърмаяни.
От градината на Хралупата Хари Потър се магипортира право в единственото изцяло магъческо селце в Англия – Хогсмийд, в близост до което се извисяваше замакът Хогуортс. Озъртайки се Хари с удоволствие откри, че е попаднал точно там, където искаше – три крачки вляво от входа на “Трите метли” – кръчмата, държана от застаряващата, но все така красива Мадам Розмерта. Той побърза да се изниже в обратна на входа посока и закрачи през моста към замъка.
Хари никога не беше посещавал Хогуортс по това време на годината, въпреки че, докато се занимаваше с изледователската си дейност, много пъти бе молил и професор МакГонагъл, и професор Снейп да му разрешат да се порови из библиотеката, подземията и таваните, за да научи нещо повече за замъка.
Поляните и езерото сега бяха пусти. Хари погледна към къщата на Хагрид с умиление – не си спомняше как се казва сегашният пазач на дивеча, който би трябвало да живее там. Той продължи нагоре по пътеката, изкачи стълбите и достигна портите на замъка, които бяха плътно затворени.
Хари потропа. След дълга пронизителна тичина изведнъж тежките врата потрепнаха и едната се заотваря със скърцане. В помеждутъка се показа лицето на грозен мъж с дълга мазна коса.
-Я, виж ти – самият Хари Потър – изсъска Аргус Филч – На какво дължим честта?
-Идвам при Снейп – отвърна Хари Потър.
-Не ми е казал. – отново изсъска пазачът.
-А е трябвало – каза Хари и без да говори повече бутна силно вратата напук на Филч и прекрачи прага на Входната зала.
Тя беше все същата, такава, каквато я познаваше. Дори пораженията от битката със Смъртожадните, която се бе провела тук, бяха премахнати. В големите пясъчни часовници все още седяха камъните, спечелени от домовете през последната учебна година – най-много за Грифиндор, следвани от Рейвънклоу.
Хари се заизкачва по стълбището и се запъти към кабинета на Директора. Коридорите бяха по-празни отвсякога. Само погледите от картините учудено го следваха и в момента, в който спря пред водоливника на входа на директорския кабинет, в най-близката картина се бяха събрали толкова много от любопитните портрети, че Хари помисли, че пейзажът ще прелее.
-О, не, забравих паролата! – каза си Хари, застанал пред водоливника. – Изсъхнал змийски език – опита той, но нищо не стана. – Мариновано заешко краче – опита втори път.
-Доби знае паролата, Хари Потър, сър – чу той пазнат глас откъм гърба си.
-Доби? – каза – Къде си?
-Тук съм, Хари Потър – чу той отново гласа, но не видя никого.
-Къде? – попита Хари озъртайки се.
-Зад теб, Хари Потър – каза пак Доби.
-Не те виждам, Доби. Къде си?
-Тук отзад.
Хари обърна глава и погледна през рамо – Доби се бе свил в краката му точно отзад.
-Доби, какво има? Защо се криеш? – попита Хари, когато помогна на домашното духче да стане.
-Доби се страхува, - каза то треперейки.
-От какво, Доби? – запита Хари.
-Хари Потър не трябва да се връща в Хогуортс, сър. – каза Доби.
-Защо, Доби? Какво става?
-Хари Потър каза някога на Доби да не се опитва повече да го спасява и Доби изпълни. Но Доби трябва да спаси Хари Потър и затова му казва да се маха.
-Но, Доби, защо?
-Заради Четиримата, Хари Потър, сър. – трепереше доби и се озърташе съзаклятнически.
-Четирима? Какви четирима, Доби? За какво говориш? – попита Хари като застана на колене пред духчето.
-Доби няма да каже повече. Вирви си, Хари Потър! – изписка Доби и грубо блъсна Хари.
-Не мога, Доби. – отвърна той – Кажи ми паролата.
-Не, Доби не казва. Няма да кажа...
-Какво става тук? – разнесе се монотонния глас на Снейп, който се задаваше по коридора, придружен от Тонкс.
-Здравей, Хари – поздрави го тя.
-Какво има, Доби? – попита Снейп домашното духче.
-Доби трябва да си върви – простена то и преди някой да успее да каже нещо, вече беше изчезнало.
-Какво го е прихванало? – зачуди се Тонкс.
-Каза, че трябва да си вървя още сега – обясни им Хари.
-Пак е намислил нещо – каза Снейп, повеждайки ги към кабинета си.
-Да, но отдавна не се беше държал така – отвърна Хари, докато влизаха в кабинета на Директора.
Хари отдавна не бе идвал тук и мястото му се видя доста променено – липсваха купищата книги и странни предмети, заменени от колби, казани и други типични за Снейп неща. Нямаше я и клетката на Фоукс. Но по стените все още висяха портретите на бившите директори на Хогуортс. На един от тях стоеше възрастен белобрад магьосник с очила под формата на полумесец. Той се усмихна ведро на Хари и му кимна.
Снейп седна на стола си и покани Тонкс и Хари да седнат срещу него.
-Трябва да уточним само някои подробности, нали Нимфадора. – започна той и Тонкс се съгласи мълчаливо.
-Като начало: радваме се, че прие предложението ми.
-Как е Лупин? – обърна се Хари към Тонкс.
-Добре е, изпраща ти поздрави и благодари, че си приел – отвърна тя. Беше по-стара, по-уморена и по-червенокоса.
-Трябва да кажеш на Тонкс по кои учебници ще обучаваш учениците си, за да може да съобщи какво да си закупят. – продължи Снейп.
-Ами – замисли се Хари – предполагам, че е най-добре да караме по това, което се е учило досега.
-Това ли е всичко? – попита Снейп.
-Ами да, мисля, че ще е достатъчно.
-Добре, Хари – записа си Тонкс – Е, това е всичко от мен. Ще тръгвам! – усмихна се тя и стана.
-Ще дойдете ли с Лупин в Хралупата тези дни? – попита Хари.
-Ами, по-добре не. Разбрах, че не си казал на децата. Ще задават много въпроси, предполагам. А и наближава пълнолуние. – каза тя и като се сбогува, напусна стаята.
-Какво й е? – попита Хари.
-Ремус не е добре напоследък – отвърна Снейп – Отварата, която му приготвях започна да не действа и кризите му са доста силни. Той е още млад, но е вече изтощен.
-Горкият Лупин – прошепна Хари.
-Да, така е. – съгласи се Снейп – Е, Потър, искам от теб да си тук в първия учебен ден. Ако имаш желание можеш да присъстваш на традиционната среща на преподавателите в “Трите метли”. – пое си дъх – Също така е добре да се подготвиш с първите уроци. Ще получиш кабинета към залата по Защита, когато дойдеш – Лупин още не е събрал всичките си неща, въпреки че го ползваше само за работа.
-Това ли е всичко? – попита Хари.
-Има само още едно нещо –каза Снейп – Зная добре, че много обичаш да се ровиш и да търсиш разни неща, които обикновено въобще не са твоя работа... – започна той.
-Нищо нямаше да е същото, ако нямах този навик – отвърна Хари.
-Знам. Но ще те помоля да не прекаляваш с това. Всички предпочитаме някои неща в Хогуортс да си останат така, както са. – каза Снейп.
Продължава...




Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

38 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.