ХІV ЧАСТ
Лондон, няколко пресечки от площад Гримаулд №12. Фонтана.
Кейдънс запримигва невярващо с очи. Намираха се там, откъдето бяха тръгнали! Лондонският площад, фонтана с красивата жена на него...
- Ето я! - възкликна радостно Луна Лъвгуд, приближавайки фонтана с бодра крачка. След което стъпи вътре във фонтана така както си беше с обувките. Водата й стигаше до коленете.
- Извинете! Луна? Какво... какво правим тук? - попита уплашено Кейдънс.
- Нали нямаш нищо против? Трябва да освободя приятелката ми от това заклинание, после съвсем между другото да навестим дъщеря й, но обещавам после да те върна в Лабораторията... Можем дори да дойдем с теб и да ти помогнем!
Кейдънс се озърна наоколо.
- Вижте какво, вие развалете магията, а аз ще отида да потърся дъщеря й. Знаете ли къде е?
- Гримаулд №12. Търси Долорес. Би трябвало сега да е... да, в интерес на истината сега трябва да е на твоята възраст... - подхвърли през рамо Луна, след което размаха пръчката на Кейдънс, но се спря по средата. - Как беше контразаклинанието? Хм...
Момичето я гледаше и не можеше да повярва на очите си. Не, не заради това, че Луна не можеше да си спомни магията - ами за това, което й каза преди малко. Дъщеря... Гримаулд №12... Долорес...
- Госпожице Луна? - промълви тя.
- Да, да, ето ме. Само един момент... А, да! Енервато Фиделиус!
Като че ли избухна фойеверк от златисти искри. Кейдънс изпищя неволно от изненада, а Луна залитна назад и падна по гръб във водата. Часовникът изброи два часа след полунощ.
За момент сякаш не се бе случило нищо. А после - Кейдънс не можеше да повярва! - статуята на младата жена се движеше!!!
За около минута жената просто се оглеждаше бавно наоколо, дишайки тежко, поемайки въздуха с цяло гърло, все едно току-що бе плувала под вода. Опита се да направи крачка напред, но се олюля и се килна застрашително настрани. Луна обаче вече се бе изправила на крака и я подхвана под мишниците.
- Здрасти, Джини! - поздрави тя така все едно се бяха засекли на Диагон-Али, докато е пазарувала.
- Лу-на! - изтръгна се от гърлото на жената. Тя се изкашля и опита отново: - Луна, най-накрая! Колко време е минало? Не много, надявам се? Знаеш ли какво е станало с Долорес? Ами със семейството ми? Рон и Хърмаяни? Това... това дъщеря ми ли е? - ококори се Джини срещу Кейдънс.
- О, не, госпожо... ъ, госпожо Потър, аз...
Смехът на Джини я прекъсна, въпреки че очите й се навлажниха:
- Грешиш, не съм ничия жена. Все още съм си старата госпожица Уизли. Джини Уизли.
На Кейдънс й се стори, че губи почва под краката си. Това беше твърде много информация за няколко минути. Тя внимателно седна на каменният параван на фонтана и впери изумен поглед към Джини.
- Значи вие сте майката на Ло... и... сте леля на Суки...? Ло и Суки са братовчедки...?
- Моля?
Кейдънс зарея поглед в нощното небе. Изведнъж скочи рязко на крака.
- В името на Мерлин, трябва да тръгваме! Ло може да е в опасност! Та аз я оставих сама!
- Какво?!? Защо?!?
- Нямам време за обяснения! Луна, дай ми пръчката! Трябва веднага да се магипортираме!
- Какво става тук? Искам да знам! - заповяда Джини.
Луна я подръпна за ръкава.
- Волдемор е жив. Доколкото разбирам от приказките на подръжниците му - Хари също.
Джини отново се олюля застрашително настрани, та се наложи Кейдънс и Луна да я подхванат под ръка. След което със звучно "пук!" изчезнаха.
Секретна лаборатория за магьоснически изследвания "Алис Ъмрела" 42
Трето ниво
- КРИСТЪЛ! - извика Матю, като видя безжизненото тяло на сестра си в ръцете на Шелдън. - Какво се случи?!?
- Използва Умението. Попретовари се доста - обясни му мъжът.
- Слушайте какво - извика Матю. - Излезте от Лабораторията. Извикайте подкрепление. Ще ни е нужно. Шелдън, изведи Кристъл на безопасно място, ако трябва я заведи в "Св. Мънго"! Суки, Фърджи - идвате с мен, а... А, къде са Ло и Кейдънс.
- Четвърто ниво. Или пето - съобщи Ейдън.
- Ясно! Не се бавете, тръгвайте! - подхвърли Фърджи през рамо.
Той и Суки стремително се спуснаха надолу по стълбището към четвъртото ниво.
Внимавайте, може Волдемор да е там! - предупреди ги Матю, като видя дългата червена коса на Суки да изчезва зад ъгъла. Започна да слиза по стъпалата. -Не го видях сред останалите...
МАТ, ВЪРНИ СЕ ТОВА Е КАПАН!!! изкрещя някъде в главата му гласът на Фърджи.
Но беше твърде късно - видя уплашените изражения на прегърнатите Фърджи и Суки, които стояха затворени в нещо като огромен синкав сапунен мехур. Матю срещна погледа на един смъртожаден и насочи пръчката си към него:
- Импедимента!
Вместо това обаче магията сякаш отскочи и се удари в него. Матю изхвърча назад, но почти веднага се блъсна в някаква невидима стена. И тогава осъзна - и той бе попаднал в един огромна синкава сфера.
- Водете ги към килиите - нареди някой. Мехурите се издигнаха на няколко сантиметра над земята и ги понесоха към петото ниво.
Четвърто ниво
Душата на Ло безуспешно се опитваше да вземе контрол над тялото си. Но просто не можеше. Каква беше тази магия, която й приложи Волдемор? Приличаше на Империус, но тя не можеше да й се противопостави. Виждаше как тялото й се движи, как облича бялата булчинска рокля, как старателно сресва косата си и я оформя в небрежен кок. Ръцете й приглаждаха полите на роклята, но не тя ги караше да правят това.
Бе чувала израза "да нямаш контрол над собственото си тяло", но не мислеше, че е буквален! Опита се да извика, опита се да каже нещо, но устните й не се движеха - просто стояха леко отворени и през тях вдишваше и издишваше спокойно въздух.
Тя се присегна да вземе букета от бели лилии. Изпъна тяло, вдигна ведро глава и излезе от малката стаичка.
Кой би могъл да разбере, че в привидно щастливата обвивка на това момиче, беше затворена насила една отчаяна, паникьосана и тъгуваща душа?
********
Пред Лабораторията
В това време останалите се изкачваха с асансьора към повърхността. Ейдън плъзна предпазната решетка настрани и подхвърли през рамо:
- Хайде, бързо! Трябва да...
Но в същият този момент се сблъска с някого.
- Кейдънс?!?
- Ейдън?!?
- Но нали двете с Ло бяхте на пето ниво! Какво... - момчето не довърши, защото забеляза двете жени зад Кейдънс.
- Здравейте! - помаха едната, а другата кимна и ги огледа разтревожено.
- Къде е Долорес? - попита тя.
- Но нали...
- Не е с мен - отсече Кейдънс.
- Не е и с нас - констатира Лавиния, отмятайки дългата си пясъчно руса коса.
- Тогава е още на четвърто ниво, при другите трима - отбеляза Чък.
Червенокосата жена разбута хлапетата и се опита да влезе в асансьора.
- Чакайте, къде отивате? - хвана я за рамото Шелдън.
- Да открия дъщеря си - заяви твърдо тя и се отскубна от него. Асансьорът слезе надолу.
- Госпожа Уизли? - присви намръщено очи Чък.
- Тя не беше ли брюнетка? - прошепна Лавиния в ухото на Ники.
- Това беше майката на Лола - съобщи Кейдънс.
Всички се извърнаха към нея, облещени.
- Ей, ей... - помаха с ръце русокосата жена. - Не искам да развалям драматичния момент, но трябва да отида да пишкам. Пък и имат около петдесетина човека там долу, така че Джини няма да се справи сама.
- Точно така - обади се Доминик, който се извисяваше с три глави над останалите. - Ние ще отидем с нея.
- Пак не сме достатъчно - възрази уплашено Ники.
- Възразявам на това - обади се един женски глас.
Всички се обърнаха към посоката, откъдето дойде. Даже Чък хлъцна от изненада като видя огромната група от хора, които се бяха събрали.
- Орденът на Феникса - прошепна Шелдън, а Кристъл се размърда в ръцете му. По лицето й се изписа усмивка.