Вече трети ден Хари сънуваше тоьи странен сън.А и не можеше да си го избие от главата.Всеки забелязваше,че Хари не обраща внимание на никой и нищо в часовете.Вклучително и на учителите.А това му докара много загуби на точки и няколко рзправии със Снейп.А какъв беше този сън който толкожа го вълнуваше?!
...Хари вървеше през един коридор в Хогуортс по който не беше минавал досега.От двете му страни бяха окачени портрети както обикновено,но имаше нещо особено...Кой знае защо коридорът не свършваше?!Изведнъж от края на коридора(който се беше вече появил след много ходене)блесна светлина,която заслепи Хари!И....той се събуди!!!О,боже!Пак!Пак Хари не успя да разбере какжо или кой щеше да се появи от там!Защо никога не можеше да стигне до края!Тази мисъл не му излизаше от главата толкова време!
-Хари!-Това беше гласът на Хърмаяни която както винаги беше усетила че нещо не е наред-Ще дойдеш ли с мен до библиотеката?Моля те!Спешно ми трябва една книга!
-Добре.-отговори момчето равнодушно.За него нямаше особено значение.
-Ъ-ъ-ъ,Хари!Защо се държиш толкова странно в последните дни?-попита Хърмаяни.(всъщтност Хари го очакваше защото много добре познаваше приятелкйата си)Да,но какво да и отговори?Той не беше сигурен дали иска да казва на някого за съня.
-О-о-о,незнам,Хърмаяни!Просто си мисля за....Дъмбалдор-каза момчето с мъка.
О!Ами...добре.-каза момичето със съчувствие.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ!