Когато хари се завърна от Хогуортс семейство Дърсли не се държаха чак толкова зле с него. Той знаеше защо се държат така странно. Миналата година Дъмбълдор бе споменал пред тях, че Хари е наследил къща и много магьосническо злато. Тримата Дърсли искаха да докопат златото на Хари и да продадат къщата, която всъщност може би всеоще беше неотбележима. Хари избягваше да говори за богатството наследено от неговия кръстник Сириус Блек и се заключваше в своята стая лягаше на леглото си и се взираше в тавана. Мислеше си само за лорд Волдемор и за хоркруксите. Искаше му се да пише на Рон и Хърмаяни, но все се отказваше, защото не знаеше как да им обясни терзанията си. Ден след ден неговият изпит по магипортиране наближаваше. Може би след този важен изпит щеше или да се завърне в Хогуортс, или да тръгне с Рон и Хърмаяни по широкия свят. Хоркруксите, които бяха най-големият проблем на Хари, постоянно излизаха в сънищата му като нещо, което той желаеше. Желаеше ги и такмо ги намираше и те изчезваха.Чакаше вести и ето Хърмаяни и Рон изпратиха по два плика- един с писмо и един с лакомства. В писмата бяха сместени обичайните фрази: „Пази се, Хари” , „Знам как се чувстваш” , „Вината не е твоя” , „Знам, че ти е тежко, та ти за две години изгуби два любими човека”. Лакомствата и най-вече утешителните писма пооправиха настроението на Хари. Той реши, че е редно да благодари за състраданието и написа две кратки писма, които адресира до приятелите си. Те гласяха: „Благодаря за писмото и лакомствата. Дано да се видим скоро. Наближава изпита по магипортиране. Стискай ми палци.”.
Вечерта на 31 юли си мислеше че ще го забравят и няма да му пратят вести или поне картичка за рождения ден, но седна пред прозореца и се загледа във вече тъмното небе. Оставаха само десет, девет, осем, седем... дали ще получи нещо... три, дв... четири сови летяха към него, но защо бяха четири. От кого бяха другите две сови. Рязко отвори прозореца и совите влетяха вътре. Хари сложи малко „совешка сладост” и вода на птиците. Всички се обърнаха към него и го погледнаха благодарно, което обиди Хедуик. Хари веднага разпозна Пигуиджън и взе писмото и пакета от Рон. Приятелят му му беше написал: „Хари, честит рожден ден. Приятелю, знаеш какво ти пожелавам, но трябва да поговорим на четири очи. Утре ще се видим на изпита по магипортиране. Чакай мен и татко на ъгъла на Привид Драйв. Ще дойдем да те вземем и заедно ще отидем в министерството на магията”. Хари видя че Рон му е изпратил новата колекция защитни дрехи на близнаците, които не помагат само при много могъщи магии и заклинания. Хърмаяни му беше пратила писмо с доста мили пожелания и специален комплекта за бързо бягство и отвличане не вниманието. Следващото писмо беше от министерството на магията, с което му напомняха за изпита на следващия ден. Накрая с треперащи ръце развърза последното писмо и ахна... Писмото беше от професор Макгонагол: „Хари, съжалявам че трябва да ти припомням за смъртта на професор Дъмбълдор на рождения ти ден, но имам новина за теб. Намерихме завещанието на професор Дъмбълдор, в което пише, че получаваш всичко, което е имал. Вече си ръководител на Ордена на феникса, както и че си директор на Хогуортс, но чак след като завършиш училище. Твой вече е и фениксът Фоукс. Завещал е магическата си пръчка на теб, като казва, че ще откриеш за какво ти е когато му дойде времето. От сега нататък ще живееш на площад Гримолд и ще участваш в съветите. Къщата е уголемена и сега в нея се събират всички членове на Ордена. Дъмбълдор е написал книга, която трябва да ти бъде дадена лично и никой няма право да я отваря. След изпита по магипортиране ще се преместиш на площад Гримолд, където семейство Уизли и семейство Грейнджър вече се нанесоха. Всичко което искаш да знаеш ще ти бъде казано утре. Предлагам ти да си стягаш багажа.”
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ