Нощ. Село Хогсмийд.
В "Свинската глава" идват сума странни хора. Затова съдържателят на кръчмата - сприхав на вид старец, висок и кокалест, с дълга бяла коса и брада, беше свикнал да вижда забулени магьосници в дълги, черни и прашни пътнически мантии, на които се виждаха само ръцете изпод ръкавите.
Абърфорт бе развил умението да познава хората по ръцете им. Докато "чистеше" една чаша с мърляв парцал, се загледа в ръцете на новодошлия пътник, също наметнат с дълга черна мантия и с качулка, която криеше лицето му.
Дългите пръсти въртяха разсеяно чашката пълна с кехлибарена течност. Абърфорт констатира, че са големите, леко грапави ръце са на мъж. На безименният пръст нямаше брачна халка - значи неженен. Не можа да прецени на колко е години. Можеха да бъдат едрите ръце на 16 годишно момче. Можеха да бъдат и необичайно добре запазените ръце на 90 годишен магьосник.
Кожата му беше бяла и болезнено бледа - сякаш не бе виждала слънце от доста години. По дребните косъмчета на ръката му прецени, че е тъмнокос. Движенията му бяха премерени, бързи, ловки: значи ръцете на някой умел с магическата пръчка. Зачуди се дали не е аврор, но нямаше видими белези. Не пиеше от собствена бутилка, а с това повечето аврори бяха известни.
От мъжът се носеше някаква особена енергия, която плашеше Абърфорт. Едновременно мощна и мрачна...
- "Хогуортс" - отрони неочаквано той. - Кой е директор сега?
Старецът почеса замислено ухото си.
- Т`ва ще да е Кимбърли Търлингтън, сър.
- Коя е тази жена?
- Пада се пра-пра племенница на самият Албус Дъмбълдор. Изглежда зеленичка, но си е на годините на уважаемата Мадам Розмерта... Добре води училището, сър, само това ще ви кажа...
- Учи ли там дете с фамилията Потър?
- Знам ли, сър, има много хора с тази фамилия... Обаче това ще ви кажа: най-много слухове се носят за Долорес Потър... твърдят, че е дъщеря на Избраният... Незаконна при това... - ръцете на мъжът се свиха силно около чашата, но кръчмарят не забеляза. - Той никога не се ожени, е, младичък си беше, така си е, и младичък умря...
- Така ли?
- Е, така говорят някои... Други твърдят, че е изчезнал... Аз мисля иначе...
Мъжът не го попита какво мисли, но Абърфорт усети невидим натиск, който го принуди да каже.
- Мисля, че всичко е просто хитър ход, умел блъф, с който да заблуди всички. Вдействителност той се крие и...
Някакъв едър магьосник от по-предните маси се изсмя гръмогласно.
- Я, стига, старче! Всички знаят, че е мъртъв! Имаше снимка в Пророчески вести по онова време, на която показваха как погребват тялото му!
Абърфорт се канеше да възрази, но мъжът с черната качулка го прекъсна:
- Мъртъв е - обяви самодоволно той. - Гарантирам ти го.
Непознатият гаврътна последната глътка огнено уиски. После хвърли един галеон на дървения плот и отсече с леден глас:
- Задръж рестото... и Весела Коледа.
Отваряйки вратата, за да си върви, в кръчмата нахлу студеният зимен вятър. Той изду мантията на мъжът и за части от секундата Абърфорт Дъмбълдор успя да види съвсем малко от лицето му.
Имаше жестоко красиви черти и изгаряща сила в очите си.
След което вратата се затръшна след него.
Дълго време Абърфорт Дъмбълдор наблюдаваше как непознатият пътник си пробиваше път сред виелицата, докато черната му фигура не се скри от погледа му.