Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 10.12.2006 от архангел

Част 2
- Как така не можете да направите нищо по въпроса?-Рон беше разгневен.
- Господин Уизли, моля ви седнете.
- Няма. Първо искам да разбера как така са се изпарили!-Професор МакГонагъл и няколко служители на министерството слушаха разгневения Рон.
- Господин Уизли, знам през какво преминавате...
- Не нез.... Няма значение.- Каза той и седна на стола. Беше се изморил прекалено много. И превързаната му глава пулсираше все повече. – Защо просто не се опитате да ги намерите?
- Тава е проблема. Виждате ли, Хогуортс е магически защитен от всякакви външни бедствия.
- Какво искате да кажете?
- Искам да кажа, че това земетресение е магически създадено от някой. От някой в Хогуортс....

Стрелките на часовника се въртяха мъчително бавно. Болката беше станала част от Хари. След двучасово пътуване с Хърмаяни из странния тунел, коридора стана стръмен и не толкова украсен. И накрая Хари се бе подхлъзнал на една от последните плочки и се бе спуснал на долу по бързия начин. Спускането завърши, като кракът на момчето бе пробит от почти десет сантиметрова тънка скала стърчаща от пода. Сега той лежеше и чакаше приятелката си да се върне. Колкото и да бе странно тук долу беше просторно. Даже имаше гора. Тъкмо щяха да си запалят огън и да се стоплят. Хари бе започнал да изпада в шок. Хърмаяни беше тръгнала по къс ръкав, а на него му беше студено. Докато зъзнеше и трепереше, му се стори че чува стъпки. След малко те спряха. Само халюцинирам помисли си Хари. Резултат от шока. Или поне така се надяваше....

Хърмаяни се разхождаше из гората. Отвън изглеждаше мрачна, но тук беше прекрасно. Дърветата и другите растения бяха намерили друга енергия, която да замества слънцето. Погледна часовника си. Проклятие. Бяха се минали почти два часа откакто беше оставила Хари сам. Набързо напълни ръцете си със съчки и започна да се връща по знаците, които бе поставила, като счупени ниско опадали клони и дълбоки стъпки в земята. След известно време вече се доближи до мястото, където бе оставила Хари. Тогава тя спря. Почувства се странно. Имаше лошо предчувствие. Не знаеше защо, но трябваше да се махне оттук. Тя побягна, но полата й не й позволяваше да тича бързо. Но докато бързаше да се върне при момчето, кракът и потъна в дупка и тя падна. Изправи се. Тя изпърво не й обърна внимание и тъкмо се готвеше пак да тръгне, когато с периферното си зрение забеляза нещо странно. Приближи се. Формата й. Това всъщност не беше дупка, а отпечатък от стъпка на нещо голямо.

Тичаше из дърветата и храстите без да издава нито шум. Познаваше територията си като дланите си. Трябваше да го отведе до определеното място. След около десет минути пробег из гората той стигна до стената. Легна и се направи на ранен. Не се мина дълго преди да се чуе гърления рев на създанието, а след малко се появи самото то. Бавно се приближаваше към жертвата си. Когато вече бе на около десет метра от него, то чу настъпване на клонка. След секунда почти цяла армия нападна създанието. Жертвата бе уловена...

Ловът бе успешен. Ловците се връщаха към селото, което се намираше в дълбока котловина. Жителите видяха приближаващата се ловна дружина, и като по команда запалиха огън. Още едно от тях бе премахнато от списъка, но това беше само началото, но сега беше време за пиршество.

Хърмаяни вече виждаше приятеля си. Още докато тичаше се плъзна по гладкия под и започна да го буди. Той не се помръдна. Тя го бутна по силно, но пак без резултат. Викна силно в ухото му. Без резултат.
- Хайде, мръдни се Хари.- Извика тя и го бутна.-Хайде!
Тогава се чу силен, нечовешки рев наблизо от гората.
- Хайде, Хари- Почти изпищя момичето.- Хайде.- Няколко сълзи се стекоха по бузата й. После по някаква команда се изправи и потегли в противоположна посока на рева. Не искаше да го прави, но нещо я караше да го направи. Тя се обърна към момчето с последни думи:
- Сбогом Хари, прости ми. – И побягна.

Пак на лов. Те бяха толкова развеселени, че решиха да се опитат да уловят още едно. Бяха го чули и се отправиха към ревът. Единият от тях, водача, се отправи напред. След малко се върна и каза нещо. При тези думи всички го последваха. Когато стигнаха мястото, видяха тялото на момче с мълниевиден белег на челото....

Хърмаяни тичаше и не спря докато не се освободи от тайнствения си началник. Защо го беше направила. Беше изоставила Хари. Един от най-добрите си приятели, но трябваше да се подчини. Беше се опитала да се съпротивлява, но не успя да си върне контрола над тялото си. След няколко минути когато пищенето в ушите й заглъхна, тя го чу. Заглушен тъпан на барабани. Приближи се напред и стигна до ръба на стръмен склон, а на дъното му имаше малко селце, обградено от ярки огньове.

Мрак. Чернота. Самотен удар на сърцето малко разбули тъмната завеса. После още един. И още един. Той започна да идва в съзнание. Беше прекалено изморен, не можеше да понесе болката в крака си. Искаше пак да заспи, но знаеше, че не трябва. Тогава момчето отвори зеленото си око....

След събуждането си се беше оправил за почти никакво време. Кракът му вече беше заздравял. И можеше ходи. Даже разбра че тук има хора, които още не са се приспособили и ще говорят разбираемо. И вече се беше сприятелил с едно момче. Казваше се Джуниар. Но това беше странно. Бяха го накичили с какви ли не дрънкулки и танцуваха, като индианците, които бе видял една вечер при Дърсли, докато гледаха филм. Най – накрая не се сдържа и попита стоящия до него Джуниар:
- Това ритуал по изпращането ми ли е? – Знаеше, че е за него, но трябваше и да тръгва.
Джуниар отговори с леко треперещ глас:
- Не. Това е ритуал по приемането ти в племето.
- Какво? – Озадачи се Хари.- Но, аз трябва да намеря приятелката си да се измъкнем от този... Каквото й да е.
- Явно не си разбрал. Приятелката ти ще я намерим, но няма измъкване от Тунела на Двата Свята.





Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

30 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.