ХІІ ЧАСТ
Първо ниво
Силенцио Максима! помисли си Чък. Ефектът бе, че никой никога нямаше да чуе какво се случва на първо ниво на Лабораторията.
- Бомбардо! - извика Лавиния към двама смъртожадни, които ги забелязаха прекалено късно. От тях останаха само парченца.
Момчетата я изгледаха втрещено.
- Винаги съм искала да го направя! - отвърна тя развеселена.
След тях, в тесния коридор се изсипаха останалите.
Фърджи, води към второ ниво, после групата на Суки и Ло да огледат трето. Ние слизаме на четвърто. разпръсна мислите си към всички Матю.
- Ами пето ниво? - погледна го въпросително Чък.
- Там са държали животните за експериментите. Има само клетки и... килии за по-големите индивиди, предполагам - разясни Ейдън.
По-малко говорене, повече действие. Тръгвайте! нареди Матю.
Второ ниво
Джинджър Фиш надникна иззад ъгъла. Нейните очи, бяха очите на Матю в този момент.
Фърджи, трима са пред вратите, сигурно има и други. изникна гласът на Матю в главата му.
Щом има и други, да не ги притесняваме, реши Фърджи, мятайки три игли към тримата - и трите попаднаха в целта си - определена точка на врата, която ги приспа за продължително време.
Направи знак на другите да потеглят към третото ниво. Той, Дом и Ники се отправиха към останалите помещения.
Трето ниво
Някой ги очакваше в коридора на третото ниво. Бяха чули стъпките им.
Четири сини светлини се отправиха към тях, но Суки, бърза като горски пожар, измагьоса пясъчната защита.
- По дяволите, усетиха ни! - изсъска тя.
- Не можем да ги оставим да предупредят Волдемор! - изръмжа Ло и насочи пръчката си отстрани на пясъчната стена. - Вцепени се!
Чу се приглушеният звук на едно падащо тяло.
- Суки, махни, пясъка! Трябва да виждам къде се целя!
- Не мога, Ло, те ще ни избият веднага, ако...
- Тихо! - прекъсна ги някой.
Суки и Ло извърнаха ядосано глава към Кристъл. Тя им се усмихна леко.
- Мисля, че мога да помогна - каза тихо тя. Протегна ръката си там, където пясъкът не достигаше, затвори очи за миг и каза ясно на глас:
- Хвърлете пръчките си.
Чу се как седем пръчки издрънчаха при падането си.
- Застанете всички на едно място. Не предприемайте нищо.
Долови се шумолене на мантии и после - никакъв звук.
- Мисля, че сега можеш да отдръпнеш пясъка - усмихнато рече момичето.
Суки го стори, само за да открие с удивление, че смъртожадните стояха вкупчени на едно място и не направиха нищо, за да ги нападнат.
- Инкарцерус! - извика Кейдънс и дебели, здрави въжета изникнаха от въздуха и се стегнаха около смъртожадните.
В този момент Кристъл се олюля и се строполи на земята.
- Кристъл! - извикаха в един глас.
- Съжалявам. Малко се попрестарах. Не владея Умението така добре както би ми се искало.
Умението - най-висшата форма на непростимото заклинание Империус. Чрез умение можеше да внушиш страх и в най-смелият човек, можеше да накараш напълно здрав човек, да си въобразява, че е неизличимо болен. Можеше да принудиш някой да прави какво си поискаш. Никой не можеше да се опъне на Умението. И все пак то бе опасно не само за тези, върху които бе наложено, но и за този, които го използваше...
- Аз ще се погрижа за нея - каза Шелдън и я взе на ръце. - Суки, омагьосай пясъка около нас. Ще се опитаме да ти помагаме с каквото можем.
Суки кимна, след което се обърна към Ло.
- Тръгвайте надолу. Всички които са били на четвърто ниво, вмомента се качват нагоре. Дано успеете да го пипнете. Матю, Фърджи и останалите би трябвало скоро да са при вас.
- Ще остана при теб, сама няма да се справиш - рече Ейдън.
Суки не възрази. Тя изпращаше с поглед Кейдънс и Ло, които вече се спускаха надолу по стъпалата.
Четвърто ниво
Ло ритна ядосано най-близкият стол.
- Тук няма никой! - извика тя.
Надяваше се някой да чуе вика й и да я опровергае. Но никой не се появи.
- Къде е Волдемор? - възкликна Ло и надничайки из всички стаи, чийто врати зееха широко отворение.
- Ло, да слезем на пето ниво. Инстинкта ми подсказва, че трябва да проверим и него - обади се Кейдънс, която вече стоеше до стъпалата.
- Ти тръгвай, идвам след теб!
Ло чу забързаните стъпки на Кейдънс, докато бутваше последната врата. Един поглед й бе достатъчен, за да види, че и тук няма никой. Обаче при втория поглед усети, че имаше нещо в тази... беше зала, а не стая.
Влезе вътре. В интерес на истината приличаше малко на театър. Имаше множество столове наредени около обширния пиедестал, а над него висеше внушителен, златен полилей. Балкони с червени завеси гледаха към залата. Ло можеше да види, че тези балкони бяха част от трето ниво, дори проблясваха светлини от водещата се битка там.
На пиедестала се намираше нещо като арка. Разкошни бели рози се виеха около арката, а зад нея се намираше едно от онези... Ло не знаеше ка ги наричат. Беше виждала ораторите да застават зад тях, нещо като доста висока масичка, на която имаше микрофон и там поставяха бележките си. Но на тази нямаше микрофон, нито записки. В интерес на истината, все едно че гледаше зала, в която по-късно щеше да се извърши сватбено тържество.
- За момент си помислих, че никога няма да се появиш - рече студен глас зад нея.
Преди Ло да успее да се обърне, някаква ослепителна светлина я обля и тя изпадна в несвяст.
Пето ниво
Кейдънс установи, че цялото пето ниво прилича на средновековна тъмница. Тук тямаше изящни свещници и полилеи, които да осветяват наколо - само почти изгасващи факли.
- Лумос! - пръчката осветяваше пътя й.
- О! - възкликна нечий изненадан глас в дъното. - Не е ли малко рано за закуска?
- Кой е там? - извика решително Кейдънс. - Покажи се!
От една от крайните килии, през решетките се промуши мършава, бледа ръка, която й помаха. Момичето се завтече към нея, за да се срещне лице в лице с жена, чийто мръсно руса чорлава коса се виеше чак до кръста, а светлите й очи, широко отворени и сякаш - създадени да не мигат - я изгледаха от глава до пети.
- Ти не си смъртожадна. Тук си да ме спасиш - отбеляза жената.
Кейдънс се облещи срещу нея.
- Вие да не сте някой изоставен експеримент в тази лаборатория?
- О, не, затвориха ме тук, понеже си помислиха, че съм шпионка. В интерес на истината само разследвах дали Министерството не използва още тази лаборатория. Щеше да бъде водещата тема в списанието.
- Списание? - попита озадачено Кейдънс.
- "Дрънкало". Издава се ежемесечно, струва пет сикли. За августовския брой, освен това, имаме подбрани интересни теми като "Ваниловите сладки на Кимбърли Търлингтън: изворът на вечната младост" и...
- Сега сме месец май - обясни Кейдънс на странната жена.
- О? Август не е ли дошъл още?
- Искам да кажа, че август е минал отдавна - отколко време сте затворена тука, госпожо...?
- Госпожица - изтъкна достойно жената. - Луна Лъвгуд. Репортер от "Дрънкало". Ами да видим, носят ми закуска и вечеря всеки ден в продължение на... ами да 11 месеца.
- Затворена сте тук почти от една година! - възкликна изненадано Кейдънс, но бързо се опомни и насочи пръчката си към ключалката на килията. - Алохомора!
- Колко мило! Кой ден сме днес? - разсеяно попита Луна.
- 26 май. Петък. 2017 година.
Това като че ли накара Луна да живне малко.
- 2017?!? В името на дясното коляно на Мерлин, Джини ще ме убие! Как можах да я забравя! - след това хвана Кейдънс за ръка. - Бързо! Идваш с мен!
- Но къде?!? - зяпна момичето и се опита да се отскубне. - Аз трябва да остана тук! Лола ей сега ще дойде и ние трябва да...
- Бъди спокойна, после ще дойдем да помогнем! - разсеяно махна с ръка Луна, все едно думите на Кейдънс бяха досадни мухи. После се протегна и взе пръчката от ръката й с думите: - Не възразяваш, нали? Моята я счупиха. Доста грубо от тяхна страна.
И с това, те се магипортираха с едно звучно "пук!"