Волдемор лежеше на земята,обезоръжен,без помощ от никъде,защото смъртожадните бяха победени.
-Рон-повика го Хари,без да отделя нито погледа,нито пръчката си от Волдемор,-последния хоркрукс.Дай ми го.
Рон се заоглежда,опитвайки да си спомни кои бяха хоркруските.
-Змията,Рон-подсказа му Хари.-Убий я.
Червенокосото момче вдигна пръчката си,за да изпълни заповедта.
-Ето,че и малкият Хари Потър не може без своите подчинени,-каза Черният лорд с мазен глас.-Ето,че не си по-различен от мен.
-Грешиш-рече Хари.-Аз не го карам да направи нещо под смъртна заплаха.Рон,ако не искаш,не го прави-обърна се към приятеля си.
-Не,приятелю,нали така ще убием това изчадие!
И той хвана змията Наджини с двете си ръце и я удуши.
-Мръсен родоотстъпник,защо не използваш магия,а?Защото не можеш?Същия като майка ми-безмощен,нещастен...
-Мълчи,страхливец ткъв!-прекъсна го Хари.-Значи си видял спомена на Огдън?
-Разбира се,че го видях!Добре,че не познавам майка си и дядо си!
През това време Наджини бе убита,а Хърмаяни развали заклинанието на хоркрукса.
-Нищо ли не чувстваш,Волдемор?-попита Хари,защото всичко стана зад гърба на лорда.-Такова чудовище си станал,че дори не можеш да усетиш смъртта!Точно така-продължи Хари,видял учудването по лицето му,-ти умираш.Последният хоркрукс е унищожен,оставаш само ти,безпомощен си.
-Но ти няма да ме убиеш-каза Волдемор.-Ти не можеш,защото си малък нещастник,неспособен да стори "такова зло".Страхливец...
-Не аз съм страхливец,Том-насили се да говори спокойно Хари и се наслади на омразата на Волдемор при обръщението.-Може би не мога да те убия,но само защото не искам,не защото ме е страх.Представи си колко повече страдания ще преживееш ако оживееш!Сам,отхвърлен,без пръчка...В един свят,където всички те мразят...Така би постъпил баща ми,също и Дъмбълдор не би те убил,а не би искал и аз да го направя...Сириус обаче щеше да те убие с голи ръце...Аз мисля,че смъртта е малко наказание за теб...Естествено,накрая ще умреш.-Завърши момчето,а Волдемор трепна при мисълта.
-Не искам милостта ти-презрително каза Том Риддъл.
-Това не е милост,Том.Това е,което любимите ми хора биха направили,но не могат заради теб.Ще ги последваш,Том Мерсволуко Риддъл...
Ала в този миг,когато Хари изрече пълното му име,Волдемор изпищя,загърчи се на земята и след миг два неубоздани ридания и писъци тялото му се отпусна-беше мъртъв.
Джини се хвърли на врата на Хари,Рон също го прегърна,това стори и Хърмаяни,но след като провери дали Волдемор е мъртъв със сигурност.
-О,Хари...-прошепна тя.-Ти го направи!Дъмбълдор беше прав!О,Хари...-повтори и се разрида.
-Свърши времето за сълзи,Хърмаяни.Настъпи време за веселби!