5 глава
Още един първочебен ден

Хари постепенно отвори очи и забеляза,че е в стаята си,но там нямаше никой освен Пигуиджън,който весело подскачаше в своя кафез.Момчето стана,но цялото тяло го болеше.Той седна на леглото си и се замисли за вчерашното преживяване,но белегът го заболя!Опита се отново да си спомни,но беше безсмислено.Той разбра,че неможе нищо припомни,колкото повече мислеше за това,толкова повече го болеше мълнята на челото му.
Изведнъж вратата се пвори и оттам се появиха тримата му приятели.
-Хари!-възкликна Хърмаяни.-Как се чустваш?
-Как да се чуства?-попита раздразнено Рон.-Та той е съсипан от вчерашната случка!
-Спокойно Рон.-обърна се Хари към приятеля си.-Само ме болят някои части на тялото,но ще се оправя.
-Това не е хубаво.Дъмбълдор каза,че може да се случи.-каза разтревожено Хърмаяни.-Също така той каза,че нама да можеш да си спомняш нищо от вчера,защото белегът ще...
-Знам.Опитах се да се сетя за нещо,но усетих една пронизваща болка!
-Слушай!За сега си почини.Най-добре е да лежиш цял ден.Утре ще ти кажем всичко.
-Спокойно,всичко ще се оправи.-проговори Драко.
Всички излязоха през вратата и Хари се замисли,дали нещо изобщо ще се оправи.Той бе преживял толкова много неща,че започна да се преуморява.Дали щеше да оживее тази година?Дали Волдемор щеше да бъде хванат и убит?Нямаше си и представа.Момчето започна да затваря постепенно очи.Всичко стана тъмно...
Намираше се сред дървета.Тъмно място бе.Приличаше на...забранената гора.
-Ха!-започна да се хили един леден глас.-Няма начин този път да се провалим!С такава армия никой не може да ме победи!!!
-Да.да господарьо!-обади се един познат глас.-Кога ще атакуваме?!
-Какъв тъп въпрос Опаш!Как можеш да ме попиташ за това?!
-Извинете!Извинете,господарьо!
-Няма нищо,а ето го и отговорът!Хари Потър няма да има помощ и късмет този път,така че скоро ще атакуваме!!!ХА-ХА-ХА!!!!!!
-ХАРИИИ!!!!!!-извика някой глас.-СЪБУДИ СЕ!!!!
Хари отвори очи и видя,че всичките му приятели са около него!
-Дъмбълдор идва!Не се безпокой!-обади се Хърмаяни.
Тогава вратата се отвори и директорът влезе колкото може по-бързо:
-Хари!Какво видя отново?
-Волдемор!-каза момчето като трепереше непрестанно.-Той е в забранената гора,заедно с Опаш и голямата си армия!
-Какво каза той?
-Каза...каза,че ще атакува скоро!
-Бързо!Заведете го в лекарското крило!Хайде!
-Ще се оправи ли?-извика Хърмаяни.-Кажете!
-Да,но този път случаят беше много по-трагичен!Стойте тук за сега!
Дъмбълдор излезна и затвори вратата.
-Това не е хубаво!-обърна се Рон към двамата си приатели.-Това се случва през всеки ден!
-В гората?-каза разтревожено Хърмаяни.-Кога ли точно ще атакува?
-Нямам си и представа,но знам,че това изобщо не е хубаво!
-Знам,че това не е хубаво Рон,но единственото,което за сега ме тревожи е,че утре е първият учебен ден.-заговори Драко.-Възможно ли е армията да атакува утре?Да избие всичките професори,магове произлезли от мъгълски произход и най-вече Хари!
-Не мисля.-отговори замислено Хърмаяни.-Все пак,все пак Дъмбълдор няма да допусне това.Той е велик магьосник!
-Да,но спомняш ли си,че Волдемор успя да влезне в Хогуортс?
-Той само успя да магипортира магия и то неуспешно,защото защитата на самия замък е силна!
-Незнам,но това,което знам е,че това изобщо не е добре!-проговори отново Рон.
-Стига Рон!Стига си се паникьосвал!-отвърна ядосано Хърмаяни.-Надявам се Волдемор да не успее.Можем да разчитаме само на Дъмбълдор сега.
-Извинете,че питам този въпрос сега,но къде са двамата нлизнаци и Джини?
-Мисля,че са в лекарското крило.-отговори бързо Рон.

***

На другият ден всички бяха станали и преоблякли за новият учебен ден.Когато се срещнаха по коридора се запитаха къде е Хари и след това отидоха в лекарското крило.Той бе още там и спеше.
-Тихо,нека да не го будим.-каза Фред.
-Поне ми се вижда добре.-отвърна Фред.-Не се гърчи на земята.
-Сигурно е имал тежка нощ.-каза Хърмаяни,която бе седнала на леглото,където спеше Хари.
Момчето отвори очи и се усмихна бавно като видя приятелите си.Вече нищо не го болеше.
-Хари,Честит Рожден Ден!-обади се Рон.-Носим ти подаръци!Ето!
-Благодаря ти Рон!-започна да говори Хари.-Много ви благодаря!
-Как си чустваш сега?-попита Хърмаяни.
-Чудесно!Особено като всички сте до мен!
Момчето стана от леглото и махна с ръка на приятелите си в знак да отидат заедно с него в момчешката стая.Всички го последваха и след минута бяха в спалнята.Хари отвори подаръците си и много се зарадва.От Хърмаяни беше получил една книга със заклинания от черните изкуства.От Рон и Джини беше получил един половер с чорапи и много сладкиши,а от братята беше получил някои подаръци от техния магазин "Магийки Шегобийки".Малфой му бе подарил един златен,но много стар часовник на една сребърна тънка нишка.
-Това бе на баща ми,но искам да ти го дам на теб.-каза Малфой.-Благодаря ти за миналата година.Благодаря,че ми помогна.
-И аз ти благодаря.-отговори Хари.
-Няма за какво.
-Напротив,има.
Изведнъж стана тъмно.Нямаше слънце.Всичко бе мрачно.
-ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН,Хари!-изписка женски глас и всичко стана отново светло.Това бе Госпожа Уизли заедно с Дъмбълдор и Артър Уизли.-Донесли сме ти още един подарък!
Директорът извика "Покажи се!" и пред очите на Хари се бе появила една голяма торта със седемнадесет свещички!Около нея имаше малки чинийки с вилички.
-Хайде,пожелай си нещо и духни свещите!-изписка от радост Госпожа Уизли.
-Да.-каза Хари като се сети за Сириус.
Тогава момчето пое дълбоко въздух и духна свещичките,за да угаси пламъка.След това се чу как влакът на Хогуортс пристига.
-Хайде,всички елате с мен в Голямата зала.-бързо заговори Дъмбълдор.-Учениците пристигат.А!Преди да тръгнете с мен,искам да ви кажа,че това ще бъде вашата стая до края на годината.Трябва да сте близо до мен,дори и през нощта.
-Цяла година?В тази стая?-попита Рон.
-Да.Хайде!Елате!
-Ами,тортите?-попита Фред.
-Да,не трябва да тръгваме никъде без да си ги изядем.-каза Джордж.
-Спокйно,ще си ги получите след церемонията.-отговори Госпожа Уизли.
-Каква церемония?Та това е само някакво разпределение по домовете.
-Да,но като малък те интересуваше това "някакво разпределение"!
Всички излязоха от стаята,слязоха по-големите движещи се стълби и стигнаха до залата.Тогава Дъмбълдор заговори:
-Добре.Вие сядайте по местата си,а аз ще бъда заедно с другите учители в учителската стая.
Петамата ученици седнаха по столовете и Рон попита другите:
-Къде ще седнете вие?
-Не се тревожи.-каза Госпожа Уизли.-Ние ще седим на учителската маса.
-А,така!-ухили се Фред.-Като учители.
-Жалко,че няма да ви преподаваме.Щеше ми се цяла година да ви учим как да правите номера.-обърна се Фред към Учениците.
-В какъв смисъл...Цяла година?-попита разтревожено Рон.
-Слушай миличък.-започна Госпожа Уизли.-Ние ще останем тук,защото знаеш,че...Ти-Знаеш-Кой знае за ордена и ние не сме в безопасност.
-Разбирам.
-Добре.Хайде да сядаме,защото всички ще пристигнат всеки миг.
Те седнаха по местата си и Рон отново заговори,но този път тихичко:
-Цяла година!Не мога да повярвам!
-Спокойно,Рон!-каза Хърмаяни.-За тяхно добро е да са тук.Също така и за твое.
-Да,само като си представя.Добре,че баща ми трябва да ходи на работа,така че поне той няма да остане.
-Рон!Ти трябва да се радваш,че имаш родители,които искат да са до теб!-расърди се Хари.
-Да,приятелю.Извинявай.Прав си.
-Слушайте!-започна да говори Малфой.-Чувам стъпки.Добре,хайде.Аз отивам на другата маса.Ще се видим след голямото плюскане.
От учителската стая излезе професор Макгонъгол държаща разпределителната шапка,след което я сложи на дървеното столче и излезна от залата.
След минута влязоха големите ученици и седнаха на столовете,като чакаха новите ученици да влезнат.
Тогава се чу гласът на жената отвън и започна да говори нещо,но говорът бе толкова глух,че не се чуваше от вътрешната страна на вратата.След пет минути тя свърши,отвори портата и всички първокурсници влязоха.
-Влизайте и застанете в няколко колонки пред този стол с разпределителната шапка,която е пред Директор Дъмбълдор.-каза професор Макгонъгол.
Тогава Рон се обърна и забеляза,че всички учители са си седнали по местата.
-Кога успяха да седнат на учителската маса?-попита той.
-Тихо!-прошепна Хърмаяни.
-Сега.-продължи да говори професорът.-Аз ще ви казвам имената и всеки,който чуе името си,идва при мен и сяда на стола,след което слага разпределителната шапка.Тя ще определи в кой дом ще отидете вие.Има четири дома и те са:
"Грифиндор,Хафълпаф,Рейвънклоу и Слидерин",но първо да чуем песента на шапката.
-Запушете си ушите.-каза Рон.
Тогава дрипавата шапка изкашля сухо и започна да пее своята тъжна и упойваща песен:

След повече от хиляда години,
пак пея и избирам аз.
И така мои ученици,
ще ви разкажа за нас,
за четеримата основатели,
за всичко,което преживяха,
за всичко,което са сторили,
за това,което сътвориха.
Четирима приятели
с мечти големи.
Как училището те създали
таят се спомените в мене,
как обмисляха всяка подробност.
Спомням си за всяко тяхно действие,
като имаха всяка отговорност
за всичко,до което се докосвате вие.
Грифиндор обичаше смелостта,
заради това подбра най-смелите сърца.
Рейвънклоу се кланяше пред мъдростта,
заради това събра остроумните деца.
Хафълпаф почиташе упоритостта
и взе упоритите лица.
Слидерин имаше слабост към властта
и деца славолюбиви той събра.
Таз година здрави вий бъдете
и прилежно се учете,
но също тъй помнете,
че в мрака нещо тайно дебне.
С лукави помисли,
с омраза ви чака мрачен враг,
който в миналото бе наказан,
но не и смазан.
За туй нащрек бъдете
и доброто вий пазете.
Главите с мен си покрийте
и с мен ушите вий си скрийте!
Прониквам аз в съзнанието ваше,
чета там мисли,спомени и бъдеще!
Домът ви ваш ще назова,
това ще бъде вашата съдба!

Така завърши тъжната песен на разпределителната шапка.Цялата зала бе тиха докато професор Макгонъгол отново прговори:
-Това беше песента,а сега да дойде тук Артър Попсън.
Тогава се появи едно ниско момче с черна коса и кафяви очи.То седна на столът и професорът сложи шапката на главата му.
-Слидерин!-извика разпределителната шапка.
Момчето се ухили и седна сред слидеринците,които пляскаха с ръце.
-Лошо...-каза раздразнено Рон.
-Рон,спокойно.Нали Малфой е на наша страна?-каза спокойно Хари.
Професор Макгонъгол вдигна листа с имена,изкашля се и започна да говори отново:
-Моля за тишина.Нека да дойде Бърта Шенстоун.
Когато Хари чу това име се сети за Бърта Джоркинс,която работеше в Министерството на магията и бе убита от Волдемор.Той забеляза как едно малко момиче излиза от тълпата.Тя имаше руса коса и сини очи.Седна на дървеното столче и нахлупи шапката,която моментално извика:
-Грифиндор!
Всички Грифиндорци започнаха да ръкопляскат с всичка сила и Рон отново проговори:
-Е,поне сме на второ място по разпределяне на първокурсници по техните домове.
-Нека сега да дойде при мен Грегъри Дигъри.-каза професор Макгонъгол.
Хари наостри уши,защото чу името "Дигъри".Познаваше един негов приятел на това име,който бе убит от самият Черен Лорд!Хари бе там и си спомняше все още този момент!Момчето се питаше дали това е възможно?Възможно ли е Седрик да има брат и той никога да не бе казвал на Хари?Имаше само един начин да разбере.Трябваше да пита Дъмбълдор за това,който бе станал от стола си и търсеше с поглет Грегъри.Тогава момчето се появи!Приличаше точно като Седрик!Имаше кафяви очи и хубава черна коса.Не беше нисък,а изглеждаше добре на ръст.Момчето седна на малкото столче и си нахлупи старата шапка,която се замисли за малко и после се провикна:
-Хафълпаф!
-Хафълпаф?-попита тихо Хари.-Това е наистина много странно.
-Кое?-попита безгрижно Рон.-Кое е странно?
-Не разбираш ли,Рон?-отвърна моментално Хърмаяни.
-Какво има да разбирам?
-Името Дигъри не ти ли говори нещо?
-Какво да ми говори?-каза прибързано Рон и след това се замисли за по малко от секунда и каза.-Оооо!Да,сетих се!
-Крайно време беше!
-Да не искаш да кажеш,че той може да бъде брат на...
-На Седрик!-отсече го Хари.-Мисля,че той му е брат,но никога не ми е говорил за него.
-Да,това наистина е странно.
След като шапката свърши да избира домовете на първокурсниците,професор Макгонъгол я взе и я прибра обратно в учителската стая,след което жената се преисъедени към другите учители.Тогава Дъмбълдор чукна с малката си лъжичка по чашата си и заговори:
-Добре дошли в Хогуортс!Искам да ви кажа няколко кратки думи преди да започнете да ядете.
-Да,много кратки,точно като миналите през предишните години.-прошепна Рон на приятелите си.
-Тази година ще бъде трудна на всички,знаете,че Волдемор е все оше на свобода.-каза малко притеснено Директорът.
Всички първокурсници потръпнаха като чуха това име.
-Предполагам,че няма никакъв проблем да произнасям това име,както и вие.Другите ученици вече са свикнали с това.-погледна Дъмбълдор към всичките деца в залата.-Така,учете се,но знайте,че няма да сте в безопсност,ако излизате от училището.Новото правило,което трябва да се спазва,гласи,че ученици от пети курс нагоре имат право да посещават Хогсмийд с придружител,който ще бъде някой професор.Другите ученици остават в замъка,те нямат право да напускат Хогуортс.Това е всичко,а сега се наядете,за да имате сили за утре.Приятно наплюскване!
Храната се появи от нищото по масите на домовете.Всички започнаха да ядат вкусната храна.
-Е,тоси път 'ечта му бе на'стина к'атка,с'авнен'е с д'угите.-каза Рон с пълна уста.
-Да,така беше.-отговори Хари.
-Хъ'мани?Заш'о не си до'сваш ад'нето?-преглътна Рон храната и повтори въпроса-Защо не си докосваш яденето?Ооо!Да не би,защото пак се занимаваш с тия домашни духчета?!
-Да,Рон.-сряза го Хърмаяни.
-Отново ли?!Стига,я виж тази вкусна храна.Хайде.
-Не!
-Добре,както искаш,но когато свършиш училището,няма да има безплатна храна.
Рон взе едно парче пиле и го налапа,като дъвчеше и мляскаше,докато го глътна.
-Рон?Родителите ти не са ли те учили на добри обноски?-попита раздразнено Хърмаяни.
-Не.-отвърна безгрижно момчето.
-Стига сте се карали!-отсече ги Хари.-Хайде Хърмаяни,яж.Нищо няма да ти стане.
-Оф,...добре.-отговори момичето.Тя хвана бавно една малка репичка и я откъсна.Приближи я към устата си и отхапа малко от ряпата.
-Ето,видя ли?Нищо не ти стана.-прибърза да каже Рон.
-Туко що наруших диетата си.
-Ти си безнадежден случай.
След като всички се наядоха,Хари,Рон,Хърмаяни,Джини и Малфой се качиха по големите движещи се стълби.Тогава Невил ги спря и ги попита:
-Хари?Къде отиваш?Нашата стая е там долу.
-Знам,но сега ние петимата ще бъдем в друга стая.-каза Хари.-До кабинета Дъмбълдор.Трябва да бъдем близо до него.Съжалявам,цяла година ще бъдем там.
-Добре,чао.
Петимата приятели се качиха и влязоха в момчешката стая.Те си говореха за таз годишна церемония и какво смятат да правят на другия ден,докато двамата братя близнака влязоха.
-Вие какво правите тук?-попита Джордж.-Мама ще проверява кой не си е легнал,отново.
-Да,така че момичетата трябва да ходят по стаите си.-продължи Фред.
-Добре.-отвърна Хърмаяни.-Хайде Джини.
Момичетата излязоха от стаята като тръшнаха вратата много силно.
-Добре,вие какво чакате?-попита отново Джордж.-Хайде,обличайте си пижамите и си лягайте по леглтата!
Всички се преоблякоха с нощните дрехи си и се скриха под топлите одияла.Духнаха свещичката и заспаха.

Следва Продължение...
(Очаквайте другото продължение скоро!)