Хари,Рон и Хърмаяни стояха насред тъмната стая,потънала в прах и се чудеха какво да правят...
Няколко часа преди това те бяха потънали удобно в меките кресла на общтата стя на Грифиндор и обсъждаха това,което дори и не подозираха,че може да се случи само няколко часа по-късно.
-Няма смисъл да ме разубеждавате!-говореше вече на висок тон Хари.Ако той не ме потърси ще го потърся аз!Той е виновен за смърта на родителите ми, за тази на Дъмбълдор и на още много други хора!А сега,когато и професор Макгонагол беше отвлечена някой трябва да действа!А и знаете за пророчеството,че един от двама ни трябва да умре.
-Хари,помисли само,трябва да си готов за всичко!Волдемор е най-великият черен магьосник на света.Не си завършил още подготовката,която готвиш вече толкова месеци.А и остана последния хоркрукс,който е най-важната следа и който ще ти посочи вярното уръжие за победата.
-Хърмаяни съзнавам всичко което става,но усещтам че тази нощ ще се случи нещо много важно,решаващо хиляди съдби.
-Хари,и друг път те е болял белега!-намеси се Рон.-Може да не тълкуваш правилно.
Точно в този момент през отворения прозорец нахлу Хедуик.В човката си носеше полуокъсано писмо а едното и крило кървеше.
-Хедуик,какво е станало?
Хари скочи към птицата,която едва се бе домогнала до кулата.Той взе писмото от човката и и нареди на Хърмаяни:
-Заведи Хедуик в болничното крило колкото е възможно по бързо!
С разтреперени ръце отвори писмото.Сърцето му бумтеше бясно.Усещаше,че е нещо важно.
Здравей,Хари Потър.
Часът доиде!Остават още няколко часа живот за Минерва Макгонагол,а после ще последва нечувано бедствие.Реших да ти дам шанс да спасиш всички.Начинът е да доидеш в Къщата на писъците в Хогсмиит.
Ти решаваш момче...
Питър Петигрю, верен слуга на Черния Лорд
-Това е тръгвам още сега!
-Какво има Хари?-гледаше разтревожено Рон.
-Чети!
Рон взе писмото и започна да чете.След като свърши погледна Хари пребледнял.
-И какво мислиш да правиш?-попита с изсъхнали устни.
-То е ясно,тръгвам още сега за Хогсмиит.
В това времв влезе Хърмаяни.След кратко описание на писмото тя се опита да разубеди Хари,но той вече беше приготвил Хитроумната карта и мантията невидимка и излиза6е през портрета.Те го последваха.
-Хари може да е капан.Не помниш ли преди как те подлъгаха в отдел “Мистерии”и едва не те убиха,-опитваше се да го спре Рон.
-Не ви сам молил да идвате с мене.Аз сам ще се боря,защото това е мой дълг.
И без повече обяснения той мина през статуята на еднооката вещица,която щеше да го отведе в Хогсмиит.Рон и Хърмаяни го последваха.
Никой обаче не подозираше,че Невил беше подслушал техния разговор и сега стоеше като статуя,блед и безмълвен.
Половин час по-късно вече крачеха по безлюдните улички на Хогсмиит.Топлият юнски ветрец разрошваше косите им.Ето,че се намираха вече пред Къщата на крясъците.Никой не беше обелил нито дума от тръгването и това не се промени и сега.След минути те стояха в празната стая,където преди години се беше разкрил,кой е истинския предател на родителите на Хари.Обаче вътре нямаше никой освен Хари,Рон и Хърмаяни...все още.