1 глава
Студената Нощ

Чуваха се малките капки,които падаха по стъклата на стаята на Хари.Беше четири часът през ноща,но имаше нещо,което тревожеше момчето.Белегът пак го болеше,но този път болката беше огромна,че чак очите на Хари се просълзиха.Той отново бе сънувал ужасен сън.Бе видял Волдемор как убива поредната си жертва!Все още моментът се въртеше в главата му,докато той постепенно се замъгляваше.Хари само си спомнияше как Волдемор убива...Лупин!Това бе един велик човек,който бе от ордена!Сега Злият Магьосник знаеше за него!Хари вече разбираше кой ще бъде следващата жертва.Вече си наямаше и представа какво да прави...

2 глава
Предубреждението

-Хари.Хари!Ставай моментално!-каза Леля Петуния.
Момчето дори не бе спало,но имаше ли друг избор освен да стане?
-Хайде!Сядай!-изръмжа лелята.
Дъдли продължаваше с неговата диета и заради това имаше един морков за закуска.Вуйчо Върнън беше отново възмутен,че има едно малко морковче.
-Какво ме гледаш?-викна разярен Дъдли.-Стига си ме гледал!
-Не те гледам!-каза Хари.-Гледам...
И тогава нещо се блъсна в прозореца!
Ааа!-изписка Леля Петуния.
Магьосникът изтича навън,за да види какво става.
-На къде хукна?!-разкрещя се Вуйчо Върнън.-Ела тук!
Но на Хари не му пукаше какво говори чичо му.Той видя нещо черно,което държеше някакво писмо.То излетя и кацна на рамото на момчето.Приличаше на гарван,но имаше зелени очи и много по-големи крила.Пусна писмото и отлетя на някъде.Хари погледна внимателно листа и започна да го чете:

"Хари.Събери си багажа и след половин час чакай пред комина си.
Дъмбълдор.

Послепис:Рон,Хърмаяни и Драко са тук."

Това изобщо не облекчи момчето,защото знаеше какво ще следва.Той се качи в стаята му и си приготви багажа за няколко минути.След това отиде пред камината и започна да чака за Дъмбълдор,но тогава се чуха огромните стъпки на Вуйчо Върнън:
-Какво си мислиш,че правиш,момче?!Нима си мислиш,че можеш да си правиш каквото си искаш?!
-МЛЪКВАЙ!!!!ОСТАВИ МЕ НА МИРА!!!!!!!!-изкрещя Хари и извади пръчката си.
-Нямаш право да пра...
-Нима?!Опитай само!Не ме интересува вече!С удоволствие ще ти направя някое заклинание!!!
-Слушай,момче...А?
Тогава изригна един голям зелен огън в камината.Оттам се появи Дъмбълдор:
-Хайде Хари!Бързо!Идвай!
Тогава момчето прибра пръчката си в джинсите и отиде при професора.Влезна в камината и изчезна за миг.

3 глава
Отново на опасна мисия

Двамата се озоваха в старата къща на Сириус.Хари моментално се сети за него и му стана много тъжно.Тогава Дъмбълдор заговори:
-Хари,това не трябваше да го правиш!Знаеш,че ти е забранено да правиш магии извън училище или ако не си в опасност!Вуйчо ти нищо не ти е направил!
-Моля?!Нищо?Нищо ли?Та той...
-НИЩО НЕ ТИ Е НАПРАВИЛ!Сега...Знаеш,че е опасно за теб тук,защото Волдемор знае за Ордена!Така,че сега ще потеглим в Хогуортс.Ще вземем летекод.Всички,готови ли сте с багажите си?-той погледна около себе си и видя как всички поклатят глави в отговор на "Да".-Добре.Сега докоснете този чорап!
Всички си подадоха пръстите и докоснаха дрипавият чорап.Те излетяха и Хари усети пак дръпването зад пъпа си.След миг те се озоваха в кабинета на Директора.
-Добре!-каза Дъмбълдор.-Отивайте по спалните си.Ще ги намерите по коридора пред кабинета ми.На всяка врата ще се изпишат вашите имена и там естествено ще спите.Хари!Ти остани за малко.
Всички се изнесоха по спалните си,а Хари остана.
-Сега...Седни,моля.-продължи да казва все така спокойно директорът.-Хари,предполагам,че белегът те е болял отново и си имал видение за смъртта на професор Лупин,нали?
-Вие как мислите?-каза ядосано момчето.-Писна ми това да се случва всяко лято!!!
-Знам.Знаеш,че това ще продължава занапред,докато заловим Волдемор.Той все още е вселен в теб...
Тогава момчето погледна бавно към очите на професора.Нямаше какво да каже освен,че е разярен,но Дъмбълдор знаеше това,тъй като го беше чувал поне хиляди пъти.Двамата се гледаха дълго време,докато Директорът проговори:
-Да знам,че си ми много ядосан,без причини,но тази година ще ти бъде най-трудната.Искам само да ми обещаеш,че ще се пазиш и няма да прибързваш с решенията си.
-Добре-каза замислено момчето.
-Хубаво.А сега в леглото.
Хари стана от стола и тръгна към вратата,но Дъмболдор му проговори:
-А!Хари,ако искаш да ми кажеш нещо,може да дойдеш в кабинета ми.Паролата ми е "Лимонови Бонбонки".
-Ъ-ъ-ъ...Добре.-обърна се момчето към вратата и излезна.
Момчето слезна по движещите стълби и тръгна по коридора.Видя една врата,където се изписа името му.Той влезна в нея и видя Рон,Фред,Джордж и Драко,и ги попита:
-Къде е Джак?
-При Снейп.-отговори Рон.
-Няма време за говорене.Трябва да си лягаме,че мама ще проверява кой не си е легнал.-каза Джордж.
-Защо ли не се учудвам?-проговори Фред и си облече пижамата.
Всички си сложиха дрехите за спане и си легнаха по леглата.Лампата изгасна и се чуха стъпките на Госпожа Уизли.Тя подслуша врата на момчетата и разбра,че те са си легнали.

Следва Продължение...

(Очаквайте продължението скоро!!!)