Глава 5
Завръщането на Доби
...следващото
-Но... – започна Хари.
-Не, Потър. Престани да се бъркаш. Знам добре, че казаното от домашния дух те човърка, но няма нищо интересно в него. Той е вече стар и говори какви ли не глупости. Разбра ли?
-Да, Професоре. Няма да се бъркам – каза Хари, знаейки, че лъже.
-Добре, Потър – отвърна Снейп – А сега, ако няма нищо друго, можеш да си вървиш.
-Да, Професоре. – каза Хари като стана и се здрависаха – Довиждане!
Той напусна бързо Хогуортс и се магипортира от Хогсмийд направо в Хралупата.
-Как мина, Хари? – попита Клаудия още щом го видя да влиза.
-Всичко е наред – каза той – Къде е Хърмаяни?
-Ето ме! – изскочи тя от кухнята - Как мина?
-Трябва да ти кажа нещо – каза Хари и я завлече нагоре по стълбите.
Като влязоха в стаята му и залостиха вратата с проклятие, за да не се чува нищо, Хари заобяснява.
-Значи Доби ти е казал да не се връщаш в Хогуортс? – попита Хърмаяни, когато той довърши.
-Да! – каза Хари.
-Че си в опасност? – попита тя.
-Да! – отвърна Хари.
-И спомена за някакви четирима? – Хари кимна – Но кои са те?
-И аз това искам да знам!
-Може да са създателите.
-И защо да съм в опасност заради тях?
-Нямам представа. Всъщност могат да са които и да е четирима души – каза Хърмаяни.
-Няма как да разберем! - отвърна Хари.
-Трябва да попитаме Доби. Поне за насока. – предложи тя.
-Той няма да каже – обезкуражи се Хари – А и Снейп ми забрани да се ровя. Обещах да зарежа разследванията.
-Не ти вярвам! – каза тя – И той не ти е повярвал!
-Знам. Отивам да взема душ.
Когато слезе обратно долу, намери Хърмаяни, Клаудия и г-жа Уизли да се мотаят из кухнята. Фльор спеше на дивана в хола.
-Кога ще се върнат от похода? – попита Хари.
-До четири дни, зависи как се движат – отвърна г-жа Уизли, направлявайки куп чинии от сушилника към един шкаф.
-Още сови – обяви Бет, взлизайки, последвана от сова, която пусна бял плик в ръцете на Хърмаяни.
Тя зачете:
“Скъпа г-жо Уизли,
извинете ни за неудобството, което ви създадохме с ненавременното уточняване на някои подробности във връзка с преподаването на предмета Защита срещу черните изкуства.
Изпращаме ви списък на учебниците, които ще бъдат нужни на поверените ви:
Артър Уизли – мл., Хърмаяни Роналд Уизли, Моли Фредерик Уизли, Никълъс Роналд Уизли, Лили, Моли и Джеймс Потър, Нарциус Малфой, Джеси Ловгуд и Лилибет Дърсли.”
-Така така.... – замрънка си Хърмаяни – С уважение, зам. Директор, Нимфадора Тонкс. Значи всичко е наред.
-Видя ли се с Тонкс, Хари? – попита г-жа Уизли. – Ще дойдат ли с Ремус?
-Не – отвърна Хари – Тонкс каза, че той не се чувства добре. И тя изглеждаше изморена.
-А е още толкова млада! – възкликна г-жа Уизли – Жалко, че няма да ги видим.
На следващия ден Клаудия и Хърмаяни се приготвиха за пазар на Диагон-али.
-Фльор, скъпа, ти няма ли да отидеш с тях? – попита г-жа Уизли.
-Не, мадам – отвърна тя – Ще остана да се грижа за децата. Клодил, ще вземеш ли бебето с теб?
-Не, не, г-жа Уизли и Бет ще се грижат за малкия. – отвърна Клаудия.
-Не е ли по-добре Бет да дойде? – попита Хърмаяни.
-Може би, но няма да иска – отвърна Клаудия.
-Че защо?- попита Фльор.
-Да, дойда с вас? А не! – дочу разговора Бет – Никъде няма да ходя, дори в Хогуортс.
-Какво?! – изцъкли се Клаудия.
-Аз ще поговоря с нея – избърза Хърмаяни, но на вратата срещна Хари.
-Какво има? – попита той.
-Бет отказва да ходи на училище – обясни му тя.
-Аз ще поговоря с нея – каза Хари.
-Добре, ние ще тръгваме. Отвърна Хърмаяни.
-‘Ермиани! – каза Фльор, подавайки на Хърмаяни някаква кисийка – Вземете това.
-Какво е това? – попита снаха й, като погледна вътре. – Фльор, вече ни даде пари.
-Да, но това е, за да купите нова метла на моя Артр – усмихна се доволно тя. – Толкова съм горда с него! Има А на всички изпити за СОВА. Моето момченце! Искам да му направя подарък! А и нали е капитан на своя отбор, трябва да е най-бързия.
-Добре, Флоьр! – прекъсна вдъхновениято й Хърмаяни и дръпна Клаудия към камината.
-Тя сериозно ли говори? – попита Клаудия шепнешком.
-Да – отвърна Хърмаяни – Но не знам дали си мисли, че А е най-високата оценка, или, че каквото и да направи Артр е закон-божи. Добре, че Бил държи нещата изкъсо. Хайде, да тръгваме!
Почти беха готови, наметнали пътническите си мантии, когато се появиха Хари и Бет.
-Ще ни изчакате ли, за да дойдем с вас? – попита той.
-Сериозно? – зарадва се Клаудия – Браво, Хари!
-Аз съм любимият й чичо – засмя се той.
Посредством камината четиримата се пренесоха в “Продънения котел”, кръчма, от задния двор на която започваше Диагон-али. През цялото време, докато вървяха сред магазините, Бет се оглеждаше с интерес.
-Какво й е казал Хари? – зачуди се Клаудия.
Доста хора се обръщаха след тях. Едва ли имаше някой, който не познаваше Хари (а и Хърмаяни) и едва ли имаше някой, който да не знае за случилото се преди година със съпругата му Джини и за изчезването на Хари след това. Някои поздравяваха, други просто си шушукаха отминавайки.
-Всички те познават, чичо Хари – удиви се Бет.
-Разбира се – отвърна Клаудия – Той е Хари Потър!
Накупиха учебници, нови мантии, метли, котели, принадлежности и накрая, преди да изядат по един сладолед, се отбиха за магическа пръчка на Бет.
Собственикът на магазина заизкарва кутии и започна да предлага различни магически пръчки на момичето пред погледа на тримата му придружители.
-Тази е – възкликна продавачът – 25 см, ясен, перо от опашката на феникс!
-Феникс?! – изстенаха в един глас Хари и Хърмаяни.
-Да, уважаеми – отвърна продавачът – Но, разбира се, не същият феникс, госпожо.
-Кой феникс? – попита Бет.
-Няма значение, мила – отвърна Хари – Ще вземем пръчката. Благодаря!
Късно следобед четиримата се върнаха в Хралупата. Вечерта мина спокойно най-вече заради факта, че Бет се чувстваше добре и не дразнеше вече сестра си и мащехата си.
На следващия ден следобед Хари и г-н Уизли се бяха отдали на почивка по мъжки, с пантофи и вестник, когато по пътеката от гората се дочу глъчка и първите от походната колона наизскачаха между дърветата. Естествено най-чевръсти бяха Моли и Джеймс, и веднага се хвърлиха да разказват на баща си и дядо си къде са били и какво са видяли.
-Значи сте си прекарали добре? – попита Хари.
-Да, - присъедини се Фред – като изключим, че Джеси се загуби. Но бързо го намерихме!
-Здравата беше загазил. – намеси се и Бил – Съборил кошер пчели. Целият беше нахапан.
-Момчето е доста непохватно – добави Чарли, пускайки раницата си на земята.
-Да, - съгласи се и Рон – Ако не беше невъзможно – засмя се той – бих се заклел, че е син на Невил.
-Е, има си начини! – додаде Дъдли.
-Невъзможно! – отвърна Фред – Не може да го е направила!
-Тогава кой е бащата? – попита Рон.
-Джеси е мой син – засече ги Луна – И точка по въпроса! – каза тя и се прибра като водеше сина си.
-Как само си вярва! – опули се Рон.
-Рон! – скастри го Хърмаяни.
-Кой е този Невил? – попита дъщеря й. – Чувала съм за него.
-Беше ни съученик – обясни й тя, докато ги водеше с Ник към банята. – Загина отдавна.
-Волдемор ли го уби? – попита момчето.
-Не, Смъртожадните. Беше в плен. – каза Хърмаяни – Никой не знае колко са го мъчили, за да каже какво знае за нас.
-Но той не е казал? – попита Джон, когото Рон водеше зад тях.
-Не, не е. – каза баща му. – Не ни предаде до самия край. Търсихме го дълго след това, но не намерихме повече от магическата му пръчка.
-Имало ли е нещо между него и леля Луна – попита дъщеря им.
-Мисля, че не – отвърна Хърмаяни – Времето не им достигна. Но както и да е – Джеси е роден години по-късно.
На вечеря повечето бяха толкова развълнувани, че макар и изморени не спираха да говорят.
-Всички сте готови за училище! – обяви Хърмаяни, надвиквайки глъчката. – Имате си всичко необходимо.
-Всичко? – попита Моли – А учебници по Защита?
-Да, и тях. – отвърна Клаудия – Списъкът пристигна навреме. Купили сме ви нужните пособия!
-Супер! – каза Джеймс – Надявам се не сте пропуснали да ми допълните комплекта по Отвари.
-Купихме ти нов. Старият вече беше почти празен – съобщи му Хърмаяни.
-Страхотно! – зарадва се момчето – Нямам търпение да покажа на Професор Малфой, какви неща открих това лято.
-Определено няма твоя талант с отварите, Хари – засмя се Рон.
-Нито този на Джини – обади се Луна.