Беше последната година на Хари в Хогуортс.
Беше около полунощ , но 17 годишния Грифиндорец не можеше да заспи. Мислите му
бяха умотани и той на можеше да разбере какво го притеснява най- многа го притеснява.
Изведнъж в главата му зазвуча чудна песен.
Тя го освободи от всичките му грижи. Унесен в
приспивното действие на звука той затвори клепачи и цялото му тяло се отпусна.
Той тичаше през забранената гора. Трябва да се върне в Хогуортс възможно най-бързо.
Беше чул плана на Волдемор да превземе Хогуортс. Когато пристигна се качи в голямата
зала. Нещо го теглеше на там. В залата беше тъмно като в рог. Светна светлина толкова силна , че прогори ретините му. След полвин минута тя стана по-слаба и бледа. Тогава видя
смъртния си враг. Волдемор държеше в плен Рон и Хърмаяни. Видя и... себе си. Беше си наметнал мантията невидимка, но сякаш само той можеше да се види. Хари трябваше да освободи приятелите си, но точно в този момент един смъртожаден влезе и мина през него, като през нищо. Волдемор се провикна:
Потър! Потър излез или ще ги убия!
Хари се гледаше, но близнакът му не мръдна.
Тога се нахвърли върху Волдемор, но както
преди той мина през него. От пръчката на Волдемор излезна зелена светлина и уби прилятелите му.
Той се събуди с болка в белега. Сърцето му биеше като лудо. Той знаеше, че този съне стане реалност... Следва продължение!!!