Пак тичаше из гората. После отново беше в голямата зала. Волдемор пак държеше най-
добрите му приятели. И отново блесна зелена светлина...
После чу Хърмаяни да го вика:
- Хари! Хари трябва да сраваш! Ще пропуснеш куидич мача!- Хари болезнено се надигна, погледна към приятелката си и застина. Слънцето плискаше светлина през отворения прозорец и тя подчертаваше всички красиви черти на лицето на Хърмаяни. Очите й бляскаха като магически пръчки от, които излизат разноцветни магий. Господи беше много красива. И изведнъж осъзна колко
много иска тя и Рон да останат живи. Очите му се напълниха със сълзи. Добре, че момичето се беше отдръпнало и не го видя. Той изтри очите си. Стана и отиде да се оправи на бързо за мача. На закуска не хапна нищо и стова си спечели притеснителни погледи от причтелите си.
След малко вече изказваше стратегията на игре пред съодборниците си:
- Гончийте ще се движат и тримата на около 6-7 метра един от друг във, така когато настигнат един той с дълъг пас ще подаде на съотборника си, а през това време третията вече ше чака пред кръговете за подаване.
След това обяснение те се подредиха и зачакаха портата да се отвори и да излязат на терена... Следва продължение.