Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 13.11.2006 от Milkyway

ХІІІ ЧАСТ

Хогуортс
Минерва Макгонъгол имаше намерението да прекара последната си година в Хогуортс без излишни вълнения. Щеше да завърши учебната година така, както правеше всяка година, а после да се пенсионира и да отдаде нужното време на внуците си и зеленчуковата градина.
Уви! Нещата се объркаха точно тази вечер, когато пазачът Хендс почука на вратата й.
- Професор Макгонъгол? - чу се приглушеният му глас от другата страна на вратата. - Директорката настоява веднага да отидете в кабинета й!
Ужасно възмутена и ядосана, Минерва облече карираният си халат и последва Хендс съм кабинета на директорката. Беше почти полунощ - какво нахалство! - мислеше си професорката.
- Е, тук съм! - обяви недоволно тя, след като влезе. Ким Търлингтън - с разрошена руса коса и леко уплашени лешникови очи вдигна поглед към нея.
- Професоре, имах нужда от вашата помощ. Надявах се, че ще вие най-точно ще кажете дали този мъж наистина е този за когото се представя...
Чак тогава професорката забеляза другият човек в стаята. Той почтително се изправи от стола. След което замръзна на място.
- Професор Макгонагол? - гласът му й се стори приятно изненадан.
- Да? Кой сте вие? - настоя веднага тя.
Мъжът, заметнат в черно пътническо наметало отметна качулката си назад.
- Надявам се да познаете един ваш бивш пакостлив ученик.
Милостиви Мерлин! Джеймс?!? изпищя наум тя и отскочи назад, когато видя лицето на мъжа. Но не бе възможно! Та той бе мъртъв от години!
Тогава видя очите му. А след това... и белегът.
- Хари? - от устните й не излезе звук, само се разтвориха. За миг като че ли се успокои, че не е призракът на Джеймс, но после отново се паникьоса - то тогава това е призракът на Хари Потър! Той също беше умрял!!!
- Какво става тук? - обърна се тя към Ким Търлингтън.
- Този мъж твърди, че е Хари Потър - обясни тя, и после добави отегчено в негова посока. - Както и много други досега.
Мъжът изсумтя.
- Защо им е да го правят?
- Търсят слава, величие, власт... Като теб, най-вероятно - сряза го тя.
- Аз не търся слава, или величие или власт, или каквото и да етам! - възмутено нададе глас той. - Аз търся просто...
Той се обърна към професор Макгонъгол и с тревожен израз на лицето каза:
- Търся... дъщеря си. Преди четири години, по времето когато се укривах в Аржентина и вървях по следите на Волдемор, до мен достигна слух, че... че имам такава. Аз... не знаех дали е истина. Когато се върнах в Англия и се отбих през "Свинската глава", кръчмарят го потвърди - той сведе поглед и поклати глава. - Известно ми е второто пророчество. Мислех си, че е невъзможно да се случи, но след като... като имам... аз имам...
Звучеше толкова объркан, но и същевременно толкова искрен.
- Хари? - каза този път гласно професор Макгонъгол. - Хари Потър, това наистина ли си ти?
Той вдигна глава и се вгледа право в очите й.
Все едно, че гледаше Джеймс, но не съвсем. Джеймс Потър притежаваше момчешки чар, едно безгрижно изражение, трапчинка на едната си буза. Хари Потър бе израснал в мъж, нищо момчешко нямаше в лицето му, което пък изглеждаше някак тъжно и измъчено. Имаше и нещо друго - притежаваше някаква особена красота, която караше стаята да изглежда странно безвъздушна. Минерва си помисли, че това му е от Лили, тя имаше подобно излъчване. С малката разлика, че годините на изпитания бяха изкривили неговото излъчване в хладно и жестоко.
- Наистина съм аз... Аз съм този, който помогна на Хагрид да се отърве от дракона Норбърт, но заради него ме хванаха и лишихте мен, Хърмаяни и Невил по 50 точки. Аз и Рон блъснахме с летящата кола на баща му Плашещата върба. В трети курс вие дадохте на Хърмаяни времевърт! И ми конфискувахте "Светкавицата" - последното бе добавено с известна доза непреглътната обида. После извика почти радостно и победоност: - Вие мразехте Ъмбридж! Мразехте я в червата! И се застъпихте за мен, когато казах, че искам да стана аврор!
Минерва Макгонъгол сложи ръка на сърцето си, което сякаш щеше да изскочи от гърдите й.
- Милото ми момче! Та ти си жив! - възкликна тя, и самозабравяйки се, протегна едната си ръка да го прегърне, докато с другата държеше бастуна си. Но преди той да е направил и една крачка, тя се осъзна и почти извика: - ВОЛДЕМОР Е ЖИВ?!?
- Да - потвърди кратко Хари. - Затова трябва да предпазя дъщеря ми.
Професор Макгонъгол сви ноздрите си така свирепо, все едно че бе дълбоко възмутена, че Волдемор е имал наглостта да оцелее.
- Изпрати сови на господин Роналд Уизли и госпожица Хърмаяни Грейнджър. Кажи им, че въпросът е спешен, без да се впускаш в подробности. Извикай Невил Лонгботъм...
- Невил е тук? - не скри смайването си Хари.
- Преподавателя ни по билкология - обясни набързо Ким Търлингтън, докато драскаше бързо с перото си по пергамента.
- А къде е... - понечи да попита Хари, но Макгонъгол го прекъсна:
- Опасявам се, че е сега е точно при Волдемор.
Мъжът я изгледа невярващо.
- Какво прави при него?!? Мислех си, че е тук! В Хогуортс!
- Момичето си има мисии, Потър. И Министерството е замесено.
- Ми... ми... какво?!?
Професорката въздъхна и нетърпеливо посочи към стола.
- Седни, Потър. Докато чакаме Уизли и Грейнджър, ще е добре да ти разкажа някои неща за дъщеря ти.




Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

31 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.