Дани Фонът беше любимец на учителите,но той забелязваше,че новата по трансфигурация не го харесва особено.Луна Лъвгуд го оглеждаше много подозрително всеки път когато се срещнеха.Говореше му дръпнато и в часовете постоянно следеше него и Лили.А и Лили май страдаше от този проблем защото веднъж щом той зави зад един ъгъл тя изкочи и започна да вика:
-Не разбирам какво искате от мен госпожице Лъв...О,Дани,ти ли си?!-примига учудено момичето и се изчерви.След това добави през зъби.-Мислех си,че е оная Лъвгуд!Май и е много забавно да ме следи!
-Знам,знам,Лили,и при мен е така-въздъхна момчето.-Но нямам представа какво да правим!Обаче не мислиш ли,че тя е малко...странна-добави момчето и се разхили.
-Хи-хи-хи!-изкиска се Лили.-Да прав си!
-Е,аз ще се връщам в кулата на Грифиндор,мила.Не се занимавай с тази даскалка-посъвета я той и и намигна.-Аз ще направя същото.
-Ок,Дани!-прибави момичето и го целуна.-То и аз след малко ще дойда!
Останала сама Лили срещтна в коридора Джини.
-Хей,Лили!Преди малко сама с Дани Фонът ли беше?-попита подозрително червенокосата.
-Ох,на майка ли ще ми се правиш!Да,бях с него!-ядоса се Лили.
-Но не разбра ли какво каза татко?!Той е опасен.Сигурна съм,Лили!Внимавай повече!
-Прес-с-стани да с е раз-з-з-зпореждаш!-изсъска зеленооката.
-Какво каза?Защо изсъска така,момиче?-вцепени се Джини Уизли.
-Аз да съм изсъскала?!Какви са тези глупости?!Отиди да ти оправят слуха!-разкрещя се Лили.И без да каже и дума повече на сестра си обърна се и се затича нзкъдето и падне.”Всички са полудели!”мислеше си Лили докато се ядосваше все повече и повече.”Сега пък ме изкараха да съскам.Защо не ме оставят на мира!”Изведнъж тя се блъсна с някой в коридора.Отстъпи крачка назад и видя уплашената физиономия на по-малкия си брат.
Хей,Лили,какво става?-попита я стреснато Ким.-Като те видях как тичаш...Все едно те гони Макгонъгол.-каза момчето и се подсмихна.
-Махни се,Ким!Не искам да говоря с никого!Махай се!-изкрещя Лили.
-О,така ли?!-възприе отбранителна позиция Ким.-добре тогава!Махам се,но повече няма да ти проговоря!-каза той,врътна се и си замина.
„О,боже!Бях забравила,че толкова бързо се обижда.”помисли си Лили и въздъхна.Днес успя да се скара с всички.И то само заради Дани.Това момче и вличеше много странно,но не знаеше как точно.Караше я да бъде по-избухлива,по-нервна...Но той беше токова сладък и чаровен,че тя не разбираше какво точно прави той,че да я промени така.Като,че ли направо и пренастройваше мозъка.После тя си спомни за думите на баща и и сестра и.”Да бе,да!Дани дае смъртожаден-това е нелепо!Но тогава как влезе в спалнята...Да не би наистина да е черен магьосник?”ужаси се тя.”Но той е на 16 години!!Не е възможно да е смътрожаден или какъвто там беше...”поуспокои се тя.
Момичето се качи в стаята на Грифиндор и се зае с домашните си.Имаше да пише много трудно съчинение по отвари,което им беше дадено от професор Малфой.На нея не и се отдаваха изобщо отварите,но въпреки това въздъхна и се зае да пише.Изведнъж чу почукване и видя,че совата и,Миранда стои и чака навън до прозореца.След като взе писмото Лили се върна на мекото си кресло и се зачете.Колкото повече четеше,толкова повече се мръщеше.
„Скъпа,Лили,
Как си?Надявам се много добре,но не ми се вярва да е така щом това ужасно момче е до теб.Искам да знаеш,че не трябва да бъдеш много с него и трябва да внимаваш!Ти си умно момиче и знам,че ще разбереш дали той е опасен.Все пак ако не ми вярваш,а аз съм сигурен,че е така може да потърсиш в библиотеката стари „Пророчески вести” и ще видиш,че Лукас Фонът е бил смъртожаден.Замисли се или се вгледай по-внимателно в него.Ако се държи необичайно веднага ми пиши!Знам,че сигурно го обичаш,но бъди разумна.
Татко”
Момичето смачка писмото на топка.и го захвърли в пламъците.Не можеше да проумее как може един човек да се меси толкова много в работите на другите бил той и баща.Толкова се ядоса,че щом Елизабет Финиган се приближи до нея,за да и пожелае „Лека нощ” се разкрещя.
-Защо просто всички не ме оставят на мира,мамка му!-извика с цяло гърло тя и се затича към спалнята си.