Момче с черна качулка вървеше уверено по улица в Лондон.Внезапен шум го накара да се обърне.Срещна погледа на котка с уникални тигрови шарки,която застина на място.
„О,Минерва Макгонъгол,каква приятна изненада.Нека я направим още по- приятна.Империус”помисли той и насочи пръчката си към котката.”По дяволите!Избягала е!А аз си мислех,че от старостта вече няма толкова бързи реакции.Но няма значение.Тя не е важна.Лили е по-важна от нея,а тя не ме видя да се измъквам така че няма проблем.”
Момчето спря пред една стара сграда и почука на вратата на номер 23.След тожа изсъска нещо и змията на бравата разтвори устата си.От там излезе парче прегамент,на което пишеше:” Луциос Малфой беше заловен и изпратен в Азкабан преди 16 години.”Момчето с черната качулка прочете това на змийски и вратата се отвори.Той се огледа.Намираше се в просторно помещение облицовано с черен мрамор.Тръгна по-един от многото дълги коридори и се озова пред огромна врата.Момчето прокара пръст по нея и изсъска нещо.Вратата се отвори широко.
-О,момче,радвам се да те видя.Но май не ми носиш много добри новини,а?-прогърмя силен и изпълнен с омраза глас,от който на всеки нормален човек би му настръхнала косата.
Но май човекът с качулката не беше като нормалните хора защото дори не трепна.
-Съжaлявам,господарю,но момичето не е толкова глупава колкото мислех.Просто не се дава толкова лесно!-процеди през зъби момчето.-Не мисля,че е толкова слаба колкото си мислите.Мисля,че има някаква тайна сила,за кочто дори не подозира.
********************
Лили Потър отново се събуди обляна в пот!За кой път тази седмица?8?Момичето не помнеше.Не помнеше и съня си.Спомняше си само мъж с черна мантия и качулка да стои пред мрачна врата.Но трябваше да бърза защото щеше да закъснее за трансфигурация.Облече се на две-на три и се затича към кабинета.Но като стигна там не намери нито професора нито котката с тигрожите шарки.Видя само една много млада магьосница,която говореше самоуверено на класа.
-Здравейте,хора!Аз съм Луна Лъвгуд и ще ви преподавам трансгигурация известно време.-помаха им тя.-Да видим какво можем да направим днес..Знаете ли?Всъщтност аз не бях много добра по трансфигурация,но по защита срещу черните изкуства бях супер!И нищо чудно като ми преподаваше самия Хари Потър.
Лили си изпусна учебниците.Потър?Но тя се казваше така!Възможно ли бе да...
-Не е възможно да нямам нито едно перо!Някой ще ми услужи ли?-попита засмяна Луна.
Лили като на сън се протегна да подаде на учителката едно от нейните пера.Преподавателката хвана ръката и.
-Миличка,имаш страхотни зелени очи!Как се казваш?Познавах един човек с такива очи...
-Лили Потър професоре.-отговори стъписано момичето.
-Но не е възможно!Той не може да има дете...-ужаси се Луна Лъвгуд.
-Професоре,явно се бъркате.Баща ми,Рон Уизли има още две деца освен мен.
-Рон Уизли?Но аз познавах баща ти.Той няма нито кестенява коса,нито зелени очи.Как се казва майка ти?-обърка се Луна.
-Майка,ми е Сара Конъли,госпожо.-отвърна момичето-Но не разбирам защо това е толкова важно.
-Не,не е толкова важно,не е....-промърмори Луна-само малко...Е,хайде да започваме!Днес ще работим върху Протеева магия....
Лили почти не слушаше какво приказва учителката.Тя седеше и мислеше защо Луна Лъвгуд беше толкова заинтересувана от нея.И защо я мислеше за дете на някакъв си Хари Потър?
-О,ето я.Идва гаджето на Дани Фонът,момичета,залягайте.-чу Лили секунди след като излезе то кабинета по трансфигурация от устата на Габриел Малфой.
-Млъкни,с-с-с-змия такава!-изсъска Лили без изобщо да подозира за това.
Момичето я погледна стреснато и Лили се учуди защо.Но толкова по-добре за нея-нали и се разкара от главата.Запъти се за голямата зала и по-пътя видя Дани.
-О,Лили,здрасти!Още ли ми се сърдиш,миличка?
„Как може да се сърдиш на такива зелени очи”помисли си Лили и го целуна.
-Ето така те искам,сладка!Искаш ли след отвари да поиграем малко куидич?-попита момчето.
-С удоволствие,Дани.Аз не съм те виждала да играеш.Добър ли си?-отговори му Лили.
-Ще видиш!-намигна и той.-До след часовете,мила.
*************
След отварите момичето веднага се затича към кулата на Грифиндор.На едно от креслата срещтна Тим,който стоеше с други четвъртокурсници и се потеше над домашните си.
-Хей,Тим,я ела за малко-повика го тя.
-Ккаво имa,сестричке?-попита безгрижно момчето.
-Случайно да си виждал как играе куидич Дани Фонът?
-О,гаджето ли?-разкиска се Тим,но веднага спря като видя физиономията и.-Ами доста добър си е.Защо?
-Тим,не всичко е твоя работа-напомни сестра му като си спомни колко пъти беше повтаряла на момчето да не бъде толкова любопитен.
***************
Луна Лъвгуд крачеше неспокойно из кабинета си.Изведнъж в камината лумнаха изумрудено зелени пламъци и се появи фигура на въртящ се мъж.Само след секунди на килима беше стъпил Рон Уизли като се изтупваше от пепелта.
-О,Рон,много ти благодаря,че дойде!Толкова съм разтревожена!Видях „дъщеря ти”!Кое е това дете,Рон?Много добре знам,че не е твое!-забързано заговори Луна.
-Да,Луна,точно това е,за което си мислиш.Момичето е негова дъщеря.Негова и на Джини.-отговори притеснен Рон.-Но не бива да и го казваш!В никакъв случай.
-Но,Рон...Тя не може да живее в такава лъжа.-почти проплака Луна.
-Не,не може,но не трябва да и казваме сега!Просто не е готова за това...Прекалено е малка...слаба..беззащитна-промълви Рон и рухна на стола.-Аз я приемам като своя дъщеря.-промърмори той.
-Знам,Рон,знам.-започна да го утешава Луна.Но ако все пак той...-продължи жената,но думите и се губеха.-Ако има поне малка надежда,че той не е мъртав тя трябва да знае истината.
-Добре,добре!-съсгласи се Рон.-Но не е моментът да мислим точно за това.Дали моя или дъщеря на Хари тя е страшно застрашена в момента.Това момче Дани Фонът как се държи?Моля те да го наглеждаш.И него и нея.Моля те,Луна!Трябва да го направиш!
-Ами момчето си се държи съвсем нормално,но...Дали наистина е син на Лукас Фонът?Ами ако е само..съвпадение!-разколеба се заместничката по трансфигурация.
-Не.Фамилията „Фонът” не се среща толкова често.Трябва да направим нещо и то незабавно.Но не знам какво...