ХІ ЧАСТ
Суки бе изпаднала в този период след раждането, когато имаше чувството, че никога няма да намери спокойствие. Не можеше да спи спокойно в Хогуортс, без да знае какво става вмомента с Дейвид. Имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне, толкова тежка бе раздялата с него, макар и съвсем кратка. Вече се прибираше за уикенда вкъщи, за да бъде с него. Но дори и тогава не можеше да спи спокойно. Ставаше посред нощ, гледаше спокойното му личице, слушаше дишането му. Когато беше малка заварваше майка си всяка вечер така надвесена над леглата на Лулу и Фийникс, като бяха малки бебчета. Тогава не разбираше как прекарваше толкова дълго време покрай тях и какви мисли минаваха през главата й. Обаче сега разбираше. Разбираше, че сърцето й туптеше в един ритъм със сърчицето на Дейвид, и се страхуваше толкова много за него - още толкова малък и беззащитен - имаше чувството, че ако дъхът му секне и сърцето му спре - нейното ще се разкъса от нечовешка болка и ще умре заедно с него.
Тази вечер отново се бе надвесила над люлката му. Не искаше да го оставя. Обаче всеки момент трябваше да тръгне, за да вземе Ло.
- Мой малък Дейви... никак, ама никак не искам да те оставям... Защото не съм сигурна дали ще е само за тази вечер... или завинаги... Там, където отивам е доста опасно място... Надявам се и двамата с баща ти да се измъкнем... както сме правили обикновено... Не искам да растеш сирак... Но разбери, Дейви, трябва да го направя. Не само за теб, за твоето безоблачно бъдеще... но и за всички останали магьосници... Обичам те...
*****
Суки застана пред вратата на Гримоулд №12, която бе невидима за мъгълите и почука на вратата.
- Лола, трябва да тръгваме!!! Ло, ще отвориш ли най-накрая...
Спря насред изречението, защото вратата отвори Матю.
- Малфой? Ти какво правиш тук?
- Тръгнали сме на мисия, нали? Доколкото разбирам, работата е за нас четиримата - отвърна невъзмутимо той.
Суки го изгледа от главатата до петите. Беше рошав, зачервен, измачкан и подпухнал.
- Какво става тук? - попита подозрително Суки.
За огромен късмет на Матю не му се наложи да отговаря, защото Фърджи изникна до рамото на Суки. Той я целуна по бузата.
- Залче, здравей! Как е Дейви? Ти? Готова ли си?
Ло изникна иззад Матю и се ококори.
- Мислех си, че ще бъдем само ние четиримата! - възкликна тя.
- Е... ами... - смути се Фърджи и се обърна към Кейдънс Уолаби, Ейдън Донован, Лавиния Финиган, Чарлз Вон, Доминик Хагрид, Ники Рийд и Шелдън Сандс.
- Решихме да дойдем и да помогнем - усмихна се Шелдън, помахвайки за "здрасти" с ръка.
- Това е абсурдно! - извика Матю. - Само се излагате на ненужна опасност!
- Както и вие! - обади се нечий глас. Кристъл Малфой показа глава иззад огромният Доминик, държейки в ръцете си Джинджър Фиш. - Точно сега се ще ви дойде добре малко помощ!
Матю пребледня като видя сестра си.
- Категорично не! - отсече той разгневен. - Какво правиш тук?!? Как... кой...
- Татко ме пусна - сви рамене тя.
Сякаш лед скова цялата същност на Матю. Баща им? Бе я пуснал? Защо? Да не би... да не би да бе на страната на Волдемор, и сега пращаше родоизменчивите си деца на сигурна смърт, за да се отърве от тях веднъж завинаги? Затова ли баща му никога не го бе спирал, да не ходи на мисиите? Надявал се е да бъде убит по време на битка?
- Той... той знае? Казала си му... къде отиваме?
- Не аз. Джинджър Фиш - каза Кристъл и вдигна котката.
Спокойно. Следвай инстинкта си. Пусни я да дойде. Драко не ви мисли лошото. - долетяха до него мислите и чувствата на Джинджър Фиш.
- Добре... добре тогава - въздъхна смирено той.
- Слушайте, всички - каза Ло. - Не трябва да привличаме внимание - прекалено много хора сме. Ще се разбием по двойки и ще се срещнем пред фонтана на площада. Оттам ще се магипортираме.
Матю тръгна с Кристъл, Фърджи със Суки. Чък и Лавиния поеха заедно в една посока, а Доминик и Ники - в друга. Шелдън придружи Ейдън, а Кейдънс - Ло.
Случи се те първи да стигнат до фонтана.
- Все още не мога да повярвам, че ще дойдете с нас - прошепна тихо Ло, като че ли на себе си.
- Винаги сме искали да ви помогнем по някакъв начин... И ние си имаме сили, нали знаеш - смигна й Кейдънс.
Сили и способности равняващи се на старателни шестокурстници - помисли си Ло.
Докато чакаха другите, Ло ставаше все по-нервна при изражението на напълно спокойната Кейдънс - все едно, че вършеше това всеки ден.
Часовникът отброи полунощ. Вятър не духаше, чуваше се само тихото ромолене на водата, която извираше от каменният фонтан.
- Красива е, не е ли? - каза изведнъж Ло, загледана в каменната статуя на жена, заметната в наменало, разперила ръцете си настрани.
Кейдънс се вгледа във фонтана така, сякаш за пръв път го виждаше.
- Да, наистина!... - промълви тя зашеметено. - Това е странно...
- Какво?
- Родителите ми имат снимка пред този фонтан. Преди някъде около 20 години. Тогава обаче не е имало статуя на млада жена...
- О? Сигурно е нова постройка - отвърна разсеяно Ло.
Кейдънс отправи замислен поглед към жената.
- Приличате си.
- Моля?
- Все едно, че гледам теб.
Ло извърна поглед към статуята. Не можеше да се съгласи с приятелката си, защото жената изглеждаше далеч по-красива от нея, косата й бе по-дълга и не толкова непокорна. Имаше доста женствено тяло, с нужните форми, докато Ло бе като дръжка на метла. И все пак... формата на лицето, малкият нос, формата на очите... може би наистина...
- Тук сме - обади се Фърджи. Останалите изникнаха от други посоки.
- Готови ли сте? Три, две, едно...
Сектретна лаборатория за магически изследвания "Алис Ъмбрела" - 42
Стояха недалеч от постройката. За мъгълите тя бе невидима, естествено. Нямаше никой пред входа. Като че ли не очакваха никой.
- Вадете пръчките - нареди тихо Матю. Всички го послушаха. - Ще ви изпращам заповеди по телепация. Ще се старая да поддържам стабилна връзка с всеки от вас, така че ако някой е в опасност - веднага да разберем. Джинджър Фиш ще влезе първа, за да разучи.
Фърджи направи хамелеонизираща магия на котката, след което тя се шмугна през процепа на разбитата врата.
Матю виждаше всичко с нейните очи.
- Доста хора... разпръснати са на различни нива из сградата... Пет нива под земята са... Волдемор е на четвърто ниво...
Отвори очи и вдигна поглед към скупчените над него глави.
- Аз, Чък и Лавиния тръгваме към първо ниво. След нас са Ло, Кейдънс и Ейдън. Фърджи - ти, Доминик и Ники ще тръгнете заедно със Суки, Шелдън и Кристъл, но при първата възможност се разпръснете в различни посоки.
Преди да пристъпят, Матю се обърна към Суки.
- Уизли... ти владееш пясъчната защия - това е ултималният щит срещу всякакви магии, не може да го пробие дори Авада Кедавра... Пази сестра ми с него. Моля те.
- Малфой... имаш думата на Уизли, а на тях може да се вярва - усмихна му се тя и стисна ръката му.
Той отвърна бегло на усмивката й, след което с Чък и Лавиния се отправиха към вратата. Преди да се смъкнат с асансьора надолу, последното нещо, което видя, беше Ло.
Не умирай. Обичам те. - долови той обърканите й мисли.
След което се започна.