Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 06.06.2006 от Kat

Глава 6
Към Хогуортс
Следващите дни протекоха като истинска ваканция - с много игри, смях, някое и друго нараняване. Дойде време семейство Дърсли да напусне Хралупата малко повече от седмица преди началото на учебната година.
-Баба ти ще иска да те види, Бет – казваше й Дъдли на сбогуване – Ти си любимата и внучка.
-Да, преди да разбере, че съм магьосница – отвърна момичето.
-Тя е права, Дъдли – обади се Хърмаяни, докато Хари кимаше одобрително.
-По-добре е тя да остане с нас – добави той – Съгласна ли си , Бет?
-Да, чичо Хари, предпочитам да остана – съгласи се тя.
-Добре – примири се Дъдли. – Ще ни липсваш, миличка.
-Хари няма ли да замине с Дърсли? – попита Хърмаяни-мл., когато видя, че малкият й братовчед не е стегнал багажа си.
-Не – отвърна майка й – Хари остава да живее с баба и дядо си.
-А чичо Хари? – попита тя.
-Той също няма да се върне – добави майка й – Но няма да ти кажа какво смята да прави.
-Имах си аз! – възкликна момичето и отиде да се оплаква на Нарциус, че продължават да отказват да задоволят любопитството й.
На първи Септември кланът Уизли се запъти към Лондон, за да изпрати отрочетата си на училище. Огромният локомотив на Експрес Хогуортс пръхтеше и съскаше на перон 9 ¾, когато децата и родителите им пристигнаха на гара Кингс Крос. Десетте хлапета се сбогувха с родителите си и се натовариха на влака. Петокурсниците Моли и Нарциус се отправиха към първия вагон за сбирката на префектите, а останалите тръгнаха да търсят приятели и съученици. Лили и Джеси се натъкнаха в едно купе на най-добрата си приятелка Джанет; Артър премина край купе слидеринци четвърти курс, където в душата на компанията разпозна прекрасно чернокосо момиче, което щом го видя леко се изчерви, но той бързо отмина, защото две досадни хафълпафки се смееха и се бутаха зад него коя да го заговори. Той се присъедини към съучениците си, които тъкмо се настаняваха две купета по-надолу. Тъкмо качваше нещата си в багажното, мислейки си колко красива бе станала Пеги през лятото, когато видя, че в коридора минава Бет, бавно с наведена глава, и плахо поглежда в купетата. Няколко третокурсници я избутаха грубо и смеейки се продължиха напред.
-Ей, тъпаци, я се стегнете! – извика им той като се показа през врата на купето. – Бет, добре ли си? – попита той. Но тя само го погледна недоверчиво. Той се усмихна и я побутна да си поговорят в коридора:
-Хайде казвай!
-Едни момчета ме спънаха и ми се смяха, после едни момичета започнаха да говорят глупости и въобще не знам накъде да ходя. – изтърси наведнъж тя. – Не - искам - да - съм - тук!
-Потърси другите първокурсници. – предложи Артър. – Може да завържеш приятелства. Ето ги близнаците и Ник, отиди с тях. Хайде, вземете я с вас! – нареди той на братовчедите си.
Ник и Джеймс направиха кисели физиономии и тръгнаха напред, само Моли се усмихна и махна на Бет да върви след нея. Тя обаче не и обърна внимание:
-Чао, Арти! – каза му – И сама ще се справя! – и тръгна в обратна посока.
-Както иска! – добави Моли и продължи след брат си и Ник.
Артър се прибра в купето си и с останалите шестокурсници от Рейвънклоу се впуснаха в обсъждане на куидич, оценките от СОВА и плановете им за тази учебна година.
Влакът пое по пътя си и остави изпращачите на гарата.
-Е, Хари, кога тръгваш? – попита Фред.
-Ще се прибера с вас в Хралупата и после тръгвам за Хогсмийд. – отвърна Хари.
-Ще пие чай с другите професьори. – отбеляза Фльор и останалите се засмяха. Никой сякаш не взимаше на сериозно новата професия на Хари Потър.
Те се върнаха обратно в Хралупата, Хари приготви нещата си и отиде да се сбогува с всички.
-И да ни държиш в течение... – заръча Хърмаяни.
-... ако разбереш нещо за Доби – довърши Рон.
-Вие също да пишете. – каза Хари и се здрависа с всеки по отделно. – Успех на мача, Рон!
-Утре ще прочетете в “Пророчески вести”! – засмя се Рон.
-Е, довиждане на всички! – каза Хари и взе куфара си.
-Кажи ‘Чао’ и на Бебо! – засмя се Фред, сочейки огромния корем на жена си, която изглеждаше като бъчва и леко позеленяла.
-Май Бебо по-скоро иска – отвърна през зъби Анджелина - да му каже ‘Здрасти’!
-Ражда ли се вече? – подскочи г-жа Уизли – Боже мой, още едно внуче.
-Ще ти пишем какво е станало – засмя се Хърмаяни като прегърна Хари за последно, щом останалите бяха отвели Анджелина в къщата.
-Да. Върви, друже, ние ще се оправим! – добави Рон.
Хари погледна към прозореца на стаята на малката Джини преди да се магипортира. Там стоеше дъщеричката му и махаше за довиждане. До нея, прегърнал я през рамо, брат й Хари Потър – Младши само наблюдаваше безмълвно. Хари наведе глава, завъртя се и ПУК, изчезна.
Отново се озова пред “Трите метли”, където бе уговорена срещата на преподавателите. Той влезе и остави багажа си до вратата.
Когато потърси останалите, забеляза, че Тонкс, Малфой, Флитуик, Гръбли-Планк, МакГонагъл, Снейп и Лупин вече седяха там.
-А, професор Потър – зарадва се дребничкият Флитуик.
-Професор Флитуик – поздрави го Хари – Професор МакГонагъл, как сте?
-Добре, Хари! Благодаря ти! – отвърна му тя. Косата й беше снежно бяла и лицето й осеяно с много повече бръчки, но МакГонагъл излъчваше все същата твърдост и достолепие, както винаги. – Ти виждам, че също изглеждаш добре!
-Професор МакГонагъл е тук – сметна за нужно да обясни Снейп щом Хари седна – защото ще поеме част от часовете по Вилшебство на професор Флитуик.
-Мисля, че можем да минем и без всички тези професори, Сивиръс – обади се МакГонагъл.
-Определено – съгласи се Малфой и добави – Освен, ако на Потър не му е харесало.
-Здравейте – прекъсна ги появилата се Мадам Розмерта – Как сте? А, Хари, здравей, не знаех, че ще бъдеш тук!
-Той е новият ни колега. – обяви Гръбли-Планк.
-Наистина ли? – учуди се Розмерта – По какво?
-Защита – обади се Лупин.
-Но, Тонкс, нима се оттегляш? – запита тя – Защо? Та ти беше първата, която се задържа на поста повече от година. Нещо повече – ти си там откакто... когато...
-Кажи го, Розмерта! – обади се Снейп – Откакто аз го напуснах.
-Ами да...
-Мисля, че никой не иска да си спомня за тази нощ – допълни МакГонагъл.
-Така е – съгласиха се всички.
-Както и да е – довърши Лупин – Не Нимфадора, а аз напускам. Тя остава на мое място.
Мадам Розмерта само кимна, извика помощницата си да им вземе поръчките и се оттегли неловко.
-Добре – поде Снейп, след като момичето си беше отишло – Не всички преподаватели успяха да се присъединят, но няма значение, защото това не е официално събиране. Важното е, че ръководителите на домовете сте тук, защото исках да ви кажа някои неща.
-Пак ли забрана за някое глупаво изобретение на Уизли? – попита Малфой.
-Не, малко по-сериозно е. – отвърна Снейп – Става въпрос за бунта на домашните духчета. Вчера направиха сериозен опит да разрушат част от кухнята, а преди седмица бяха закачили всички портрети в замъка наобратно. (Гръбли-Планк и Флитуик се позасмяха) Всички можахте да забележите, или по-скоро да чуете, “недеволството” на Дебелата Дама от случилото се. Както и да е те може да откажат да се грижат за общите стаи и спалните помещения, така че ще ви помоля да инструктирате учениците да бъдат прилежни, да не цапат...
Час по-късно разговорите им бяха преминали на по-приятни теми, но Снейп реши да ги прекъсне, защото ставаше късно.
-Довиждане, Розмерта! – поздравиха те съдържателката на излизане.
МакГонагъл се сбогува с всички, защото смяташе да пропусне церемонията, за да си почине. Снейп побърза да се магипортира, защото имаше някаква важна среща. След като се сбогуваха с Тонкс и Лупин, които се запътиха към къщата си две преки по-надолу с уверението, че поне тя ще присъства на Разпределителната церемония, Хари и Драко закрачиха по пътя за замъка, следвайки Гръбли-Планк, Флитуик и присъединилият се по-късно към срещата професор Бинс.
-Лупин изглежда сравнително добре – започна Хари.
-Да, така е. – отвърна Малфой – Но стария върколак го тегли към гората. Тонкс сгреши като се омъжи за него.
-Той никога не е искал да бъде върколак – оправда го Хари и избърза да смени темата – А какви са тия бунтове на домашните духчета?
-Глупаво е – каза Малфой – Всичко е заради закона, който прокара Грейнджър. Задължават да се плаща на домашните духчета, а те самите не искат. Тези в Хогуортс, разбира се, отдавна работят на заплата, но са солидарни и стачкуват с останалите.
-Да, глупаво е – съгласи се Хари, мислейки си за непоправимия инат на Хърмаяни, която така и не беше забравила своята организация СМРАД, и накрая бе постигнала своето – А да си виждал Доби?
-Доби ли? – попита Малфой – Домашният ни дух? Онзи, който ти освободи?
-Да, същият. – отвърна Хари, докато минаваха през портала, нагоре по пътеката.
-Не. Мислех, че е умрял. – каза Драко. – Защо, трябва ли ти?
-Ами – засрича Хари – Чудех се какво е станало с него. Сигурно е включен в бунтовете.
Те продължиха да вървят и скоро влязоха в замъка. Коридорите бяха все така празни с тази разлика, че на едно стълбище се натъкнаха на Пийвс. Той се ухили насреща им и когато се приближи достатъчно, взе да ги замерва с презрели домати от кухнята.
-Не сте първокурсници, но и за тях ще останат – кискаше се той.
Драко посегна за пръчката си и само с един замах спря потока от летящи домати и запрати полтъргайста на другия край на коридора.
-Липсваха му достатъчно забавления – обобщи той, прибирайки пръчката – Ще те оставя да си подредиш багажа, Потър.
Хари кимна и влезе в кабинета по Защита.




Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

46 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.