Фенфикшън
Добавете вашия фенфикшън тук
Публикувано на 22.12.2006 от angya

Хари се отправи към кабинета на директора с особеното чувство,че го чака нещо лошо.Професор Макгонъгол винаги го караше да се чувства по този начин.
Със свито сърце момчето каза паролата на каменното грозилище и се заизкачва по стълбите.Още преди да е почукало,отвътре се чу глас:
-Влез,Потър.
Професор Макгонъгол беше променила много кабинета.Нямаше ги множеството масички с тънки крачета и уреди,изпускащи клъбца дим.Нямаше го и Фениксът Фоукс.Стаята беше изпълнена с шкафове и на стената висеше гоблен с мотив от шотладско каре.
-Седни,Потър.-Каза Макгонъгол и добави,като видя изражението му:-Не се притеснявай,не си направил нищо поне този път.
Хари седна и се заоглежда.Портретите си висяха на стените и момчето забеляза замисляния поглед на портрета на Дъмбълдор.
-Албус искаше да говори с теб,Потър.-Заяви професор Макгонъгол,а Хари се загледа с очакване в стария магьосник.
-Насаме,Миневра-каза той,а Макгонъгол излезе през една врата,която Хари не бе забелязвал досега.
-Хари,сигурно се питаш защо една картина иска да говори с теб.-Започна магьосникът.-Става дума за живота на много хора.Ти можеш да ме върнеш в света,Хари!
-Но...но вие сте мъртъв!-Развълнува се момчето.
-Грешиш,Хари.Винаги си мислел,че греша,като вярвам на Сивиръс Снейп,но аз нито за миг не съм се съмнявал в него.За сметк ана това други не му се доверяваха и това може би ще ме спаси.Професор Макгонъгол направи без мое знание магия на пръчката на Сивиръс да не убива.Тя обаче си мислеше,че заклинанието въобще не позволява отделяне на душата от тялото и когато ме видя мъртъв реши,че не е подействало.Но това не е така.Просто душата ми в момента се намира другаде,без да има път към погребаното ми тяло.
-Но какво мога да направя?-попита Хари.
-Като начало помоли Рубиъс да отвори гробницата ми,а след това помоли госпожица Грейнджър да намери в библиотеката контразаклинанието на "Ретърлеб".
-Веднага,сър!-изправи се Хари,готов да действа.
-И още нещо,Хари:не казвай на никого!Искам да бъде изненада,пък и не бива никой да ти пречи!
-Разбира се,професоре!-извика Хари и се стрелна по стълбите и към общата стая на "Грифиндор".
-Хърмаяни,бързо!-изкрещя и изблъска един уплашен първокурсник.
-Какво става...-започна момичето,но Хари я прекъсна:
-Контразаклинанието на "Ретърлеб"!!!Веднага!
-Рзбира се,отивам в библиотеката...-забърза Хърмаяни при развълнувания му вид.
-Рон,ела с мен!-каза Хари и хукна към колибата на Хагрид.Завари великана да готви нащо и с мъка го измъкна от къщата му.
-Хагрид,МНОГО е важно!
-Ама т'ва е гробницата на Дъмбълдор,не мога да я скверня така!
-Хагрид,ТОЙ ме помоли от портрета!-извика отчаяно момчето и великанът се стъписа от физиономията,която направи.
-Добре де,ама не е хубаво,не е правилно...-продължаваше да мърмори,докато местеше като детска играчка огромния камък.
През това време Хърмаяни беше намерила заклинанието и го носеше към гробницата.
-Хърмаяни,искам да направиш това заклинание-каза Хари много развълнувано.
-Да,да,добре,спокойно-успокояваше го момичето,а след това направи контразаклинанието.Блесна яркочервена светлина,чу се странен шум откъм вътрешността на гробницата и скоро на прага се появи високата фигура на Дъмбълдор.Хари извика,втурн се към него и в пристъп на радост го прегърна.Хагрид плачеше и не можеше да повярва на очите си,а Хърмаяни гледаше учудено ту ръцете си,ту напълно живият магьосник пред себе си.
-Но как...-започна Рон,а Хари пусна Дъмбълдор,но не откъсна вече помрачения си погледа от него.
-Време е за обяснения,Хари.-Каза професорът.-От една страна ти имаш много да ми разказваш за победата си,а от друга аз трябва да обясня и оправдая постъпките си.
-Не сега,сър!Сега трябва да известите магьосническия свят за завръщането си!-каза Хари ии пак не можеше да си намери място от щастие,а Хагрид се изсекна шумно в кърпата си колкото покривка за маса.
***
Времето беше все така хубаво и тримата приятели с радост си спомняха незабравимата вечер в голямата зала с всички щастливи лица,които видяха.
Хари бе изпълнен с топлина,защото Дъмбълдор му бе обяснил всичко,а самият Хари вече не бе нищо повече от обикновен ученик с блестящо минало.
"Ето че дойде денят на златно спокойствие,кйто толкова чаках...",помисли си,но и като че ли нещо липсваше.В този момент цялото му лице потъна в червената коса на Джини,изниканала сякаш от нищото.Тя се хвърли в обятията му,целуна го и легна на тревата до него.От другата му страна се бяха прегърнали Рон и Хърмаяни.Към тях се задаваше Хагрид с Гроп,а лицето му светеше от радост.Лупин също беше с тях,прегърнал Тонкс през кръста.
-Хари,всичко се нареди най-накрая!-извика Лупин и грейна в усмивка.
-Да,така е-каза момчето и за миг лицето му помръкна,защото си спомни онези,които вече не бяха сред тях.
-Забелязвам,че нещо липсва у теб-рече Тонкс и се усмихна.-Явно белегът се е заличил.
-Да,когато Волдемор изчезна...Стига,Рон!Него вече го няма!...Тогава и белегър изчезна заедно с него.
-Аха.Супер!
-Не е лошо,да,макар той да ми напомняше за доброто и злото...
Всички те заедно наблюдаваха залеза,спомняха си миналото и си мислеха колко е важно приятелството и как всичко започна от един белег...




Виж архива с Фенфикшъни тук



Филм 7 част 2...
  • беше невероятен!
  • хубав, но не най-добър.
  • без впечатления
  • по-лош от предишните!

Препоръчай сайта
на свой приятел

e-mail на приятел

твоят e-mail

твоето име


Сайтът се подпомага от Fcolor.bg

30 мъгъли онлайн


eXTReMe Tracker

Хари Потър, герои, емблеми, всички имена, фрази и снимки са запазена марка на J.K. Rowling или Warner Bros.