Залата беше толкова мрачна и тъмна, че Хари
трябваше да присвива очи, за да се ориентира
по пътя си между колоните от червен мрамор,
извисяващи се над него, губейки се в непро -
гледния мрак. Откакто изгуби Рон и Хърмаяни
по пътя, чувстваше безпокойство и несигур -
ност. Сякаш нещо от него самия се бе откъс -
нало и изгубило в тъмнината.
Внезапно бледа жълта светлина улови погле-
да на Хари в края на залата. Сигурно това тряб
ваше да бъде... Изведнъж нещо шибна момче -
то през корема със силата на великанска тоя -
га - пред него се бе образувал пръстен от не -
що като бели пламъци. Но някак неестестве -
ни...
- Ох! - изпъшка от бока Хари. Каквото и да
беше, доста го заболя.
Изправяйки се с мъка на крака, той започна да оглежда странната преграда. Протегна ръка
за да опипа бляскавата материя... и нещо го за
смука като сифон! Сред въртоп от гореспоме-
натото вещество, накрая Хари бе изхвърлен като от летекод. Отново изправяйки се с нее -
стествени мъки, той с почуда и отчаяние откри
че се бе отзовал на съвсем друго място! С при
теснение огледа новото си местоположение...
- Хари! Рон! Хари!
Колкото и да викаше, Хърмаяни не получава-
ше отговор на призивите си. Тази гробовна ти-
шина започваше да я дразни! Обикаляше тук
повече от час, и то без никакъв ориентир.Цяла
та тази неподвижност вмомента... Неподвиж -
ност ли?!? Момичето погледна ужасено към
краката си, опитвайки се да се отскубне. Но
не можеше! Краката и сякаш се бяха срасна -
ли с пода и отказваха да помръднат! Бавно, тя
започна да потъва в пода, станал подвижен ка-
то пясък.
- Хари! Рон! Помощ! Рифалто! Рифалто! По-
мооощ!!!
В залата отново настъпи гробна тишина, след
като и ръката на Хърмаяни потъна в земята,
станала отново твърда...
- Как все се оставям Хари да ме забърка в та
кива каши! - промърмори си под носа Рон.
В това място имаше нещо... объркващо.
( следва продължение )