Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 10.12.2006 от архангел

Част 1
Часовете вече бяха започнали. Но той не беше влязъл. Беше го страх. Само така се чувстваше в безопасност. Малката стаичка в Хогуортс беше толкова тайна, колкото беше някога Стаята на тайните. Седмокурсникът седеше без да мърда. Боеше се, че дори едно движение щеше да издаде местоположението си на странните създания. Черни като катран. Мускулести и набити. Когато се бяха появили преди да си легне, те го отделиха, значи имаха някакъв първичен ум. Беше стоял в това помещение цяла нощ. Вече беше гладен. Изведнъж едно създание изрева в близост до стаята. Бяха го открили. Създанията сигурно са го надушили. Докато си мислеше как ли ще го убият, той падна назад. Стената на която се бе подпрял бе изчезнала и на нейно място се бе появил дълъг блестящ коридор. Целият бе покрит с зелени и златни листа.
Въпреки, че не се доверяваше на току що появили се коридори, момчето тръгна по него. Това бе единствения начин за спасение. Подът бе покрит със златни плочки. А на всеки десет метра имаше по една рубинено червена завеса. Той ходеше удивен от красотата на този коридор, докато не чу приближаващото се стържене на нокти по златния под...

Бягаше колкото му силите държат. Джерами Айрън беше шестокурсник с отлични оценки и винаги прилично държание, освен веднъж когато го бяха наказали задето разби носа на един, но оня си го заслужаваше. Но това нямаше значение сега. Трябваше да избяга. Създанията бяха по петите му. Изведнъж цветистия тунел свърши. Той беше стигнал края на тунела. Докато се оглеждаше видя табела. Чак пък и табела. Приближи се до нея. Там пишеше” Имение Четирите Пресечки”. На Джерами не му се струваше че това кръстовище до което беше стигнал е имение, или по един от тези пътища се стигаше до имението. Човек би си помислил, че пътят е този на който е табелата, но след малко той забеляза табели със същия надпис на всеки път. Изведнъж чу тропот. Той веднага се скри зад една завеса в най близкия коридор и зачака. От лявата му страна излезе човешка фигура, която дишаше тежко. Той веднага разпозна Сами Бърн, седмокурсник и негов приятел. Той излезе от скривалището си. Тогава и Сами го видя. Джерами пръв започна разговора:
- Сами, какво правиш тук?
- Крих се в Стаята на Пандора – Така наричаха тайната стая в която се бе крил Сами – от едни създания, но те ме намериха. Тогава се появи този коридор и аз тръгнах по него.
- При мен е същото. – Унесени в разговора си не забелязаха няколкото тъмни сенки приближаващи се към тях. И когато ги видяха вече беше късно. Чудовищата се хвърлиха върху тях и започнаха да ги разкъсват а те дори не можаха да изпищят.

На няколко стотин метра от тях мъж вървеше по тъмен коридор. Най-накрая коридорът свърши с отвор към отдалечена от населени места поляна. Когато човекът излезе слънцето заслепи очите на Лорд Волдемор...
* * *

Беше към края на часа при професор МакГонакъл. Хари си мислеше само по бързо да се измъкне.
- Потър? Чу ли въпроса ми?
Хари се стресна беше се замаял с мисли за други неща.
- Потър?
- Да професоре.
- Тогава ми отговори. – Но в този момент свърши часът и го спаси.
- Този път няма да имате домашна задача. Довиждане. – Спомена набързо професор МакГонакъл и излезе. Явно бързаше за някъде помисли си Хари.

- Ти изобщо чу ли въпроса? – Хари не бе виждал Рон и Хърмаяни от два дена. Та чак сега забеляза че Рон е до него.
- Не. Но въпросът е вие с Хърмаяни къде се губите. – При тези думи усмивката на приятеля му стана още по голяма, но не отговори. След малко започнаха да си говорят за домашни и други обикновени неща. И така и не забелязаха Хърмаяни, която ги беше хванала под ръка.
- За какво си говорите момчета? – Хари за малко не се стресна. Но след първоначалния шок отговори с престорено намръщено лице.
- Хърмаяни, да не използваш някои времеврът отново.
- Много смешно, Хари. – За разлика от Рон и Хари, тя се бе променила малко. Върховете на иначе кестенявата коса бяха започнали да порусавяват. Хари забеляза това чак сега и каза:
- О, две в едно. Това естественият цвят на косата ти ли е или е сам....-той не успя да довърши. Силен трус. Тримата се строполиха на пода. Всичко се тресеше невероятно силно. Хари не беше ставал свидетел на земетресение и почти не очакваше. Най малко тук, в Хогуортс. Тавана на коридора се напука, и един камък падна върху главата на Рон. Хърмаяни изпищя. Камъкът беше с размерите на един куофъл. Не го беше убило, а само го е зашеметило. И точно в този момент подът по Хари и Хърмаяни се напука и те пропаднаха, оставяйки Рон горе. Той бе излязъл от периметъра на пропадането при удара с камъкът. Но за разлика от него Хари и Хърмаяни бяха на съвсем непозната територия.

След като се свести Хари разбра, че Хърмаяни е под него. За миг си спомни нощта когато бе сънувал онзи сън и случилото се на сутринта. Добре, че сега Хърмаяни още беше в безсъзнание. Той стана и я разтърси. Тя веднага се събуди и се изправи и докато се оглеждаха Хърмаяни каза с почуда:
- Такова нещо не се вижда всеки ден. – Хари се обърна и застина. След малко едвам забележимо кимна. Пред тях се бе появил от нищото тунел покрит целия с зелени и златни листа и червени завеси закриващи входа му....





Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

29 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.