Последната битка
Хари, Рон и Хърмаяни се озоваха на мрачно и студено място
- Къде сме? – попита Хърмаяни – защо тук е толкова студено?
- Фред и Джордж са били тук – каза Рон. – вижте дори са си написали имената!
Тримата приятели се обърнаха и какво да видят на мрачната стена пред тях с лед пишеше “О непознати изледователю на нашите земи спри се и се замисли, но не се бави да не замръзнеш ти” .
- Ето защо ни е било студено – каа Хари и се засмя – братята ти Рон са пълни с изненади.
- Знам, Хари – отговори Рон – но понякога като се престараят и става лошо, предлагам да се изнизваме от тук преди да не станем жертва на престараването им.
- О Рон трябва да спреш да се притесняваш толкова- каза Хърмаяни – техните шеги са безобидно смешни, освен може би онази преди 2 години когато ми насиниха окото.
Двете момчета избухнаха в смях само при спомена как Хърмаяни беше с посиняло и подуто око, но веднага спряха като видяха укорителният поглед на Хърмаяни, която дори в тъмното си личеше, че се е изчервила.
- Чакайте малко – изведнъж извика Хари – какво е това което идва насам?
И наистина нещо се приближаваше към тях.Приличаше на огнена дупка която ги приближаваше.
- Лумос!!! – изкрещя Рон
Още преди да видят каквото и да е някой запрати по тях огромно кълбо огън Хари, Рон и Хърмаяни се затичаха към един голям камък зад който се скриха а огнените кълба продължаваха да се стрелват към тях, тогава тримата решиха да използват “Лумос”
Едновременно за да мога т да видят какво е това, което изтрелва тези големи огнени кълба.
- ЛУМОС!!! – извикаха тримата в един глас
- О Господи – възкликна Хърмаяни – това е Саламандър
- Спокойно Хърмаяни – започна Хари- ще използваме заклинанието “Глациус” и после “Риктусемпра” само това и край.
- Вие не разбирате това не е обикновен саламандър това е от синият вид те могат да умъртвят Мантикьор, ще видим голям зор с него – Хърмаяни се замисли и след миг каза: - Хари, аз и Рон ще се опитаме да го изгасим с заклинанието “Аква-еракто”, а ти използвай “Авифорс” призови магически гарвани да го довършат.
Преди Хари да каже каквото и да е Хърмаяни стана хвана Рон, който изглеждаше така все едно някой го е подпарил, но се изправи и извади магическата си пръчка.
Двамата с Хърмаяни изкрещяха едновременно “Аква-еракто”, а Хари се изправи и извика “Авифорс” и изведнъж огромно ято гарвани изкочиха от магическата му пръчка
той ги запрати към саламандъра който незнаеше какво става защото водата която Рон и Хърмаяни произвеждаха с пръчките си го заслепяваха.
Гарваните бавно по бавно го изкалваваха докато на края от саламандъра не бе останал и помен те бяха успели.
- Хайде, трябва продължаваме – каза Хари, който не можеше да прикрие радостта си от това което бяха направили и най-вече се радваше, че го е направил заедно с най-добрите си приятели.Защото той усещаше, че Волдемор е наблизо.
Те продължиха да се движат по много мрачен тунел, имаха чувството, че са вървели часове докато Хърмаяни не зърна светлинка на края на тунела, Хари и Рон също я бяха видели и се бяха забързали към нея им когато я стигнаха усетиха как топлият бриз разклати косите им те бяха на огромна скала а отдолу водата бурно се разбиваше в скалата на която бяха в момента без да му мисли Хари извади магическата си пръчка
Хвана Рон и Хърмаяни за кръста и извика “Карпе-Ретрактум” от върха на пръчката ми се появиха лилави снопове които той запрати към отсрещната скала, те се увиха около един огромен камък и издърпа тримата на отсрещната скала където имаше път
Който не можеше да се види на къде водеше Хари усети парлива болка в белегът си и каза:
- От тук!
Рон изглеждаше все едно че ще припадне, той се обърна към Хари с надеждата че той ще го послуша и ще си отидат: - Хари защо не се откажем-започна Рон-никога няма да намерим този Хоркрукс .
- Напотив той е близо усещам го – каза Хари като не можа да скрие чувството на огромна ярост, но само изгледа Рон със ядосано изражение и продължи да върви:
- Никой не те насилвал да идваш Рон, както и теб Хърмаяни вие дойдохте с мен по свое желание знаейки през какви опасности ще се наложи да преминем и сега искате просто да се откажем?!
- Аз не Хари- каза Хърмаяни с просълзени очи- просто…
- Вие ако искате се връщайте аз продължавам- отсече Хари и продължи да върви без да се обръща.Рон и Хърмаяни стояха като стъписании Хари можеше да се закълне, че чу как Хърмаяни скастри Рон “Как не те е срам Рон!Да не мислиш, че мен не ме е страх, но да не се оплаквам като теб!Аз Хари няма да изоставя ти ако искаш върви и се скрий – и произрече дума която Рон най-много мразеше: - като невестулка!
Хари се обърна и беше сигурен, че Рон изгаря от желание да удари Хърмаяни затова Хари на бегом се върна при тях и застана помежду им:
- Вижте не е нужно да идвате с мен – каза той, но те не го слушаха те просто сатояха и се гледаха като куче и котка, Хърмаяни отсече: - Аз идвам,аз не съм толкова страхлива като Рон.
Рон я изгледа по един начин, който Хари за първи бе видял когато Рон говореше за Крукшанкс преди 4 години като се опитваше да спаси Скабърс, който в действителност беше Питър Петигрю човекът заради който Хари бе останал без родители.
- Е… - започна Хари:- вече много се застоях, който иска да идва, който не здраве да е.
Хърмаяни пристъпи и тръгна към Хари последвана с изненада на Хари, Рон.
- Нима си мислише,че ще те изоставя приятелю – каза Рон с треперещ глас.
- Никога не бих могъл, ние тримата сме като братя и сестра, където отива един от нас там отиват и другите.
Те продължиха да се спускат по едно стръмно надолнище, Хари се чувстваше по смел от всякога по-смел дори и от момента когато трябваше да се прибори с дракони или гигантски змии, той беше уверен,че ако Волдемор му се изправи пред очите, че ще отърве света от него веднъж за винаги, но дали наистина беше толкова уверен тази мисъл, че може да не успее, че може да умре или най-лошата за него мисъл, че Рон и Хърмаяни ще умрат заради него не му даваше мира.Точно тогава в тъмнината започнаха да се различават силуети това беше къща, която Хари позна веднага това бе “Къщата на Ридъл” това беше къщата на бащата на Волдемор тогава Хари разбра какво трябва да направи то се затича надолу към къщата с всичка сила че Рон и Хърмаяни
Едвам го настигаха, когато стигна до живият плет на къщата Хари усети ужасно огромно усещане на нещастие и в този момент се сети, че такова чувство бе усетил когато дементорите бяха наблизо.
В този момент се чу вик, Хари се обърна видя Рон и Хърмаяни на земята гърчейки се а над над тях се бяха спуснали около 200 дементора Хърмаяни отчаяно се опитваше да направи заклинанието, което ги отблъскваше, но не можеше ужасните чувства, които дементорите и причиняваха Рон вече беше в безсъзнание, а Хари извади магическата си пръчка и извика “Експетко- Патронум”, появи се бяла мъгла която беше разкъсана от един огромен сребърен елен.
- Напред!!! – изкрещя Хари и елена тръгна към дементорите като усилваше скоростта при всяка секунда.
Когато стигна дементорите покровителя на Хари застана на едно място.
- Какво правиш?! – извика Хари – Атакувай ги преди да са им изсмукали душата!!!
Хари викаше, но еленът си стоеше не подвижен, дементорите го заобиколиха и изведнъж еленът се извиси в небето, а от огромните му рога излязоха бели гръмотевици които се стовариха върху всички дементори те ставаха прозрачни, още по-прозрачни докато на края просто изчезнаха те се бяха изпарили еленът отиде при Хари, който го помилва по муцуната и го похвали (– Браво, приятелю страхотна работа.) елена се извиси в небето и се засили към Хари, който вдигна магическата си пръчка и еленът все едно влезе в нея, когато я достигна той изчезна.
- Рон, Хърмаяни добре ли сте? – попита Хари
- А съм добре Хари – отговори момичето - но Рон май няма да може да продължи
Хари го погледна, момчето изглеждаше ужасно, лицето му беше бледо колкото на Почтибезглавият Ник , Хари си помисли най-лошото и в този момент една муха беше кацнала на носът на Рон той замахна за да я разкара Хърмаяни беше станала и го беше ритнала силно защото Рон извика от болка.
- Не беше необходимо да ме риташ!!!
- Съжaлявам Рон, но трябваше да се убедя, че няма да припаднеш пак – каза Хърмаяни , а после се обърна към Хари и му смигна.
- Хайде и извадете пръчките си – каза Хари и продължи към къщата.
Бяха стигнали до живият плет в центъра на имението изведнъж Рон се разкрещя и започна да бяга, Хърмаяни се опита да го спре но без успех, тогава Хари положи крак и спъна Рон който се строполи на тревата като чувал с картофи.
- Аз при вас съм в по-голяма опасност отколкото където и да е – започна да се нерви Рон – каквото и да стане аз все отнасям ударя първо ритник-и той погледна Хърмаяни – после спъване какво ще следва после да ме убиете?
- Съжaлявам Рон , но наложи – започна Хари – трябваше да те спрем.
- Не можехте ли да ми кажете да спра?
- Аз опитах а ти замалко да ме прегазиш – каза Хърмаяни с много ядосано изражение.
- От какво се уплаши толкова? – попита Хари червенокосият си приятел.
- Елате сега ще ви покажа – каза Рон
Рон ги заведе малко назад и им показа един малък градински паяк двамата му приятели го изгледаха с учудване и Хърмаяни му каза:
- Ти си един голям страхливец Рон! Как може да те страх от един малък градински паяк засрами се та този дори не е отровен.
Рон се изчерви толкова, че лицето му стана червено колкото косата му и без да каже дума продължи да върви без да поглежда Хари и Хърмаяни.
- Той май ни е обиден Хърмаяни – каза загрижено Хари
- О не ставай смешен кой 17 годишен магьосник се страхува от градински паяци, а Рон изпадна в истерия направо незнам може би не трябваше да го взимаме с нас този негов страх ще ни издаде – каза решена Хърмаяни – аз предлагам да го върнем в Хралупата.
Стигнаха до живият плет на “Къщата на Ридъл” и Хари се обърна към Рон:
- Рон ако ще продължаваш с нас трябва да престанеш с този твой страх.
- Рон ще ни издадеш ако се стряскаш така и те не само ще ни убият, но може да убият и семествата ни.- каза Хърмаяни и погледна Хари с надеждата, че ще се съгласи да върнат Рон в “Хралупата”
- Няма да го върнем Хърмаяни – започна Хари – забравили, че там е фрашкано със Смъртножадни и ...
Хари изведнъж млъкна бе видял някой да ги наблюдава зад живият плет точно пред тях той заахна с магическата си пръчка.
- Инкрутесио!!!
От пръчката излезе червена пара, а от живият плет изхвърча руса жена, която Хари веднага позна, това бе Нарциса Малфой, майката на най-големият му враг в “Хогуортс”, тя му беше толккова противна още от момента в който я беше видял на Световното Първенство по Куидич преди 3 години.
Жената се строполи в краката му и захлипа:
- Няма да ти позволя да убиеш синът ми няма, няма, няма...
- Синът имаш в предвид онзи жалък така наречен магьосник – попита яростно
Хари като не сваляпръчката си от нея – а къде е скъпата ти сестричка, убийцата на моя кръстник?
- Няма да ти позволя да обиждаш моя син – тя се изправи и извади своята пръчка, но Хари вече беше насочил своята:
- Вцепени се! – извика той от пръчката му изкочи червена струя, която се уви
около Нарциса, която миг по-късно беше се извисила във въздуха и потрепваше
след около още един миг тя вече беше на земята поклащайки глава и тяло зашеметена, Хари се канеше да и направи още едно когато Хърмаяни го спря.
- Стига токова Хари не си струва – каза само тя обърна се към зашеметената
жена и извика “Абрациус”.
От магическата и пръчка се появиха снопове моряшки въжета, които се увиха около
Нарциса Малфой увиха се около краката, кръста, раменете дори се увиха около устата и.
- Сега няма къде да иде – каза Хърмаяни на Хари – трябва да продължаваме.
Хари и Хърмаяни тръгнаха и внезапно чуха Рон да казва:
- Така става като си слуга на Ти-Знаеш-Кой ако зависише от мен досега да си...
Рон беше прекъснат от студената ръка на Хърмаяни, която го подкани да тръгват.
- Нали ти казах, че не си заслужава да и го казваш какво спечели – каа Хърмаяни на Рон – той няма да се върне Рон, Чарли няма да се върне, затова просто трябва да се продължи и ако наистина искаш да отмъстиш за брат си то тогава трябва унищожим Волдемор.И като за начало – започна тя – трябва да се престрашиш
да изречеш името му аз успях и ти можеш.
Когато момичето му каза това Рон се изчерви и почувства че вътрешно потрепва и вече беше сигурен в това което се беше чудил толкова години, беше го усетил още в момента когато беше отворена Стаята на Тайните когато беше вкаменена когато трябваше да се да се оправят сами с Хари тогава той самият бе усетил липсата и,
но сега вече можеше да каже, че е влюбен в Хърмаяни и просто не знае какво би правил без нея за това се завтече при двамата си приятели и каза:
- Беше права Хърмаяни, ако трябва да отмъстя за Чарли то значи трябва да унищожим В-в-волдемор веднъж завинаги.
Хари и Хърмаяни се усмихнаха така широко като чуха Рон да изрича името на Волдемор, Хърмаяни се беше зарадвала, че чак прегърна Рон, Хари замалко си помисли че ще го целуне, но тя се одръпна и само му се усмихна, а Рон беше много щастлив.
очквайте продължение...