...Хари стоеше замислен в леглото си на "Привит Драйв"№четири и си мислеше за малкото време прекарано със Сириус.Вече не го интересуваха оценките му от изпитите за СОВА,нито това, че вече всички не го мислят за лъжец и измамник,той мислеше само за своят кръсник и за това че никога вече няма да го види...
Но изведнъж той се сепна исе изпрви така бързо ,че щеше да падне от внезапното сменяне на положението му.Пред него стоеше леля му,която го гледаше толкова подозрително че чак можеше да се изплашиш от нея.Тя държеше кутре с бележка на нашииника.То бе черно и беше голямо колкото нормално възрастно куче ,но от далеч си личеше, че е още новородено.Леля Петуния го държеше с не скрито отвращение и надменно заяви:
-Това е подарък за теб от...ам виж това ще го изрецитирам:"Моля господин и госпожа Дърсли да поднесат на Хари Потър това кученце ,което е подарък от неговият кръстник- Сириус Блек,който така любезно ме помоли да пратя подаръка му на Хари след смърта му.
Благодаря!"
Сега вече Хари онемя.Той пое кученцето и кимна на леля си да излезе.Гледа животинчето дълго докато забеляза вторият свитък и го разтвори за да го прочете.Той ахна ... почеркът бе на ...Хари не повярва на очите си това бе почеркът на Сириус.
бележката гласеше:
"Скъпи Хари,
Предположих,че ако умра ти че останеш покосен.За това написах тази бележка на Дъмбълдор и той ме прати на теб.Когато аз политнах към арката вече бях изляаъл от човешкото си тяло.Бях куче.Но ако тогава някои ме бе видял аз щях да умра и за това се постарах никой да не ме види.Когато ти тръгна след Белатрикс всички гледаха теб и аз се промъкнах до стаята с бокала на времето.Аз попаднах там и се превърнах в малко куче.Но когато тялото ми е паднало в арката човешкото аз е умряло,което значи че сега съм не много обикновенно,но все пак куче. Та стига съм ти разправял.сега достатъчно е да си помислиш силно за мен и да вземеш кутрето на ръце и ще видиш какво ще стане!
Сириус"



СЛЕДВА ПРОСЪЛЖЕНИЕ!