-Знаех си, че е капан! -извика Рон.-А сега какво?
-Ще чакаме.-спокойно отсече Хари.
Той тръгна да оглежда стаята.Нищо в нея не се бе променило от предишното му посещение там.В него нахлуха спомени.Ужасни спомени,които го накараха да се сети как тогава беше изложил на риск живота на най-добрите му приятели.Сега вече той съжаляваше,че ги бе забъркал в тази каша.Точно в този момент той забеляза нещо.Нещо,което бе сигурен,че преди не е било там.Нещо,което той отлично знаеше какво е...В ьгьла стоеше не какво да е,а Тримагическата купа от Тримагическия турнир състоял се преди три години и който той и Седрик Дигъри бяха спечелили.Точно тогава,при взимането на купата от центъра на лабиринта,тя се оказа летекод и ги отведе на старо гробище,където Седрик загуби живота си,а Хари за пръв път от много време се срешна лице в лице с Черния лорд.Точно в този ден Онзи-който не бива да се назовава се бе завърнал с цялата си мощ.
“Това е,-каза си Хари.-сега е момента.Не искам да на въвличам приятелите си в това ужасно нещо.
Той пристъпи смело на пред.
-Хари какво правиш?-попита Хърмаяни като забеляза смелата стъпка.
Без да дава обяснения Хари се хвана за дръжката на купата и след миг вече усещаше онова познато нещо-рязкото придърпване като кукичка зад стомаха.Изведнъж се приземи с трясък върху някакъв под.Някакъв познат под.Червен килим от кадифе със златисти лъвчета.Той беше в общата стая на Грифиндор.Вътре беше празно и безлюдно.Всички сякаш се бяха изпарили.Тогава го обзе ужасно чувство.Ами ако това беше наистина капан?Ами ако не беше преценил реално нещата?Сега неговите приятели може да бъдат в смъртна опасност,когато го няма.Може купата да бе поставена за примамка и това да е голямото бедствие,за което се говореше в писмото...
Скоро обаче,след като Хари се изправи на крака се убеди,че греши.Точно зад него стоеше Питър Петигрю с ехидна усмивка и го гледаше право в очите.Но явно той не бе единственият гост тази вечер.На един диван обърнат към камита стоеше още някой обърнат с гръб към Хари.Изведнъж този човек се обърна и Хари съжали,че е видял лицето му.Остра болка го прониза точно в белега.Всичко това не беше случайно.Мъжът,който стоеше на дивана бе не друг а самият Лорд Волдемор.Малко посъвзел се от болката,Хари проговори:
-Как успя да се вмъкнеш?
-Няма нищо невъзможно за Черния лорд.Сега,когато Дъмбълдор го няма тук вече е свободна зона за мен.А и Минерва...
-Къде е тя?-кресна Хари яростно.-Къде е професор Макгонагол?Отговори ми веднага иначе кълна се,че...
-Круцио!
Хари лежеше на пода и се гърчеше от болка.
-Момче,не разбра ли до сега,че не можеш да заплашваш Черния лорд?-говореше с широка усмивка Питър Петигрю.
След минута заклинанието беше оттеглено и Хари бе на крака.
-Къде са всички?-попита той като се мъчеше да запази самообладание.Знаеше,че няма друг избор освен да се прави на примирен.
-Няма никой в замъка.Всички са на много далечно място.Тази вечер ще се проведе важен дуел,на който никои не трябва да става свидетел.Готов ли си Хари?Знам,че се готвиш за този момент от много време и тъй като и аз го чакам от цели седемнайсет години предлагам да не протакаме.
Хари стояеше прав и беше готов да направи това,което искаше от много време.Часът беше дошъл.Сега бе момента да се отмъсти за смъртта на Родителите си,за тази на Дъмбълдор и Сириус и за всичкото зло,което бе сторено на магьосническия свят.
Наистина Волдемор беше се погрижил да не остане никой в замъка,но не беше разбрал,че имаше един промъкнал се,който сега ги наблюдаваше от стълбището на момчешките спални.
Хари и Волдемор стояха един срещу друг.След минута тишина се чуха две заклинания и цялата стая беше обляна в светлина.
-Авада Кедавра-викнаха и двамата в един глас.
Но дали бяха двама.Лъчът на Волдемор оцели Хари и отклони неговия лъч,който удари Питър Петигрю.Но стоварените на земята беха трима.Черния лорд също лежеше...мъртъв.Какво бе станало?От стълбите дотча не друг,а самият Невил Лонгботъм.Цялата стая се изпълни със светлина и изведнъж се появиха много хора от министерството.
-Черния Лорд е мъртъв!-извика някой с радостен глас.
Точно в този момент се появиха и Рон и Хърмяни.Те видяха проснатото тяло на своя приятел.Хърмяни избухна в сълзи.След час всичко бе изяснено.Невил разказа как е знаел за пророчесвото и как сега то се бе сбъднало.”Момче родено в края нa юли,чиито родители са се опълчили срещу Волдемор и са загинали.”Тoва можеше да бъде или Невил или Хари.Явно съдбата бе избрала това да е Невил и пророчеството бе сбъднато.Сега за жалост Хари Потър беше мъртъв,но магьосническия свят беше спасен от най-голямия черен магьосник.Невил стоеше неподвижно и за учудване на всички върху челото му имаше мълниевиден белег...