В този момент се чу вик, Хари се обърна видя Рон и Хърмаяни на земята гърчейки се а над над тях се бяха спуснали около 200 дементора Хърмаяни отчаяно се опитваше да направи заклинанието, което ги отблъскваше, но не можеше ужасните чувства, които дементорите и причиняваха Рон вече беше в безсъзнание, а Хари извади магическата си пръчка и извика “Експетко- Патронум”, появи се бяла мъгла която беше разкъсана от един огромен сребърен елен.
- Напред!!! – изкрещя Хари и елена тръгна към дементорите като усилваше скоростта при всяка секунда.
Когато стигна дементорите покровителя на Хари застана на едно място.
- Какво правиш?! – извика Хари – Атакувай ги преди да са им изсмукали душата!!!
Хари викаше, но еленът си стоеше не подвижен, дементорите го заобиколиха и изведнъж еленът се извиси в небето, а от огромните му рога излязоха бели гръмотевици които се стовариха върху всички дементори те ставаха прозрачни, още по-прозрачни докато на края просто изчезнаха те се бяха изпарили еленът отиде при Хари, който го помилва по муцуната и го похвали (– Браво, приятелю страхотна работа.) елена се извиси в небето и се засили към Хари, който вдигна магическата си пръчка и еленът все едно влезе в нея, когато я достигна той изчезна.
- Рон, Хърмаяни добре ли сте? – попита Хари
- А съм добре Хари – отговори момичето - но Рон май няма да може да продължи
Хари го погледна, момчето изглеждаше ужасно, лицето му беше бледо колкото на Почтибезглавият Ник , Хари си помисли най-лошото и в този момент една муха беше кацнала на носът на Рон той замахна за да я разкара Хърмаяни беше станала и го беше ритнала силно защото Рон извика от болка.
- Не беше необходимо да ме риташ!!!
- Съжaлявам Рон, но трябваше да се убедя, че няма да припаднеш пак – каза Хърмаяни , а после се обърна към Хари и му смигна.
- Хайде и извадете пръчките си – каза Хари и продължи към къщата.
Бяха стигнали до живият плет в центъра на имението изведнъж Рон се разкрещя и започна да бяга, Хърмаяни се опита да го спре но без успех, тогава Хари положи крак и спъна Рон който се строполи на тревата като чувал с картофи.
- Аз при вас съм в по-голяма опасност отколкото където и да е – започна да се нерви Рон – каквото и да стане аз все отнасям ударя първо ритник-и той погледна Хърмаяни – после спъване какво ще следва после да ме убиете?
- Съжaлявам Рон , но наложи – започна Хари – трябваше да те спрем.
- Не можехте ли да ми кажете да спра?
- Аз опитах а ти замалко да ме прегазиш – каза Хърмаяни с много ядосано изражение.
- От какво се уплаши толкова? – попита Хари червенокосият си приятел.
- Елате сега ще ви покажа – каза Рон
Рон ги заведе малко назад и им показа един малък градински паяк двамата му приятели го изгледаха с учудване и Хърмаяни му каза:
- Ти си един голям страхливец Рон! Как може да те страх от един малък градински паяк засрами се та този дори не е отровен.
Рон се изчерви толкова, че лицето му стана червено колкото косата му и без да каже дума продължи да върви без да поглежда Хари и Хърмаяни.
- Той май ни е обиден Хърмаяни – каза загрижено Хари
- О не ставай смешен кой 17 годишен магьосник се страхува от градински паяци, а Рон изпадна в истерия направо незнам може би не трябваше да го взимаме с нас този негов страх ще ни издаде – каза решена Хърмаяни – аз предлагам да го върнем в Хралупата.